О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
София, 02.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3452/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 1513 от 16.03.2016 г. по в.гр.д. № 366/2015 г. на Благоевградския окръжен съд е отменено решение № 438 от 17.02.2015 г. по гр.д. № 1234/2013 г. на Районен съд-Гоце Делчев и вместо него е постановено друго по същество на спора, с което на основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение на В. И. М., че Р. А. А. е собственик на следния недвижим имот: реална част от имот с площ 521 кв.м, представляваща възстановен по реда на ЗСПЗЗ земеделски имот в стари реални граници в строителните граници на [населено място], общ. Г., м. „Корилово”, идентифициран с помощния кадастрален план като част от имот пл.№ 551, попадащ в УПИ VІІІ в кв. 20 по плана на селото, одобрен през 1969 г., целият УПИ с площ 2 000 кв.м, като границите на реалната част са очертани в жълт цвят на комбинираната скица на в.л. А. А. на л. 50 от делото, която скица представлява неразделна част от решението, от който имот Р. А. А. е придобил 1/5 ид. част по наследяване от А. А. А. и 4/5 ид. части по договор за покупко- продажба от останалите наследници на А. А., и ответникът е осъден да предаде на ищеца владението върху този имот.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от ответника В. И. М.. В жалбата са релевирани доводи за недопустимост на съдебния акт като постановен при липса на абсолютна процесуална предпоставка – активна и пасивна процесуална легитимация на страните. На следващо място се твърди, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че са налице данни за вероятна недопустимост на въззивното решение, което налага същото да се допусне до проверка от касационната инстанция. Освен това счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускането му до касационно обжалване по следните въпроси: Чия е доказателствената тежест за установяване на намерението за упражняване на фактическа власт в исков процес за ревандикация срещу владелец, разполагащ с нотариален акт собственост, въз основа на прехвърлителна сделка, праводател по която е общината, разполагаща с акт за общинска собственост. Следва ли съдът при оспорване на правото на собственост да проверява служебно правото на собственост на праводателя. Следва ли съдът в доклада си по чл. 146 ГПК да даде указания на ищеца, че е негова доказателствената тежест за доказване правото на собственост на праводателя. Следва ли съдът да допусне доказателства за обстоятелство, което е от значение за изхода на делото и за тежестта на доказване на което първата инстанция не е дала указания в доклада си по чл. 146 ГПК.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Р. А. А. изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по повдигнатите от касатора въпроси. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС.
Третото лице- помагач [община] не е взела становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че с решение № 540 от 30.11.2004 г. по гр.д. № 741/2002 г. на Районен съд- Гоце Делчев, постановено в производство по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, е отменено решение № 6835 от 28.11.2002 г. на ПК- Г. в частта, с която е отказано да се възстанови на наследниците на А. А. А. правото на собственост на нива от 0.5 дка в строителните граници на [населено място], м. „Корилово”, и е постановено друго, което е възстановено правото на собственост върху този имот, индивидуализиран в диспозитива на съдебното решение като част от парцел VІІІ в кв. 20 по плана на [населено място], която част е оцветена в жълт цвят на приложената към заключението на вещото лице скица, представляваща неразделна част от решението. Въз основа на това съдебно решение ОСЗГ-Г. е постановила решение № 6835 от 01.02.2005 г., с което е възстановила на наследниците на А. А. в съществуващи реални граници правото на собственост върху този имот. С констативен нотариален акт № 200, т.І, нот. дело № 139/2013 г. наследниците на А. А. – А. М. А., Р. А. А., З. А. Г., С. А. М. и Р. А. Д. са признати за собственици на възстановения имот. С нотариален акт 20, т.ІІ, дело № 154/2013 г. Р. А. закупил от останалите наследници притежаваните от тях общо 4/5 ид. части от имота.
По делото е установено, че с договор за покупко- продажба, оформен с нотариален акт № 372, т.ІІ, дело № 685/1997 г. ответникът В. И. М. действащ като [фирма] е закупил от ПК ”Съзнание”/ в ликвидация/ [населено място], представлявана от ликвидационната комисия, недвижим имот, представляващ масивна търговска сграда със застроена площ от 685 кв.м, построена от кооперацията в УПИ VІІІ в кв. 20 по плана на селото въз основа на отстъпено право на строеж върху държавно дворно място.
Срещу предявеният иск за ревандикация ответникът е противопоставил възражение, че решение № 6835 от 01.02.2005 г. на ОСЗГ-Г. не легитимира наследниците на А. А. като собственици на спорния имот поради това, че е постановено не по установения ред – без да са издадени скица и удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗ, както и поради това, че в имота преди влизане в сила на ЗСПЗЗ е било осъществено строителство, съставляващо пречка за възстановяването му. Твърдял е, че имотът е общинска собственост, а той упражнява фактическа власт върху него на правно основание- като суперфициарен собственик на изградената в него търговска сграда/ ресторант/.
Упражнявайки косвен съдебен контрол върху решението на ОСЗГ- Г. по тези възражения въззивния съд е приел, че същото е породило реституционно действие и е годно да легитимира наследниците на А. А. като собственици на възстановения имот. Посочил е, че в случая застроената, респ. свободната от застрояване и подлежаща на възстановяване площ е установена в производството по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, като е индивидуализирана с изготвената скица на вещото лице, поради което при последващото решение на ПК, издадено въз основа на това съдебно решение, не е необходима нова скица и удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗ. Въз основа на приетото по делото пред въззивната инстанция заключение на съдебно- техническата експертиза, която е установила, че възстановеният имот не е застроен и не представлява прилежаща площ към търговската сграда, съдът е направил извод, че не са били налице пречки за възстановяване на собствеността по смисъла на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ. Доводът, че към настоящия момент имотът е частна общинска собственост е намерен за неоснователен по съображения, че актът за частна общинска собственост, съставен през 2009 г. на основание § 42 ПЗР към ЗИД на ЗОбС, не създава права. Неговата формална доказателствена сила е оборена, тъй като процесният имот е възстановен по реда на ЗСПЗЗ и за тази част от УПИ VІІІ не са били налице предпоставките на § 7, т.3 ПЗР на ЗМСМА за трансформиране на държавната собственост в общинска. В обобщение е направил извод, че ищецът доказва материалноправната си легитимация като собственик на процесния имот, който се владее от ответника без основание.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение за проверка на неговата допустимост. Доводите на касатора, че искът е предявен от и срещу ненадлежна страна, тъй като ищецът не бил доказал претендираното право на собственост върху имота, а касаторът също не бил собственик, са неотносими към процесуалната легитимация на страните и сочат на смесване на понятията „процесуална легитимация” и „материалноправна легитимация”. В правната доктрина и в съдебната практика трайно се приема, че процесуалната легитимация на страните се определя от изложените от ищеца в исковата молба твърдения относно спорното право, а не от действителното правно положение, което съдът ще установи едва с решението си. По иск за собственост легитимирани като ответници са лицата, за които в исковата молба ищецът твърди, че оспорват претендираното от него право на собственост, и спрямо които иска да бъде установено със силата на пресъдено нещо съществуването на това право. При извършването на проверка дали искът е предявен от и против надлежна страна, съдът изхожда не от доказателствата по делото, а от правното твърдение в исковата молба. За редовността на исковата молба и за допустимостта на предявения иск е без значение кой е титуляр на правото на собственост. Това е въпрос по основателността на иска, на който съдът дава отговор с решението.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси. Същите са формулирани общо, извън контекста на мотивите на обжалвания съдебен акт, на релевираните от страните доводи и възражения и на наведените в касационната жалба оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което не може да се приеме, че са обуславящи изхода на делото. С отговора на исковата молба касаторът-ответник по иска за ревандикация не се е позовал на придобивна давност, такъв въпрос не е обсъждан от съда в двете инстанция, поради което не става ясно в каква връзка се поставя въпрос за разпределяне на доказателствената тежест при доказване на намерението, с което се упражнява фактическа власт от владелец, разполагащ с нотариален акт за производно придобиване на недвижимия имот, при положение, че касаторът се легитимира като собственик на сградата в УПИ VІІІ, но не и на терена. Не става ясно и какво е значението на останалите въпроси за изхода на спора – с какво пропускът на първоинстанционния съд /ако е налице такъв пропуск/ да укаже с доклада си по чл. 146 ГПК на ищеца, че носи доказателствената тежест за установяване правата на праводателя си, опорочава направените от въззивния съд фактически и правни изводи и засяга правата на касатора, който е ответник по иска, както и кои са обстоятелствата от съществено значение за изхода на спора, за които въззивният съд е следвало да събере доказателства поради неточен или непълен доклад по чл. 146 ГПК. Липсата на ясно и точно формулирани правни въпроси и на обосновка на значението им за изхода на делото е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед изхода на долото, касаторът следва да заплати на ответника Р. А. А. на основание чл. 78, ал.3 ГПК направените разноски за защита пред касационната инстанция в размер на 500 лв.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1513 от 16.03.2016 г. по в.гр.д. № 366/2015 г. на Благоевградския окръжен съд.
ОСЪЖДА В. И. М. да заплати на Р. А. А. разноски по делото пред ВКС в размер на 500/ петстотин/ лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: