О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
София, 15.04.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 12 април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1369 /2016 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. М. Д. и З. А. М. против решение № 492 от 18.11.2015г. по гр.д.№ 602/2015г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 99/17.06.2015г. по гр.д.№ 122/2014г. на РС-Харманли. С последното е отхвърлен иска, предявен от тях против Г. К. Ч. по чл. 108 ЗС за 18 бр. крави, подробно описани с идетификационните си белези и ушни марки и един кон на 22 години.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 108 ЗС, за допуснати съществени процесуални нарушения и за необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата не е формулиран правен въпрос, но се твърди противоречие със съдебна практика, която е представена: Р № 793 от 12.11.2009г. по гр.д.№ 2532/2008г.ІІІ гр.о., Р № 26/15.01.2001г. по гр.д.№ 911/2009г. на Окръжен съд-Плевен І гр.о. и Р № 319 от 01.06.2006г. по гр.д.№ 2950 /2004г. ІV гр.о., постановено по отменения ГПК.
Ответницата по касация не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявеният от касаторите иск по чл. 108 ЗС за 18 бр. крави, подробно идентифицирани с белези и номера на ушните марки против Г. Ч. е установено следното: Ищците са твърдяли, че процесните крави са били собственост на наследодателя им М. Д. М., починал на 23.11.2006г. Той е бил регистриран като земеделски производител ежегодно за периода от 30.03.2001г. до смъртта си, но не се съхраняват анкетните карти, с които е описал дейността, за която се регистрира. Според разпитаните свидетели, след смъртта му в стопанството имало около 25 крави които продължили да отглеждат страните по делото. Ищецът Д. Д. и ответницата Г. Ч. са бивши съпрузи, чийто брак е сключен 03.07.1994г. и е прекратен с развод 11.12.2013г. От гласните доказателства се установява, че след раздялата между съпрузите /през 2012г./ за животните се е грижела Г., след това стопанството е изнесено и животните – изведени. По делото е представено удостоверение от ОЕЗ, от което е видно, че процесните крави са регистрирани и като техен собственик е посочена ответницата. Кравите са едри преживни животни, за които Наредба № 6 от 2003 г. за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти, в които те се отглеждат (ДВ, бр. 7 от 2003 г.), отменена с Наредба № 61 от 9.05.2006 г. за условията и реда за официална идентификация на животните, за които не са предвидени изисквания в регламент на Европейския съюз (Загл. изм. – ДВ, бр. 90 от 2013 г., в сила от 15.10.2013г. установяват регистрационен режим, изискващ и отразявае на собственика. Официалният документ, съдържащ информация за регистрация на процесните животни и собственика им е оспорен от ищците, но удостовереното с него не е опровергано.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен, тъй като не е доказано процесните животни с посочените ушни марки за са принадлежали на общия наследодател, починал 2006г., че предвид изтеклия период от време и естествените природни закони и правила на животновъдството, е логично да са приеме, че животните регистриране на на ответницата са различни от останалите от наследодателя около 25 крави. Съдът е приел, че документа за регистрация на животните не е документ за собственост, но е индиция за установяване на този факт и предвид това, че оспорването му е недоказано, е приел, че не е доказана активната материално правна легитимация на ищците като собственици по наследство.
Обстоятелството, че не е формулиран правен въпрос е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, съгласно приетото в т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Такъв не може да бъде извлечен и от изложението и цитираната в него и представена съдебна практика.
С Р № 793 от 12.11.2009г. по гр.д.№ 2532/2008г.ІІІ гр.о. съдът се е произнесъл по иск за собственост на движими вещи – обикновена покъщина, за която няма регистрационен режим, какъвто е въведен за едрия рогат добитък /Е./. Издаденият въз основа на нея документ за регистрация на конкретни животни може да бъде оспорен и доказателствената му сила – опровергана, но до тогава той има легитимиращо действие. Регистрацията на /Е./ е доказателство и за това кой упражнява владение върху животните. Ищците не са доказали, че процесните 18 крави с описани идентификационни белези и ушни марки са принадлежали на прекия им наследодател, поради което дори да се приеме, че регистрацията на животните не доказва право на собственост, то това е без значение щом ищците не са доказали, че са собственици. Цитираните от касаторите решения имат отношение към допустимостта на свидетелски показания за установяване собствеността върху движими вещи. Предмет на Р № 26/15.01.2001г. по гр.д.№ 911/2009г. на Окръжен съд-Плевен е иск за собственост също на движими вещи – оборудване на кафене, Въззивното решение има за предмет иск за собственост на специфични движими вещи – крави, подлежащи на специален регистрационен режим, поради което посочените решения са неприложими за настоящия казус. Отделно от това съдът не е отказал разпита на свидетели. Такива са разпитани, но показанията им не установяват правото на собственост на наследодателя им върху процесните 18 крави с конкретно посочени белези и ушни марки. С третото представено Р № 319 от 01.06.2006г. по гр.д.№ 2950 /2004г. ІV гр.о. се разглежда въпроса за това, че владението не се счита прекъснато по смисъла на чл. 81 ЗС, ако владелческия иск за защитата му е предявен в срок, но този въпрос е ирелевантен към настоящия спор. Предвид изложеното не е доказано и нито едно от допълнителните основания по чл. 280, ал.1 т. 1-3 ГПК.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 492 от 18.11.2015г. по гр.д.№ 602/2015г. на Хасковски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Д. М. Д. и З. А. М.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: