О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
София, 30.10.2014 година
Върховният касационен съд и Върховен административен съд на Република България, петчленен състав, сформиран по реда на чл. 135, ал.4 от Административно процесуалния кодекс, в закрито заседание на 24 октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ
ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело А № 43/2014 година
Производството е по чл. 135, ал.4 АПК
С определение № 262 от 19.09.2014 г. по а.х.д.№ 346/2014 г. на Административен съд – Стара Загора е прекратено производството по делото и то е изпратено по подсъдност на Районен съд – Казанлък. Съдът е приел, че се претендира обезщетение за вреди от престъпление и по аргумент от чл. 216, ал.3 предл.3 ЗМВР спорът за репарирането им следва да се разгледат по гражданския закон, защото държавата отговаряла само за нанесени вреди от служители на МВР, причинени по непредпазливост.
С определение № 1845 от 07.10.2014г., постановено по гр.д.№ 1816/14г. на Казанлъшки районен съд е повдигната препирня за подсъдност по чл. 135 ал.4 от ГПК. Районния съд е приел, че независимо, че вредите на ищеца са резултат от престъпление на длъжностни лица, те са нанесени от административна дейност на служители на Управление „Полиция” на МВР, поради което то отговаря по претенцията за обезщетение, която следва да се разгледа по реда на АПК.
Петчленен състав на Върховния касационен съд и на Върховен административен съд, след като прецени данните по делото, приема следното:
Предявен е иск от Н. Б. М. против Областна дирекция „Полиция” на МВР [населено място] за обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от незаконосъобразни действия на трима полицаи – длъжностни лице от същата структура на МВР, които на 20.02.2012г. в сградата на Управление „Полицията” [населено място] баня, където бил повикан за справка, му нанесли побой при изпълнение на службата си и му причинили лека телесна повреда, за което преките извършители са признати за виновни с вляла в сила присъда по н.д. № 618/2013г. на Казанлъшки РС.
Разрешаването на повдигнатата препирня за подсъдност е от компетенцията на смесен състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, съгласно чл. 135, ал.4 от АПК.
Настоящия петчленният състав на Върховния касационен съд и на Върховен административен съд, след като прецени данните по делото, намира, че компетентен да се произнесе по предявения иск е Административен съд-Стара Загора.
Определяща за разрешаването на спора за подсъдността на предявения иск е правната му квалификация. В случая претенцията на ищеца за обезщетение за вреди се основава на незаконосъобразни действия на длъжностни лица от системата на МВР – Управление „Полиция” [населено място], където ищецът бил повикан за справка във връзка със сигнал за извършена кражба. Дейността на МВР за поддържане на реда, за разкриване на престъпления и оперативно издирвателната дейност безспорно са административни – чл. 6 ЗМВР. Претенциите за обезщетение на вредите, настъпили при осъществяването й се квалифицират по чл. 1 ЗОДОВ и подлежат на разглеждане по реда на АПК. Обстоятелството, че незаконосъобразните действия на тримата полицаи са се оказали и престъпление, за което са признати за виновни с влязла в сила присъда, не изключва безвиновната отговорност на административния орган, от чийто състав са преките извършители. Той отговаря когато действията са незаконосъобразни независимо дали те съставляват деяния по непредпазливост, извършени при или по повод изпълнение на служебните си задължения, или престъпление. Няма основание за вредите от престъпления, пострадалите да се поставят в по-тежко положение, като доказват всички предпоставки на гражданската деликтна отговорност по ЗЗД и заплащат държавна такса на общо основание, от случаите, когато са пострадали от незаконосъобразно действие, извършено от служител на държавния орган по непредпазливост. Нормата на чл. 216, ал.2 и 3 ЗМВР не изключва отговорността на органите на МВР, а урежда вътрешните отношения между него и служителя от чийто преки действия са настъпили вредите при евентуално предявени обратни искове към тях. Тази норма следва да се тълкува във връзка с чл. 9 от ЗОДОВ, уреждащ регресната отговорност на виновните длъжностни лица пред държавния орган, по отношение на който е реализирана отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Нормата на чл. 216 ЗМВР не урежда друг ред за реализиране отговорността пред пострадалите от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от МВР при извършване на административна дейност, поради което съгласно чл. 8 ЗОДОВ, предявеният иск следва да се квалифицира като такъв по чл. 1 от ЗДОВ и подлежи на разглеждане по реда на АПК. Затова компетентен да го разгледа е административния съд.
Водим от изложеното, петчленен състав на Върховният касационен съд и Върховен административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по иска, предявен от Н. Б. М. против Областна дирекция „Полиция” на МВР [населено място] за обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания е Административен съд-Стара Загора.
ИЗПРАЩА делото на Административен съд-Стара Загора.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.