5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
София, 30.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3713/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. К. В. чрез неговия процесуален представител адв. Пл. Х., против решение № 211 от 20.05.2016 г. по в.гр.д. № 213/2016 г. на Окръжен съд-Пазарджик. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят счита за неправилен изводът на въззивния съд, че при липса на надлежно учредена представителна власт сделката е относително недействителна, а не нищожна поради липса на съгласие, и трето лице, което не е участвало като страна по нея, не може да се позове на тази недействителност. На следващо място, оспорва като противоречащ на доказателствата по делото изводът на въззивния съд, че договорът за продажба, от който черпят права ищците, не е нищожен поради липса на основание. Твърди също, че въззивният съд не е обсъдил възражението му за придобиване на спорния имот по давност, а ако бе сторил това, изводите му по спора биха били други.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като твърди противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по въпроса за недействителността на сделките и по въпроса, касаещ придобиване на имот по давност. Счита също, че е налице основание по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по въпроса нищожна ли е по смисъла на чл. 26, ал.2 ЗЗД поради липса на съгласие или е относително недействителна сделката с недвижим имот, осъществена от мним представител , респ. от представител, действащ извън обема на представените му пълномощия, в случай, че не бъде потвърдена от мнимо представлявания. Като осъществяващи основанието за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК са формулирани и следните въпроси: 1/ Кои са лицата, легитимирани да повдигат съдебен спор за недействителността на упълномощителната сделка, по силата на която е извършено разпореждане с вещно право върху недвижим имот от името на неговия собственик- единствено собственикът и неговите универсални правоприемници, или и частните правоприемници, приобретатели на права върху същия имот. 2/ При оспорване действителността на упълномощителна сделка, довела до разпореждане с вещно право върху недвижим имот, кому следва да бъде възложена доказателствената тежест да установи съществуването на такава упълномощителна сделка и изричната изчерпателност на нейните съществени елементи спрямо главната сделка. Допустими ли са гласни доказателства за установяване на тези обстоятелства. 3/ При липса на удостоверяване в нотариалния акт на изявление на нотариуса, че се е уверил в представителната власт на пълномощника по сделката, може ли нотариалният акт да служи като доказателство, че пълномощникът е притежавал представителна власт в изисквания от закона обем, или за да се направи подобен извод, този факт следва да бъде установен с писмени доказателства за учредяване, евентуално потвърждаване на пълномощията. 4/ При липса на знание на собственик на недвижим имот, че трето лице, представящо се за негов пълномощник, се е разпоредило с правото му на собственост върху недвижим имот, ако собственикът продължи да владее имота си също така явно, непрекъснато и необезпокоявано, както преди разпоредителната сделка, и липсват доказателства за противодействие на това владение чрез обективирани волеизявления на приобретателя, като вписване в имотен регистър, деклариране на сделката, опити за установяване на фактическа власт върху този имот, следва ли да се приложи по отношение на този владелец презумпцията на чл. 69 ЗС, респ. да се признае възможността да придобие имота по давност след изтичане на определените в закона срокове.
Ответниците по касация В. Т. И., М. Й. М., С. И. И. и Л. И. И. не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението на Районен съд. Пазарджик, постановено на 21.12.2015 г. по гр.д. № 710/2014 г. в частта, с която по иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, предявен от В. Т. И. и И. Л. И., е признато за установено, че ответникът Н. К. В. не е собственик на недвижим имот-самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.503.414.1.16 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], представляващ апартамент № 16, находящ се на пети етаж в сградата на [улица], със застроена площ 65.30 кв.м, ведно с избено помещение № 4 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена.
От фактическа страна по делото е установено, че процесният апартамент е бил собственост на М. Й. М., закупен от нея през 1981 г. по реда на чл. 117 ЗТСУ/ отм./.
С нотариален акт № 161, т.ІХ, дело № 32271/1995 г. на нотариус при Пазарджишкия районен съд, М. М., действаща чрез пълномощника си В. К. К., продала жилището на Й. Г. Г. за сумата 95 789 лв., като в акта е посочено изявлението на пълномощника, че цената е получена от напълно и в брой от купувача.
С нотариален акт № 62, т.ІV, дело № 1322/1996 г. Й. Г. Г. и съпругата му В. Г. Г., действащи чрез пълномощника си адв. Т. К., продали на имота на В. Т. И. за сумата 95 309 лв. В нотариалния акт е вписано изявлението на пълномощника на продавачите, че същите са получили изцяло и в брой продажната цена от купувачката.
С нотариален акт № 115, т.І, дело № 101/2013 г. М. Й. Малинова, действаща чрез пълномощника си Н. К. В., продала на Н. К. В. процесния имот.
Срещу предявения отрицателен установителен иск за собственост ответникът Н. В. се е бранил с възражение, че договорът за покупко- продажба, оформен с нотариален акт № 62, т.ІV, дело № 1322/1996 г., от който черпят права ищците, е нищожен поради липса на съгласие, тъй като продавачите не били упълномощили адв. Т. К. да ги представлява и да продаде от тяхно име процесния имот. На следващо място е твърдял, че договорите за покупко- продажба, сключени с нотариален акт № 161/1995 г. и с нотариален акт № 62/1996 г. са нищожни поради липса на основание, тъй като продажната цена по тях не била платена от купувачите на продавачите. Тезата на ответника, основана на съдържанието на представената с исковата молба разписка от 08.04.1996 г., удостоверяваща плащане от В. И. на В. К. К. на сумата 12 000 щ.д за изплащане както пазарната цена на апартамента, така и на задълженията на Л. Й. М. /брат на М. М./ е, че след като по първия договор В. К. е действал като пълномощник на продавачката М. М., а при получаване на сумата-въз основа на същото пълномощно като представител на продавача по втория договор, то следва, че Й. Г. не е заплатил на продавачката М. М. уговорената цена по договора за продажба между тях. Направил е и възражение за придобиване на имота по давност чрез присъединяване на владението на праводателката си М. М.
Тези възражения са обсъдени от въззивния съд и са намерени за неоснователни. Прието е, че сделка, извършена от представител извън обема на учредената му представителната му власт, не е нищожна, а висящо недействителна, но на тази недействителност може да се да се позове само страната, която не е била надлежно представлявана. Като трето лице и по двата оспорени договора за покупко-продажба, касаторът не е материалноправно легитимиран да се позовава на недействителността.
Повдигнатите от касатора правни въпроси относно вида недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт или извън обема на учредената представителна власт, кой може да се позове на тази недействителност и следва ли в пълномощното за извършване на разпоредителната сделка да бъдат посочени нейните съществени елементи, са разрешени с ТР № 5 от 12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС. В него е прието, че за упълномощаване с последиците по чл. 36, ал.2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име, както и че не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи – определено имущество, цена и пр. , нито лице, в полза на което да се извърши разпореждането /т.1/. Прието е също, че договор, сключен от лице, действащо като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици, както и че на тази недействителност може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът, или неговите универсални правоприемници. Даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с цитираната задължителна съдебна практика, което изключва наличието на основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по тези въпроси.
Възражението на касатора за нищожност на двата договора за покупко-продажба, обективирани съответно в нотариален акт № 161, т.ІХ, дело № 32271/1995 г. и в нотариален акт № 62, т. ІV, дело № 1322/1996 г., поради липса на основание с оглед неплащане на продажната цена на жилището на продавачите, е прието за недоказано по съображения, че нотариалните актове съдържат изявленията на пълномощниците на продавачите, че уговорената цена на недвижимия имот е заплатена от купувача, а освен това неплащането на цената не рефлектира върху действителността на договорите, а би имала значение при спор за развалянето им поради неизпълнение.
Като неоснователно е преценено и възражението на касатора за придобиване на процесния имот по давност чрез присъединяване на неговото владение към владението, упражнявано от праводателката му М. М. след извършената от нея продажба на имота през 1995 г. След преценка на събраните по делото гласни доказателства съдът е направил извод, че от 1996-1997 г. продавачката М. М. живее извън страната и жилището е било необитаемо, т.е. тя не е установила отново фактическа власт върху имота лично или чрез другиго с намерение да го придобие по давност.
Поставеният във връзка с този извод въпрос в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК не обуславящ изхода на спора, тъй като е предпоставен от наличието на положително установени по делото факти, за които в случая въззивният съд е приел, че не са доказани-упражняване на фактическа власт върху имота от праводателката на касатора, лично и чрез трети лица, след извършената през 1995 г. продажба. Дали едно лице е упражнявало фактическа власт върху вещта и за какъв период е фактически въпрос, който се разрешава въз основа на събраните по делото доказателства, а не с оглед установената в чл. 69 ЗС презумпция. Последната освобождава владелеца от тежестта да доказва намерението, с което упражнява фактическата власт /субективния елемент на владението/, но не и на факта на упражняване на фактическа власт. Обективният елемент на владението не се предполага, а трябва да бъда доказан. Обосноваността на направения от въззивния съд извод в тази насока не може да бъде проверявана в производството по чл. 288 ГПК, тъй като касае правилността на решението.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 211 от 20.05.2016 г. по в.гр.д. № 213/2016 г. на Окръжен съд-Пазарджик.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: