О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
София, 17.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3216/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 1547 от 18.03.2016 г. по в.гр.д. № 889/2015 г. на Окръжен съд- Благоевград е потвърдено решение № 2871 от 17.06.2015 г. по гр.д. № 580/2014 г. на Районен съд- Разлог, с което на основание чл. 109 ЗС И. Б. Л. и Е. А. Л. са осъдени да прекратят неоснователните си действия, с които пречат на упражняването на правото на собственост на ищеца [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], като премахнат масивната жилищна сграда със застроена площ 101.15 кв.м, намираща се в североизточната част на имот № 000632, който ведно с имот № 000837 образуват УПИ І в кв. 76 по ПУП на [населено място], общ. Разлог за изменение на регулация с отреждане и застрояване за „Ваканционен комплекс и СПА център”, идентичен с ПИ № 000932 по КВС на с. село.
Против въззивното решение е подадена касационна жалба от ответницата Е. А. Л. чрез нейния пълномощник адв.Д. Б.. Жалбоподателката поддържа, че както въззивното, така и потвърденото с него първоинстанционно решение, са процесуално недопустими, тъй като ответниците не са били пасивно легитимирани да отговорят по предявения негаторен иск за премахване на сградата. Поддържа също доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.
В отговор на касационната жалба ответникът по касация [фирма] чрез своя процесуален представител адв. М. А. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателката основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът [фирма] е собственик на поземлен имот № 000932, находящ се в м.” Рупоници” в землището на [населено място], общ. Разлог, който е идентичен с УПИ І, пл.№ 632 и 837 в кв. 76 по ПУП за изменение на регулацията с отреждане и застрояване за „Ваканционен комплекс и СПА център”, одобрен през 2006 г. Имотът е внесен като непарична вноска в капитала на дружеството от едноличния собственик [фирма]. Установено е, че по силата на договор за покупко- продажба, сключен на 15.11.2006 г. вносителят е придобил от [фирма] правото на собственост върху имот № 000632 с площ 16 198 кв.м. Праводателят му е закупил този имот от [община] с договор за продажба на недвижим имот- частна общинска собственост, сключен на 12.01.2006 г. Преди това, с договор от 21.09.2004 г., [фирма] е закупил от [община] друг имот- частна общинска собственост в м.” Рупоници” с площ 21 553 кв.м, съставляващ имот № 000583 по картата на землището на [населено място], от който чрез разделяне са образувани поземлени имоти №№ 827, 826, 824, с които дружеството се разпоредило в полза на трети физически лица, които от своя страна са внесли тези имоти като апортна вноска в капитала на [фирма].
Не е било спорно по делото, че ответниците са изградили масивна жилищна сграда в североизточната част на поземлен имот № 632, за който заедно с поземлен имот № 837 е отреден УПИ І в кв. 76 по плана на [населено място]. Установено е, че първоначално с договор от 04.07.1997 г. на ответника И. Б. Л. е било отстъпено право на строеж върху общинска земя, представляваща парцел ХVІІІ в кв. 52 по плана на селото, целият с площ 410 кв.м. На свое заседание, проведено на 31.07.2003 г. Общински съвет- Разлог е взел решение, с което отстъпеното на И. Л. право на строеж върху парцел ХVІІІ в кв. 52 се замени с право на строеж върху парцел І в кв. 80. Въз основа на това решение не е сключен нов договор за отстъпване на право на строеж. С акт за узаконяване № 7 от 15.09.2005 г. на гл. архитект на [община] сградата е узаконена на името на [община]. Със заповед от 25.01.2006 този акт е оттеглен. През 2006 г. И. Л. и Е. Л. предявили против [община] иск за установяване, че са собственици на масивната жилищна сграда, построена в УПИ І- 946 в кв. 76, който е отхвърлен с влязло в сила решение.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че построяването на сграда в чужд имот без надлежно отстъпено право на строеж и без необходимите строителни книжа съставлява неоснователно действие, което нарушава правото на собственост на дружеството ищец и създава пречки за упражняване на това право в пълен обем. Съдът е обсъдил релевираните с въззивната жалба доводи на ответниците, че не са пасивно легитимирани да отговарят по иска по чл. 109 ЗС, тъй като собственик на сградата е [община]. Намерил е същите за неоснователни по съображения, че пасивно легитимиран да отговаря по този иск е лицето, което извършва или поддържа неоснователното действие, с което създава пречки за собственика да упражнява правото си на собственост, независимо дали е собственик на съседен имот, съсобственик на ищеца или трето лице, което не заявява свои самостоятелни права. Намерил е за неоснователно и искането на ответниците за упражняване на косвен съдебен контрол върху заповедта на гл. архитект на [община] от 25.01.2006 г. за оттегляне на акта за узаконяване на сградата, като е посочил, че при липса на правно основание ответниците да държат сграда в чужд имот, въпросът за законността на сградата е ирелевантен за изхода на спора.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени следните правни въпроси, за които се твърди, че са обусловили изхода на делото: 1/ Длъжен ли е съдът да се произнесе и да извърши проверка по реда на косвения съдебен контрол на законосъобразността на влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е обжалван по съдебен ред, когато от това зависи изхода на гражданското дело. 2/ Допустимо ли е съдът да се произнесе по иск, чийто предмет е различен от очертания в исковата молба и приет с доклада по делото. 3/ Допустимо ли е решение по иск по чл. 109 ЗС, с което съдът вменява в задължение на страната да извърши действия, явяващи се престъпления по смисъла на НК.
Първият от поставените въпроси не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, поради което не е налице основанието на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по него. Константна е съдебната практика, че гражданският съд е длъжен да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразност върху административен акт, когато този акт има значение за разрешаване на гражданскоправния спор. В случая при данните по делото, че ответниците нямат отстъпено вещно право на строеж върху имота на ищците, въпросът за законността на сградата от гледна точка на наличието на строителни книжа и съответствието й със строителните правила е без правно значение за изхода на спора по чл. 109 ЗС, тъй като те не създават право да се държи постройка в чужд имот. Отделен е въпросът, че сградата е била узаконена на името на [община], а не на ответниците, поради което чрез заявеното от тях искане за упражняване на косвен съдебен контрол за законосъобразност върху заповедта, с която актът за узаконяване на сградата е оттеглен, последните бранят чужди права, което е недопустимо. [община] е участвала в делото като трето лице- помагач и не е оспорила посочената заповед, нито е заявила самостоятелни вещни права по отношение на сградата.
Останалите два въпроса са некоректно формулирани. Идентичността на жилищната сграда, предмет на предявения негаторен иск, с тази, построена от ответниците, е безспорно установена по делото. Само поради това, че в исковата молба същата е описана с различна площ от действително застроената, не сочи на произнасяне по непредявен иск. Във връзка с третия въпрос следва да се посочи, че обстоятелството, че сградата е била узаконена на името на [община] не е основание да се приема, че към настоящия момент е нейна собственост. Не е установено по делото при извършената продажба на двата общински имота [община] да си е запазила собствеността върху сграда, поради което като приращение тя следва собствеността на терена. Право на собственика е да прецени дали да я запази като подобрение в имота, като заплати на подобрителя съответно обезщетение, да иска премахването й от последния или сам да извърши необходимите действия на разноски на лицето, извършило строителството.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1547 от 18.03.2016 г. по в.гр.д. № 889/2015 г. на Окръжен съд- Благоевград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: