О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
София, 10.11.2015 година
Върховният касационен съд и Върховен административен съд на Република България, петчленен състав, сформиран по реда на чл. 135, ал.4 от Административно процесуалния кодекс, в закрито заседание на 04 ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ
ДИЯНА ЦЕНЕВА
АТАНАСКА ДИШЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело А № 31/2015 година
Производството е по чл. 135, ал.4 АПК
С определение № 655 от 30.09.2015 г. по гр.д.№ 874/2015 г. на РС-Несебър е повдигната препирня за подсъдност между РС-Несебър и Административен съд-Бургас по предявения иск от Р. Т. С. против [фирма] за обезщетение за имуществени вреди в размер на 53 лв., претърпени от наложена му принудителна административна мярка „преместване на паркирано превозно средство без знание на неговия собственик или упълномощен водач”.
Пред Административен съд-Бургас е подадена жалба на Р. Т. С. против наложена му на 09.08.2014г. от служители на [фирма] принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т.5 б. „б” ЗДвП „преместване на паркирано превозно средство без знание на неговия собственик или упълномощен водач”. Предмет на жалбата е и заповед № 15/10.06.2014г. на изпълнителния директор на [фирма] за упълномощаване на служители на дружеството, които да прилагат тази ПАМ. С жалбата е предявен и иск по чл. 1 ЗОДОВ срещу [фирма] за обезщетение за имуществени вреди в размер на 53 лв., изразяващи се в платена такса за репатриране на автомобила и престой и 972 лв. пропуснати ползи от нереализиран таксиметров превоз поради ПАМ.
С решение от 29.12.2014г. по адм.д. № 1994 / 2014г. на Бургаски административен съд е прогласена за нищожна принудителната административна мярка, наложена на основание чл. 171, т.5 б. „б” във вр. с чл. 168, ал.1 пр.2 ЗДВП, обявена е за нищожна заповед № 15/10.06.2014г., издадена от изпълнителния директор на [фирма], прекратено е производството по иска за обезщетение за имуществени вреди в размер на 53 лв. и в тази част делото е изпратено по компетентност за разглеждане от РС-Несебър, а по иска за обезщетение за пропуснати ползи, производството е прекратено поради оттегляне на иска.
Това решение е обжалвано пред ВАС и с решение № 5950/22.05. 2015г. по адм.д.№ 2578/2015г. то е обезсилено само в частта, с която е прогласена за нищожна заповед № 15/10.06.2014г., издадена от изпълнителния директор на [фирма] за упълномощаване на конкретни служители да налагат ПАМ, оставена е без разглеждане жалбата на Р. С. срещу тази заповед и производството е прекратено в тази част. Оставени са без разглеждане и касационната жалба на изпълнителния директор на [фирма] против решението на Бургаски административен съд в частта му с която ПАМ е прогласена за нищожна и е прекратено касационното производство в тази част. Решението на Административен съд-Бургас е влязло в сила на 18.06.2015г.
Така с влязло в сила решение по съдебноадминистративен спор между Р. Т. С. и [фирма] принудителната принудителна административна мярка „преместване на паркирано превозно средство без знание на неговия собственик или упълномощен водач” е прогласена за нищожна.
С нормата на чл. 171, т.5 б. „б” ЗДвП е предвидена принудителна административна мярка „преместване на паркирано превозно средство без знание на неговия собственик или упълномощен водач”, а с нормата на чл. 168, ал.1 пр.2 от същия закон са определени органите, които могат да я налагат – определени от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя. Те могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.
Налагането на ПАМ по ЗДвП е административна дейност, която по силата на изричната разпоредба на закона е предоставена и на частноправен субект. Макар този субект да не е административен орган, той извършва възложена му от закона административна дейност, т.е. действа като административен орган, поради което и отговорността от вредите при изпълнението на тази дейност следва да се реализира по същия по-облекчен ред за претърпелите вреди от нея. Исковете за обезщетение за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност се разглеждат по реда, установен в АПК. Обезщетение за вреди, причинени при условията на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ може да се търси по този закон, а не по общия ред, съгласно чл.8, ал.1 ЗОДОВ до колкото не е определен специален ред в специален закон – ал.3 от същата норма. В ЗДвП не е определен специален ред за реализиране на вреди при налагане на незаконосъобразни ПАМ, поради което и доколкото се касае за административна дейност, възложена със закон на частноправен субект, действащ при изпълнение на тази дейност като административен орган, то приложим е реда, уреден в ЗОДОВ. Затова компетентен да разгледа иска за имуществени вреди от прогласената за нищожна ПАМ е административния съд, при местна компетентност, съгласно чл. 7 ЗОДОБ на Бургаски административен съд.
По изложените съображения, петчленен състав на Върховният касационен съд и Върховен административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
Компетентен да се произнесе по предявения иск от Р. Т. С. против [фирма] за обезщетение за имуществени вреди в размер на 53 лв., претърпени от наложена му принудителна административна мярка „преместване на паркирано превозно средство без знание на неговия собственик или упълномощен водач” е Административен съд-Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.