О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 381
София, 26.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4364/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. К. З. чрез неговия пълномощник адв. П. П., срещу решение № 2992 от 06.06.2016 г. по в.гр.д. № 130/2016 г. на Благоевградския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че събраните по делото доказателства обосновават еднозначен извод за оборване на презумпцията на чл. 69 ЗС по отношение намерението, с което ищцата е упражнявала фактическа власт върху спорния имот. Счита, че при постановяване на решението въззивният съд е обсъдил избирателно и едностранчиво тези доказателства, поради което е направил необоснован извод, че ищцата е придобила имота по давност.
Въпросът, по който се иска допускане на касационно обжалване, формулиран в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, е дали и доколко в случая е установен субективния признак на владението, дали и доколко ищцата е доказала намерението си за своене на имота, а ответникът е опровергал законовата презумпция на чл. 69 ЗС. Твърдението на касатора е, че този въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, според която при произнасянето си съдът е длъжен да подложи на преценка всички събрани по делото доказателства поотделно и в съвкупност.
В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация М. И. Т. изразява становище, че не са налице сочените от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 8822 от 18.12.2014 г. по гр.д. № 1759/2014 г. на Районен съд- Благоевград и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на Р. К. З., че М. И. Т. е собственик на основание давностно владение за периода 13.04.1995 г.- 03.09.2014 г. на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с предназначение „жилище, апартамент”, заснет с идентификатор 04279.604.253.1.11, с площ 78.33 кв.м, по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], находящ се в [населено място], [улица], вх. Б, ет.1, ведно с избено помещение № 3 с площ 13.30 кв.м и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена.
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че този имот е принадлежал на М. К. Х., даден като обезщетение срещу отчужден неин имот през 1990 г. М. Х. е леля на ищцата-сестра на нейната майка. Не е било спорно по делото, че ищцата се е грижила за нея. Починала е на 13.04.1995 г. и е оставила за наследник по закон своя син В. К. З., който е бил архимандрит и е живял в Троянския манастир. В. З. е починал на 29.04.2014 г. и е оставил за наследник по закон ответникът Р. К. З., с когото са еднокръвни братя.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че след смъртта на М. Х. единствено ищцата е осъществявала фактическа власт върху жилището. Извършвала е ремонт и поддържане на апартамента, заплащала е дължимите данъци и такси, както и разходите, свързани с ползването му. Тези действия съдът е квалифицирал като владелчески, сочещи по несъмнен начин на намерение вещта да се държи като своя. При формиране на този извод съдът се е позовал на показанията на разпитаните по делото свидетели Д., Н. и Ж., според които след смъртта на своята майка В. З. не е отсядал в процесния апартамент, а в жилището на ищцата на четвъртия етаж в сградата, като споделял със свидетелите, че е подарил апартамента на ищцата. По съображения, че са изолирани и не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, не са кредитирани показанията на св. Ч., който заявил, че В. З. е имал намерение да продаде процесния имот и поради това свидетелят бил изготвил списък с необходимите документи за продажбата. В обобщение съдът е направил извод, че ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е оборил приложимата в случая презумпция на чл. 69 ЗС относно намерението на упражняващия фактическа власт да държи вещта като своя. Ищцата е била владелец, а не държател на имота, поради което в резултат на изтекла в нейна полза придобивна давност за периода от 13.04.1995 г. до 13.09.2014 г. е придобила правото на собственост върху него.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК въпрос, по който се иска допускане на касационно обжалване, не е правен по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Според задължителните указания, дадени в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.20010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които се отнасят до обсъждането и преценката на доказателствата и до възприемането на фактическата обстановка от страна на въззивната инстанция, нямат характер на правни въпроси и по повод на тях не може да се допусне касационно обжалване. В случая доводите, с които касаторът обосновава искането си за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, не са свързани с тълкуването на конкретна правна норма, а са насочени към проверка на правилността на решаващите изводи на въззивния съд, каквато не може да бъде извършена в тази фаза на касационното производство. Дали е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС не е правен, а е фактически въпрос, разрешаването на който зависи от събраните по конкретното дело доказателства.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2992 от 06.06.2016 г. по в.гр.д. № 130/2016 г. на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: