О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
София, 31.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 4722/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Г. Н. В. чрез неговия пълномощник адв. С. М., срещу определението на Софийски апелативен съд, постановено на 26.09.2016 г. по в.гр.д. № 165/2016 г., с което на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК е спряно производството по делото до приключване на производството, образувано по искова молба вх. № 8019521 от 15.09.2016 г.
В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят поддържа, че изходът на спора, предмет на по-късно предявения отрицателен установителен иск за собственост, не е обуславящ изхода на делото пред въззивната инстанция. Определението е неправилно и поради това, че пред въззивния съд не са представени доказателства дали по подадената на 15.09.2016 г. искова молба е образувано гражданско дело и на какъв етап е производството по него.
В писмен отговор ответната страна Н. Б. изразява становище, че частната жалба е неоснователна поддържа, че предявеният от него отрицателен установителен иск за собственост е от значение за изхода на спора, предмет на в.гр.д. № 165/2016 г. на Софийски апелативен съд, тъй като при уважаването му ще отпадне правния интерес на ищеца по първото дело – Г. В., от провеждането на отрицателен установителен иск против Н. Б. за собственост на идеални части от жилището.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 165/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Г. Н. В. против решение № 2891 от 30.04.2015 г. по гр.д. № 3281/2011 г. на Софийски градски съд, поправено с решение от 08.07.2015 г. по същото дело, с което е отхвърлен предявеният от него против Н. Й. Б. отрицателен установителен иск за установяване, че ответникът не е собственик по приращение на 12 945/20 595 идеални части от недвижим имот, представляващ апартамент № 52, мезонет, изграден на две нива в груб строеж, находящ се в [населено място], район „Т.”,[жк], [жилищен адрес] вх. „Г” и „Д”, заедно с принадлежащите към него мазе №17, мазе № 18 и мазе № 20, както и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ с площ 8 500 кв.м, съставляващ по скица парцел І в кв. 133 по плана на [населено място], м.” К. село- Плавателен канал”. С този иск ищецът е целял да отрече правото на собственост на ищеца върху правата, придобити по нотариални актове № 65, т.ІІІ, дело № 450/2009 г., № 68, т.ІІІ, дело № 453/2009 г. и № 171, т.ІІІ, дело № 507/2010 г. Правният си интерес от предявяване на иска ищецът Г. В. е обосновал с издадения констативен нотариален акт за собственост на жилище, построено от ЖСК ”Б.”, № 121, т.ІІ, дело № 275/2009 г., с който на основание чл. 35 ЗЖСК е признат за собственик на целия имот.
С искова молба вх. № 8019521 от 15.09.2016 г., Н. Й. Б. е предявил против Г. Н. В. и ЖСК ”Б.” отрицателен установителен иск за собственост на 945/20 595 ид. части от този имот, като е твърдял, че посочените идеални части са придобити от него по силата на нотариален акт № 65, т.ІІІ, дело № 450/2009 г. и нотариален акт № 171, т.ІІІ, дело № 507/2010 г., поради хкоето не принадлежат на ответниците. Според изложените в исковата молба твърдения, налице е правен интерес от този иск, тъй като ако бъде установено със сила на пресъдено нещо, че Г. В. не е собственик на имота, ще бъде отречен правният му интерес от предявения против Н. Б. отрицателен установителен иск за собственост.
При тези данни настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по въззивното дело до приключване на спора за собственост, заявен от Н. Б. с исковата молба от 15.09.2016 г., тъй като между двете дела няма връзка на преюдициалност. По смисъла на цитираната разпоредба такава е налице, когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване се явява предпоставка за съществуването на спорното материално право, предмет на обусловеното дело.
В случая с по-късно предявения отрицателен установителен иск от Н. Б. против Г. В. и ЖСК ”Б.”, не се въвежда ново спорно правоотношение между страните, различно това, предмет на гр.д. № 3283/2011 г. по описа на Софийски градски съд. Това така, тъй като когато по иск за собственост, включително и отрицателен установителен, ищецът и ответникът заявяват свои самостоятелни вещни права върху вещта, които взаимно се изключват, въпросът кому принадлежи правото на собственост е предмет на заявения за разглеждане спор като обуславящ материалноправната легитимация по иска и подлежи на разрешаване в рамките на същото дело.
По тези съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението на Софийски апелативен съд, постановено на 26.09.2016 г. по в.гр.д. № 165/2016 г.,
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: