О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
София, 23.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 121/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от И. И. Г., срещу определение № 505 от 31.10.2016 г. по ч.гр.д. № 2504/2016 г. на ВКС, ІV г.о. С него е върната като недопустима подадената от И. И. Г. частна жалба вх. № 9710 от 07.10.2016 г. срещу определение № 314 от 29.06.2016 г. на ВКС, постановено по същото дело.
Жалбоподателят сочи, че не е доволен от постановеното определение, тъй като то не дава отговор на поставените от него въпроси относно доказателствената сила на представени по делото писмени доказателства. Твърди, че определението е поставено от състав на ВКС, на който той изрично е направил отвод, защото неколкократно се е произнасял по негови жалби и искания.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да разпореди връщане на подадената от И. И. Г. частна жалба срещу определение № 314 от 29.06.2016 г. по ч.гр.д. № 2504/2016 г. на ВКС, ІV г.о, съставът на ВКС е приел, че жалбата е насочена срещу съдебен акт, който е окончателен и не подлежи на по – нататъшен инстанционен контрол.
Обжалваното определение е правилно.
Производството по ч.гр.д. № 2504/2016 г. по описа на ВКС, ІV г.о., е образувано по частна жалба, подадена от И. И. Г. срещу разпореждането от 23.03.2016 г. по гр.д. № 428/2015 г. на ВКС, ІV г.о, с което е била върната на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК частната му жалба вх. № 4379/15.04.2015 г., подадена срещу определение № 38 от 27.01.2015 г. в частта му, с която е оставена без разглеждане молбата на същата страна за отмяна на определение № 737 от 29.07.2014 г. по гр.д. № 1624/2013 г. на ВКС, ІV г.о. Частната жалба е разгледана по същество и с определение № 314 от 29.06.2016 г. обжалваното разпореждане от 23.03.2016 г. е потвърдено.
Съгласно чл. 274, ал.1 ГПК на самостоятелно обжалване с частна жалба подлежат определенията, които слагат край на по – нататъшното развитие на делото, както и тези, за които това изрично е предвидено в закона. Когато определенията по ал.1 са постановени от състав на ВКС, те подлежат на обжалване пред друг състав на касационния съд.
В случая разпореждането от 23.03.2016 г. по гр.д. № 428/2015 г. на ВКС, ІV г.о., като преграждащо по своя характер /чл. 274, ал. 1,т. 1 ГПК/, е подлежало на обжалване пред ВКС, обжалвано е и с постановяване на определение № 314 от 29.06.2016 г. по ч.гр.д. № 2504/2016 г. на ВКС, ІV г.о., с което то е потвърдено, процесуалният ред за проверката му е изчерпан. От своя страна определение № 314 от 29.06.2016 г. не попада в категорията на съдебните актове по чл. 274, ал.1 ГПК, поради което правилно подадената срещу него частна жалба е върната като недопустима.
Обстоятелството, че определението за връщане на недопустимата частна касационна жалба е постановено от същия съдебен състав, постановил и обжалваното с нея определение, не съставлява основание за отвод по смисъла на чл. 22, ал.1, т.5 ГПК. Като постановява, че не може да участва като съдия по делото лице, което е взело участие при решаване на делото в друга инстанция, законът има предвид съдия, който е вече е участвал при постановяване на съдебен акт по съществото на същия спор. Въпросът за процесуалната допустимост на частната касационна жалба поради изчерпан ред за инстанционен контрол не съставлява произнасяне по правилността на атакуваното с нея определение, с което е потвърдено разпореждането за връщане на друга частна жалба-вх. № 4379/15.04.2015 г., поради няма основание по чл. 22, ал.1,т.5 ГПК за отвод на съдиите от състава.
По тези съображения обжалваното определение като правилно, постановено в съответствие с процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 505 от 31.10.2016 г. по ч.гр.д. № 2504/2016 г. на ВКС, ІV г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: