3
гр. д. № 599/10 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1108
С., 09.12.2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 23 ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Д. Ц.
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 599/2001 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от А. Б. К., С. Б. Д. и Л. Б. С. срещу решение от 07.12.2009 г. по гр. д. № 2819/2009 г. на С. градски съд, с което е оставено в сила решение от 05.01.2009 г. по гр. д. № 384/2007 г. на СРС, с което е отхвърлен предявения от касаторите срещу С. община установителен иск за собственост на недвижим имот с площ от 960 кв. м., заснет като имот пл. № 5 в КП на кв. Н.-Бакърена фабрика от 1956 г.
Касационният довод е за незаконосъобразност на извода за неоснователност на иска. Относно предпоставките за допускане касационна проверка на въззивното решение е направено позоваване на чл. 280, ал.1, т. т.1, 2 и 3 ГПК. Изложен е довод, че въпросът за реституиране правото на собственост на основание чл. 2, ал. 2 З. е решен в противоречие с практиката на ВКС. Не е направено позоваване на задължителна практика на ВКС по този въпрос. По останалите две основание е направено формално позоваване. За противоречиво решение се определят постановеното в административно производство по чл. 138 З..
Ответникът по касация не е взел становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
Състав на ВКС като обсъди доказателствата съобразно наведеното основание за допускане касационна проверка намери следното:
За да отхвърли установителния иск съдът е приел за установено, че наследодателят на касаторите Б. С. е бил собственик на имота, предмет на иска.Собствеността е придобил по наследяване от Г. и А. Тошкови, които са се позовали на давностно владение през 1926 г. Г. Т. е починала 1937 г., дъщеря й А. Т. през 1953 г., а съпругът й Б. Л. С. през 1970 г.
През 1972 г. имот пл. № 5 е бил заснет като два имота. Северната му част е била заснета с пл. № 723, а южната му част с пл. № 1115 и са били отредени за улици и магазини. Същата година е започнала процедура по отчуждаването им, като за двата имота е посочено, че не е известен собственик.
През 1980 г. е одобрено изменение на ЗРП на м. Бакърена фабрика, с което имотите, отредени за магазини, са били преотредени за жилищни блокове. Процедура по обезщетяване не е проведена поради липса на данни за собственика на имотите. Те са завзети и усвоени за мероприятията улица и жилищно строителство.
Въз основа на тези факти е направен законосъобразен извод, че имотите са били отнети не по установения в закона ред, тъй като данни за собственика на имота е имало по неговото първоначално записване в разписния лист към плана от 1956 г., но не е налице другият елемент от разпоредбата на чл. 2, ал. 2 З. имотът да съществува във вида, в който е бил при отнемането. Елементите от фактическия състав визирани в реституционната норма следва да са налице комулативно, към момента на влизане в сила на закона. Това, че имотът не е съществувал в същия вид, поради реализиране на мероприятия, е било пречка за реституирането му по силата на закона и основание за правоимащите лица да претендират обезщетение по реда на ЗОСОИ.
Материалноправният въпрос от значение за изхода на спора, който е разрешен от съда, е за това дали имотът е бил реституиран на основание чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 3 З. в редакцията на закона след изменението му с ДВ бр.107 от 1997 г. Той е решен в съответствие със задължителната практика изразена в ТР № 1 от 1995 г. и т. 1 от ТР № 6 от 10.05.2006 г. по т. г. д. № 6/2005 г.
Не е налице предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка на решението. Позоваването на решения, постановени в административно производство, е некоректно. Те са постановени в производство, което няма за предмет разрешаване на гражданскоправен спор, поради което с тях не се формира сила на пресъдено нещо по такъв. В този смисъл е и разрешението дадено в т. 3 на ТР № 1 от 2010 г. на ОС на ГТК на ВКС.
Позоваването на предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК е само формално, тъй като не са формулирани доводи за необходимост от формиране на нова съдебна практика или на тълкуване на непълна, неясна или противоречива нормативна уредба. Разрешеният материалноправен въпрос не е обусловен от специфични факти, които до сега да не са били предмет на разрешаване по други спорове, поради което не е от значение за точното прилагане на закона.
В резултата на извършената проверка на приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не са налице въведените основание за допускане касационно обжалване.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.12.2009 г. по гр. д. № 2819/2009 г. на С. градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.