О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 549
София 18.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2791/2016 г. по
описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл.288 ГПК.
С въззивно решение № 323 от 10.03.2016 г. по в.гр.д. № 3371/2015 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 4068 от 20.10.2015 г. по гр.д. № 3235/2015 г. на Варненския районен съд, с което е допусната съдебна делба на недвижим имот- апартамент № 70 в [населено място], [улица], ет.6, с площ 89.80 кв.м, заедно с принадлежащото към него избено помещение № 70 с площ 6 кв.м и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, между съделителите М. Х. М., М. М. Д. и Е. М. К., при права: 4/6 ид. части за М. М. и по 1/6 ид. част за М. Д. и Е. К..
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от М. М. Д. чрез нейния пълномощник адв. Ст. С.. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.
Искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване е обосновано с твърдението, че квотите на съделителите са определени неправилно и това е въпрос от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация М. Х. М. изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Страните по делото са наследници по закон на К. Д. Х., починала през 2008 г. Съделителят М. Х. М. е неин съпруг, а Е. М. К. и М. М. Д. – техни дъщери. През 1965 г. К. Д. е придобила по дарение от своя баща 1/6 ид. част от дворно място, цялото с площ от 342 кв.м, съставляващо парцел 6 в кв. 269 по плана на [населено място], ведно с 1/6 ид. част от построената в същото дворно място къща. На 22.09.1965 г. К. Д. дарила на съпруга си М. Х. М. ? ид. част от собствениците си идеални части от дворното място и от къщата. През 1984 г. между съсобствениците на имота е извършена делба, приключила със съдебна спогодба по гр.д. № 1580/1984 г. по описа на Варненския районен съд, по силата на която в дял на съпрузите К. Д. Х. и М. Х. М. е поставен дял І от заключението на вещото лице, включващ жилищната сграда, застроена откъм улицата, и 1/3 ид. част от дворното място, заедно с 1/3 ид. част от всички насаждения и подобрения в него. Този имот е отчужден през 1985 г. по реда на З., като отчуждените собственици К. Х. и М. М. са обезщетени с тристайно жилище и гараж, индивидуализирани със Заповед по чл. 100 З. като апартамент № 70 на VІ етаж, 5 вход, в [населено място], [улица],3,5 и „Доброволци” 1,3,9, застроено върху 89.80 кв.м, ведно с изба № 16 и съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. С констативен нотариален акт, издаден през 1988 г., К. Х. и М. М. са признати за собственици на жилището, дадено в обезщетение срещу отчуждения им имот. В акта е посочено, че стойността на жилището е 19 967 лв., която е покрита от припадащите се суми от отчуждения имот в размер на 7867 лв. и разрешен заем от 12 000 лв.
Въз основа на така установените факти по делото въззивният съд е приел, че при откриване на наследството на К. Х. нейните права и правата на преживелия съпруг върху имота са били равни- по ? ид. част. На основание чл. 9, ал.1 във вр. с чл. 5, ал.1 ЗН всеки от нейните наследници по закон е наследил по 1/3 ид. част от частта на наследодателката. По този начин е определил правата на преживелия съпруг в обем на 4/6 ид. части, от които ? ид. част на собствено основание и 1/6 ид. част по наследяване , и по 1/6 ид. част за двете ответници, придобити по наследяване.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационна проверка по същество. Правилното определяне на квотите на съделителите в производството по съдебна делба е обуславящо съдържанието на решението по допускане на делбата, но в случая не е обосновано значението на поставения от жалбоподателката правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Когато съсобствеността произтича от наследяване по закон, квотите на всеки сънаследник се определят по правилата на чл. 5-9 ЗН, с които в случая въззивният съд се е съобразил.
Тезата за допускане на съдебна делба при квоти по 1/3 ид. част за всеки от тримата съделители – съпруг и две деца, се основава на твърдението, че процесният имот е бил лична собственост на наследодателката на основание трансформация на лични средства, тъй като е бил придобит срещу отчужден недвижим имот, нейна лична собственост – дарен от нейните родители. Тази теза е в явно несъответствие със събраните по делото доказателства, установяващи факта на извършеното през 1965 г. дарение от наследодателката К. Х. на нейния съпруг на ? ид.част от дарения й преди това имот. Възникналата на това основание обикновена съсобственост при равни права между съпрузите се е трансформирала в съсобственост при запазване на това съотношение върху получения от двамата в общ дял при делбата през 1984 г. недвижим имот /няма данни за присъждане и за плащане на суми за уравнение на дяловете между съделителите/, а след отчуждаването му – върху отстъпеното в обезщетение жилище. За това равенство в правата е без значение, че за частта от делбения имот, съответстваща на определената на отчуждените съсобственици сума, вложена в придобиването му / 7867/ 19 967 ид. части/, е налице частична трансформация и съответно всеки от тях притежава по ? от тези идеални части като лично имущество, а останалите идеални части от жилището / 12 000/ 19 967 ид. части/, съответстващи на вложените за придобиването му заемни средства, за които няма доказателства да са били с извънсемеен произход, са придобити от двамата в режим на съпружеска имуществена общност.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С отговора на касационната жалба не е заявена претенция за разноски, поради което такива не се присъждат.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 323 от 10.03.2016 г. по в.гр.д. № 3371/2015 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: