О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
София, 09.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 749/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. Н. М. като пълномощник на Н. М. Н., срещу определение № 27388 от 21.11.2016 г. по в.ч.гр.д. № 7982/2016 г. на Софийски градски съд. С него е потвърдено определението на Софийски районен съд, постановено на 17.09.2016 г. по гр.д. № 17 246/2013 г., с което е върната подадената от Н. М. Н. искова молба поради неотстраняване на констатираните в нея нередовности в указания срок и е прекратено производството по делото.
В частната касационна жалба са изложени подробни доводи за неправилност на въззивното определение. Жалбоподателят поддържа, че исковата молба не е била нередовна, че съдържанието й отговаря на всички изисквания на чл. 127 ГПК, а ако за съда е съществувала неяснота относно някои от изложените обстоятелства, на които се основава претенцията му, тя е следвало да бъде преодоляна по реда на чл. 145, ал.1 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са поставени няколко правни въпроса, обособени от жалбоподателя в три раздела: за допустимостта на постановения съдебен акт; за предпоставките за приложение на чл. 129, ал.3 ГПК и задължението на съда да мотивира своето решение; относно задълженията на националния съд, произтичащи от чл. 47 от Х. за основните права в Европейския съюз и чл. 6, ал.1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи да проведе публичен процес. Иска се въззивното определение да бъде допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
В отговор на частната касационна жалба ответниците Прокуратура на Република България и Държавата, представлявана от министъра на финансите, излагат становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че е налице нередовност на исковата молба, която ищецът Н. М. Н. не е отстранил в определения от съда срок , тъй като не е въвел твърдения за неправомерно деяние по смисъла на чл. 45 ЗЗД от лице, на което е ответниците са възложили работа, с оглед на които съдът ще преценява наличието на основание за ангажиране на отговорността им по чл. 49 ЗЗД, съответно вида и характера на претендираните за обезщетяване вреди. Приел е, че предмет на иска са вреди, причинени от деянията на две лица, като по отношение на едното от тях- К. М., ищецът не сочи конкретни обстоятелства относно време, място и начин на извършване на деликта.
Данните по делото са, че първоначално Н. М. Н. е предявил против Прокуратурата на Република България, В. Т. В., К. Н. М. и Държавата, представлявана от министъра на финансите, иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лв.- частичен иск от пълния размер от 800 000, който впоследствие е увеличен на 5 100 лв., дължимо от ответниците солидарно. Исковата молба съдържа твърдения относно извършени от ответниците физически лица деяния-действия и бездействия, във връзка с изпълнението на възложена им от първия ответник- Прокуратура на Република България, работа, от които произтичат заявените за обезщетяване неимуществени вреди. Така по отношение на ответницата В. В. ищецът е твърдял, че фактически не е извършила проверка по подадената от него жалба от 31.05.2007 г.; изготвила е документ с невярно съдържание с датата 27.06.2007 г., представен на завеждащия отдел „Инспекторат” при В., в който се съдържат неверни, позорни, клеветнически и обидни за ищеца твърдения, посочени в исковата молба; в нарушение на служебните си задължения е предоставила този документ на втората ответница- К. М., заедно с нея разпространявали този документ пред практически неограничен кръг лица- магистрати, адвокати, административни служители, политици, общественици и пр.
По отношение на ответниците- физически лица, производството по делото е прекратено по съображения, че като прокурори същите не носят наказателна и гражданска отговорност за служебните си действия и постановени актове, каквито са по характера си визираните в исковата молба, от които ищецът твърди да търпи неимуществени вреди. Това определение е влязло в сила.
С разпореждане от 13.08.2015 г. на съдията- докладчик исковата молба е оставена без движение поради това, че обстоятелствата, на които се основава претенцията, не са в достатъчна степен пълни, ясни, точни и логически свързани. Прието е, че същите са противоречиви както помежду си, така и с формулирания петитум. На ищеца са дадени указания да конкретизира деликта, от който твърди вреди, като посочи в какво точно се изразява /действие или бездействие/, както и дата и място на извършването му; да конкретизира неимуществените вреди, като посочи вследствие на кои точно действия и бездействия са причинени; тъй като искът е насочен срещу различни ответници, да изложи отделни обстоятелства за всеки от тях и да конкретизира и индивидуализира петитума.
При тези данни настоящият състав преценява като обуславящ изхода на спора поставеният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК въпрос следва ли в разпореждането по чл. 129, ал.2 ГПК, с което оставя исковата молба без движение съдът да посочи в какво конкретно се изразяват допуснатите нередовности и да даде ясни, точни и изчерпателни указания за отстраняването им. В определение № 157 от 27.03.2013 г. по гр.д. № 540/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл. 274, ал.3 ГПК, на което се позовава жалбоподателят, е прието, че неизпълнението на указанията на съда за отстраняване на нередовности в исковата молба може да обоснове връщане на същата по чл. 129, ал.3 ГПК само ако тези указания са били достатъчно пълни и ясни. Константна е съдебната практика, че произнасянето по жалба срещу определение/ разпореждане/ по чл. 129, ал.3 ГПК за връщане на исковата молба като нередовна по необходимост налага проверка на правилността на разпореждането за оставянето й без движение, тъй като същото не подлежи на самостоятелно обжалване и срещу него ищецът няма друг път за защита. Обжалваното определение не е съобразено с тази практика, поради което е налице основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Основателно е оплакването в частната касационна жалба, че указанията на първоинстанционния съд за отстраняване нередовности на исковата молба, дадени с разпореждането от 13.08.2015 г., не са ясни и конкретни. Съдът се е задоволил само да посочи общо, че изложените в нея обстоятелства, на които се основава претенцията, са вътрешно противоречиви и не кореспондират със заявения петитум, без да посочи в какво конкретно съзира това противоречие и несъответствие. Вярно е, че исковата молба е многословна, че съдържа обстойно изложение на обстоятелства и субективни оценки на ищеца относно личните и професионални качества на лицата, от чиито действия твърди да е претърпял вреди, които са изцяло неотносими към предмета на делото, както и повторение на цели пасажи, но наред с това съдържа и изложение на обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си по чл. 49 ЗЗД- заявил е, че търпи неимуществени вреди от действията на посочените в исковата молба физически лица, на които ответниците са възложили изпълнението на определена работа; че вредите са причинени във връзка с изпълнението на тази работа; посочил е в какво се изразяват увреждащите го деяния, извършени от тези лица; в какво се изразяват заявените за обезщетяване неимуществени вреди; в съответствие с тези твърдения е формулирал петитум за осъждане на ответниците- Държавата, представлявана от министъра на финансите, и Прокуратурата на Република България като възложители на работата да му заплатят солидарно обезщетение в определен размер. Внимателният прочит на исковата молба не налага извод за неяснота и противоречие в обстоятелствената част или между нея и петитума на иска, но ако все пак съдът е намерил, че такова противоречие е налице, е следвало да посочи конкретно противоречивите твърдения и да даде указания за поправянето им. Некоректно е изискването ищецът да конкретизира неимуществените вреди, като посочи вследствие на кои точно действия и бездействия на посочените в исковата молба физически лица са причинени, тъй като твърдението му е, че увреждането е общ резултат от действията и бездействията на тези лица.
Като е потвърдил определението на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба поради неотстраняване на нередовностите в нея в указания срок, без да извърши самостоятелна проверка на правилността на разпореждането за оставяне на исковата молба без движение, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение.
По тези съображения обжалваното въззивно определение и потвърденото с него определение на Софийски районен съд следва да бъдат отменени и делото върнато на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 27388 от 21.11.2016 г. по в.ч.гр.д. № 7982/2016 г. на Софийски градски съд.
ОТМЕНЯ определение № 27388 от 21.11.2016 г. по в.ч.гр.д. № 7982/2016 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него определение на Софийски районен съд, постановено на 17.09.2016 г. по гр.д. № 17 246/2013 г. за връщане на подадената от Н. М. Н. искова молба поради неотстраняване на констатираните в нея нередовности в указания срок
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: