О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
София, 24.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3289/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. М. Б. като пълномощник на Р. Г. П., Д. С. Г., Е. Й. А., В. Й. А., Е. Г. А. и И. Г. М., против въззивно решение № 2055 от 11.03.2016 г. по гр.д. № 4939/2014 г. на Софийски градски съд. В жалбата са изложени подробни оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че след като по делото не е установена идентичност между притежавания от техния наследодател преди образуване на ТКЗС невижим имот с този, получен по замяна от ТКЗС от праводателите на ответницата, то не следва да се обсъжда дали замяната остава в сила или имотът се възстановяване на първоначалния, преди образуване на ТКЗС собственик. На следващо място поддържат, че след като ответницата не противопоставя конкуриращи права към момента на обобществяването на земята, по възражение на последната съдът не може да упражнява косвен съдебен контрол за законосъобразност върху издаденото от ОСЗГ реституционно решение, тъй като това противоречи на целта на закона.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по въпроса за липсата на идентичност между имота на наследодателя на ищците и дадения в замяна на ответницата имот; по въпроса дали липсата на мотиви във въззивното решение по главните доводи на ищците, въведени с основанието и петитума на иска като предмет на делото, представлява съществено нарушение, което води до неправилност на решението; по въпроса може ли ответникът по делото да оспорва легитимацията на ищците с възражението, че техният наследодател не е бил собственик на имота, възстановен с решение на ОСЗГ, към момента на образуване на ТКЗС, ако самият ответник не заявява права върху имота към същия момент. Твърди се също, че постановеното решение е в противоречие с други три влезли в сила съдебни решения между ищците и други ответници относно други реални части от същия имот.
В писмен отговор ответницата по касация С. Б. Б. изразява становище, че не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решението на Софийски районен съд, постановено на 30.03.2012 г. по гр.д. № 11877/2010 г. и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Р. Г. П., Д. С. Г., Е. Г. А., И. Г. М., Е. Й. А. и В. Й. А. /последните двама като правоприемници на починалия в хода на делото ищец Й. Г. А./ против С. Б. Б. иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на следния недвижим имот: УПИ ІІІ- 111 от кв. 9 по плана на [населено място], в.з. „М.-ІІ- Б”, разширение, м. ”Дупките”, с площ по графични данни 1004 кв.м по контура 1,2,3,4,1 по скица № 1 към заключението на вещото лице, който имот представлява част от бивш имот пл.№ 2572 по кадастрален план от 1950 г.
Въззивното решение е постановено при повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция, след като предходното въззивно решение е било отменено от ВКС и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за извършване на нови процесуални действия- назначаване на експертиза, която да установи дали полученият по замяна от наследодателката на ответницата недвижим имот, описан в нотариален акт от 1960 г., е идентичен с възстановения на ищците с решението на ОСЗГ имот пл.№ 2572 , кад. лист 740/741по кадастралния план на [населено място], м. ”Дупките” от 1950 г.
Ищците са наследници на Г. А. А., поч. през 1979 г. С решение № 6963 от 22.01.2007 г. на ОЗСГ ”Овча купел” на наследници на Г. А. е възстановено в съществуващи/ възстановими/ стари реални граници правото на собственост върху нива с площ 4.694 кв.м, находяща се в строителните граници на [населено място], м.”Дупките”, съставляваща имот № 2572, кад. лист 740/741 от кадастрален план, изработен през 1950 г., при граници: наследници на К. Н., братя М., Б. А. и Т. А.. Установено е и не е било спорно между страните, че 1004 кв.м от този имот попадат в границите на УПИ ІІІ-111 в кв. 9 по действащия кадастрален и регулационен план, одобрен през 1995 г.
С нотариален акт № 30 от 2009 г. ответницата С. Б. Б. е призната за собственик на УПИ ІІІ-111 на основание наследство. С. Б. Б. е наследник по закон на Б. С. Б., поч. през 1988 г. С нотариален акт № 199, т.ХХІ, нот. дело № 3605/1962 г. С. С. Б. дарила на своя син- наследодателя на ответницата Б. С. Б., 1600 кв.м от собственото си място в [населено място], м. ”Дупките”, цялото с площ 4 840 кв.м при съседи: В. К., С. и Г. С. и А. М., а на дарената част – В. К., С. Б. и дарителката. Легитимирала се е като собственик на този имот с нотариален акт № 33, т.ІХ от 1960 г., с който било установено правото й на собственост върху два имота, дадени от т.п. с комисия Симеоново, София, единият от които нива, находяща се в м. „Дупките” с площ 4 840 кв.м, при съседи В. К., С. и Г. С. и А. М., в замаяна на имот, нейна собственост, включен в блок на ТКЗС, представляващ нива от 7 840 кв.м в м.” К.”, [населено място], при съседи: А. С., С. Ат. Б., Н. Б. и С.- Е. Г.. Замененият имот С. С. Б. е придобила през 1954 г. в замяна от т.п.с. комисия срещу друг неин имот, включен в блок на ТКЗС, който тя е закупила през 1945 г., за което е съставен нотариален акт № 141/1954 г.
Назначената по делото съдебно-техническа експертиза е установила, че по кадастрален план от 1958 г. в границите на б. имот пл.№ 2572 по кадастрален план от 1950 г. попадат няколко имота с по- малки площи, образувани във връзка с ПМС 176/58 г. за създаване на вилни зони в землищата С., Д. и Киноцентъра. В следващия кадастрален план, изработен през 1976 г., тези имоти са запазили формата, размерите и площта, но са заснети с други планоснимачни номера. Кадастралният план от 1976 г. е послужил за изработване на регулационния план на в.з. „М.- ІІ-Б част”, разширение ”Дупките”, одобрен през 1995 г. По данни от разписния лист към този план имот пл.№ 111 е записан на името на Б. С. Б.. Съпоставяйки съседите на този имот със собствениците на имоти, посочени в представените при новото разглеждане на делото от въззивния съд писмени доказателства / нотариални актове, предварителни договори и договори за делба/ и в разписния лист към плана от 1976 г. вещото лице е достигнало до извод, че имотът, предмет на нотариален акт № 33/1960 г., е идентичен с възстановения на ищците б. имот пл.№ 2572 по кадастрален план от 1950 г.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че решението на ОСЗГ „Овча купел”, с което на наследници на Г. А. е възстановено правото на собственост върху б. имот пл.№ 2572 по кадастрален план от 1950 г. не легитимира ищците като собственици на процесния имот, тъй като е установено, че той е придобит от праводателката на ответницата по замяна от т.п.с комисия и впоследствие е бил предмет на разпоредителна сделка. Поради това за него е приложима разпоредбата на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ. Извършеното с нотариален акт № 199/62 г. дарение в полза на бащата на ответницата е пречка за възстановяване на имота на ищците.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по повдигнатите от касаторите въпроси. Първите два въпроса нямат характер на правни по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, а са насочени към проверка на правилността на решението, каквато не може да се извършва в тази фаза на касационното производство. При изследване идентичността на имотите, съобразно дадените от ВКС указания в отменителното решение, въззивният съд е назначил съдебно-техническа експертиза, която е проследила кадастралните изменения на имот пл.№ 2572 след 1950 г., установила е обособяването от него на няколко по-малки имота, проверила е записванията относно собствеността в разписните листове към всеки от последващите кадастрални планове, съпоставила ги е с приетите при новото разглеждане на делото нотариални актове и други писмени доказателства, касаещи съседни на процесния имот, и на тази база е дала мотивирано заключение за идентичност на възстановения имот с този предмет на замяна през 1960 г. Изводът на въззивния съд за идентичност се основава на конкретна преценка на доказателствата по делото, а не на неправилно тълкуване и прилагане на дадена правна норма, т.е. това е фактически въпрос, разрешаването на който зависи от събраните по всяко отделно дело доказателства. Поради това обстоятелството, че по друго дело между касаторите и други ответници относно принадлежността на правото на собственост върху други имоти, попадащи в границите на възстановения, е прието, че такава идентичност не е налице, не съставлява противоречиво разрешаван правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 или 2 ГПК и не обоснована допускане на касационно обжалване.
Вторият въпрос също няма характер на правен, а съставлява оплакване за допуснато процесуално нарушение при постановяване на обжалваното решение.
Не е обуславящ изхода на спора въпросът може ли ответникът по делото да оспорва легитимацията на ищците с възражението, че техният наследодател не е бил собственик на имота, възстановен с решение на ОСЗГ, към момента на образуване на ТКЗС, ако самият ответник не заявява права върху имота към същия момент, тъй като такъв въпрос нито е обсъждан от въззивния съд, нито е поставен в основата на направените от него изводи за неоснователност на предявения иск. За да отрече частично реституционното действие на решението на ОСЗГ по отношение на процесния имот, въззивният съд не е приел, че възстановеният имот е различен от този, притежаван от наследодателя на ищците преди образуване на ТКЗС, а че по отношение на заявената за ревандикация част от възстановения имот са били налице пречки за реституция по чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, тъй като имотът е бил предмет на замяна по ЗТПС /отм./, последвана от извършването на разпоредителна сделка.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед този изход на делото касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на основание чл. 78, ал.3 ГПК на С. Б. Б. разноски по делото пред касационната инстанция в размер на 800 лв., доказани с приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие № 518496 от 17.05.2016 г.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2055 от 11.03.2016 г. по гр.д. № 4939/2014 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Р. Г. П., Д. С. Г., Е. Й. А., В. Й. А., Е. Г. А. и И. Г. М. да заплатят на С. Б. Б. разноски по делото пред ВКС в размер на 800/ осемстотин / лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: