4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
гр. София1 21.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Ж. СИЛДАРЕВА
ч. гр. дело № 1598/2016 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по подадена от В. Й. В. чрез процесуалния му представител адв. М. Р., частна касационна жалба, срещу определение № 200 от 11.02.2016 г. по в. ч. гр. д. № 71/2016 г. на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено разпореждането от 18.11.2015 г., постановено по гр.д. № 6833/2013 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е оставена без уважение искането му за повторно продължаване на предоставения срок за вписване на подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение по същото дело и е разпоредил връщане на молбата за отмяна като нередовна.
Към подадената частна жалба касаторът не е приложил изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК. След дадени указания от администриращия въззивен съд, е подадена молба, в която е заявил, че „основанието за допускане на касационната жалба е чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК“. Не са формулирани правни въпроси по смисъла на чл. 280 ГПК, нито са изложени съображения относно наличието на претендираната специална предпоставка.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна.
Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. ГПК, намира следното:
На 21.07.2015 г. В. Й. В. е подал молба за отмяна на влязло в сила решение по гр.д. № 6833/2013 г. на Русенски районен съд. След отстраняване на констатирани от администриращия първоинстанционен съд нередовности и изпълнение на процедурата по чл. 306, ал. 3 ГПК, молбата за отмяна е изпратена на Върховния касационен съд по компетентност. С разпореждане № 236/09.10.2015 г. на Председателя на Второ гражданско отделение при Гражданска колегия на ВКС, молбата е върната на РС-Русе за привеждане в съответствие с изискванията на чл. 112, б. „к“ ЗС. Съобщение с указания в посочения смисъл е връчено редовно на молителя, чрез процесуалния му представител – адв. Р., на 19.10.2015 г. На 26.10.2015 г. е подадена молба от адв. Р. с искане срокът за изпълнение на дадените указания да бъде продължен. Молбата е уважена от съда с разпореждане от 27.10.2015 г. и срокът е продължен с две седмици. На 16.11.2015 г. адв. Р. е подал следваща молба за продължаване на срока.
С разпореждане от 18.11.2015 г. РС-Русе е оставил без уважение заявеното искане, като е констатирал, че продълженият срок за вписване на исковата молба е изтекъл на 09.11.2015 г. и молбата е подадена след това, а и липсват изложени основателни причини и доказателства за тях, обосноваващи продължаване на срока. Констатирал е че молбата за отмяна е останала нередовна и е разпоредил връщането й.
Срещу разпореждането от 18.11.2015г., постановено по гр.д. № 6833/2013г. по описа на РС-Русе, е подадена частна жалба, която въззивният съд е счел за неоснователна и е потвърдил обжалваният съдебен акт. Съдът е мотивирал крайното си разрешение като е посочил, че съгласно чл. 63, ал. 2 ГПК продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния срок, респективно срокът за отстраняване на констатираните нередовности е изтекъл на 09.11.2015 г., както правилно е приел първоинстанционния съд. Посочил е, че към тази дата указанията на съда не са изпълнени нито е поискано ново продължаване на срока, поради което изводът за нередовност на молбата за отмяна е обоснован. С тези мотиви е потвърдил разпореждането за връщането й.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора – частен жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В настоящия случай обаче не са изложени и никакви съображения относно наличието на допълнителната предпоставка. Касаторът не е обосновал и тезата си защо смята, че произнасянето на касационната инстанция по неговата жалба е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
При този изход на производството ответната страна по касация има право на присъждане на разноските за него на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Приложен е договор за правна помощ, в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. и е отразено, че същото е изплатено в брой.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г.о.:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на определение № 200 от 11.02.2016 г. по ч.гр. д. № 71/2015 г. на Окръжен съд-Русе.
ОСЪЖДА В. Й. В. със съдебен адрес [населено място], ул. Духовно възраждане” № 10, чрез адв. М. Р. от АК-Р. да заплати на Р. Г. К., от [населено място], [жк], ж. бл. „М. М.”, вх. В, ет. 7 сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща сторените в настоящото производство разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: