2
гр. д. № 730/2010 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 130
София, 11.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Д. Ц.
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело
№ 730/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Л. А. Д. и Н. А. Д. са подали касационна жалба срещу решение от 03.03.10 г. по гр. д. № 2214/2008 г. на СГС, с което е оставено в сила решение от 20.03.08 г. по гр. д. № 5475/07 г. на СГС, с което е отхвърлен предявения от касаторите срещу Д. С., В. Д. С., Ж. Д. С. и „М. И.”, ООД[населено място] ревандикационен иск за УПИ ІV-962 в кв. 21 по плана на[населено място], „В. В.-С.”, с площ от 564 кв. м. като неоснователен. Касационният довод е за необоснованост на извода за липса на идентичност между имота, предмет на иска и възстановения на касаторите по силата на отпадане на гражданскоправните последици на постановената конфискация на имуществото на наследодателя им А. Д. Й., след отмяна на присъдата, с която е наложена.
Относно предпоставките за допускане на касационна проверка е направено позоваване на чл. 280, ал.1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК. Твърдението е, че съдът не е обсъдил писмено доказателство, от което се установява идентичност на спорния имот с конфискувания от наследодателя им.
Ответниците по касация намират, че не са налице релевираните предпоставки за допускане касационна проверка. Считат, че предявяването на иска е проява на недобросъвестно упражняване на права, тъй като преди това ищците са провели процедура по ЗОСОИ за обезщетяването им, поради това, че не са били налице предпоставките за възстановяване правото на собственост върху конфискувания имот след отмяната на конфискацията. Твърдят и това, че документ, който не е обсъден, не носи белезите на официален такъв и не съдържа безспорни доказателства за твърдяната идентичност между конфискувания имот и този, предмет на иска.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, с обжалваем интерес на стойност над 1000 лв.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
Формулираният от касатора въпрос, съдържа твърдение за необсъждане на прието писмено доказателство, което съставлява произнасяне по процесуален въпрос от значение за изхода на спора. Въз основа данните по делото съдът намира, че крайният извод на съда е мотивиран с това, че не е установено да е била налице една от предпоставките за възстановяване правото на собственост върху имота след отмяната на конфискацията – имотът, предмет на конфискацията, да се е намирал в патримониума на държавата към момента на влизане в сила на решението за отмяната й.
От фактическа страна е установено, че от наследодателя на ищците е бил конфискуван недвижим имот – нива с площ от 6409 кв. м, в землището на[населено място], „Ч. път” с присъда постановена по конфискационно дело № 40/47 г. на основание Закона за конфискуване на придобито чрез спекула или по незаконен начин имуществото. През 1955 г. за имотът е съставен акт за държавна собственост, в който е бил индивидуализиран с белезите местонахождение и съседи. Присъдата е била отменена с решение № 84 от 01.10.96 г. по н. о. х. д. № 742/1995 г., постановено в производство по преглед по реда на надзора. През 1997 г. касаторите са направили искане за деактуване на имота. Със заповед РД-22-007 от 27.03.1998 г. е отказано отписването на имота от актовите книги за държавна собственост, поради това, че имотът вече не се е намирал в патримониума на държавата, а е бил разделен на три по-малки имота, които са закупени от физически лица.
На 12.11.1998 г. касаторите са направили искане до областния управител на обл. София да бъдат обезщетени по реда на ЗОСОИ. Областният управител е намерил искането за недопустимо. Този отказ е бил отменен с решение от 12.06.2002 г. по а. х. д. № 843/2000 г. на СГС и на касаторите е определено обезщетение с компенсаторни записи на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОСОИ. Това решение е влязло в сила на10.07.2003 г., когато с решение от същата дата по а. х. д. № 1369/2003 г. на ВАС въззивното е оставено в сила.
През 2005 г. касаторите са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на спорния парцел въз основа на решението за отмяна на присъдата, с която имотът е конфискуван и скица, издадена от СО-Район „Л.” – отдел „А. и градоустройство от 11.02.2007 г.
Ответниците физически лица са противопоставили довод, че са собственици на имота на основание наследяване от баща им Д. Н. С., починал 1991 г. Той и сестра му Д. Николова С. са придобили право на собственост върху парцел ІІІ-3698, с площ от 1305 м2, от кв. 21 по плана на кв. „В. – В. С.” по Закона за реда на прехвърляне на ВПВНИ (н. а. № 100, т. ХХІ, н. д. № 3859). Д. С. е починал на 10.11.1991 г. и оставил за наследници ответниците по иска. С договор за доброволна делба сключен на 13.02.2006 г. в общ дял на ответниците са поставени процесния УПИ ІV-962 с площ от 586 кв. м. От представена комбинирана скица от действащия ЧЗРПКП за кв. 21 на местността „В.-В. С., одобрен през 1996 г., се установява, че от бившия УПИ ІІІ-3698 са образувани два парцела ІІІ-963 и ІV-962. С приета техническа експертиза пред въззивния съд е установено, че три от границите на имот пл. № 3698, съвпадат с три от границите, с които е индивидуализиран имотът на наследодателя по нот. акт от 1943 г. (съвпадението е относно съседите, които са били собственици съответно на имот пл. № 3699 и пл. №3700). Тези констатации опровергават удостоверение № 94-00-199 от 26.02.2007 г. издадено от ГИС-София, в което е посочено, че имот № 3698 та к. л. № 620 от стар кадастрален план, емисия преди 1958 г. и отредените за него парцели І и ІІІ от стар регулационен план на местността „В.-С.”, одобрен през 1958 г. по налични данни от поддържаната информационна система не попадат в обхвата на стария кадастрален план на местността „Н. поле”, изработен 1939 г. Удостовереното в този документ е опровергано и от записаното в писмо на С. олбщина Д. от 13.06.03 г., в което е посочено че имотът, за който е съставен акт за държавна собственост граници с път и имоти 3699 и 3700, поради което може да се направи извод че конфискуваният имот се идентифицира със заснетия с пл. № 3699 ( л.81 по гр. д. № 5475/07 г. на СРС).
Съдът е основал извода за неоснователност на иска на приетата от него за установена липса на идентичност между имот пл. н № 3698 и придобития от наследодателя през 1943 г. имот, съставлявал нива и индивидуализиран със съседи. Констатирал е в мотивите на решението, че към момента на отмяната на присъдата, с която е постановена конфискация на имота, част от който е предмет на иска, не се е намирал в патримониума на държавата. От това следва, че дори и да е налице идентичност между конфискувания имот и този, предмет на иска, той не е подлежал на връщане на основание чл. 151 от Закона за изпълнение на наказанието (ЗИН – отм.), тъй като не се е намирал в патримониума на държавата.
Въпросът, който е бил от значение за изхода на спора, е този, дали конфискуваният имот е бил в партирониума на държавата към момента на отпадане на отмяната на акта, с който е наложена конфискацията, тъй като правните последици от отмяната на конфискацията към момента на постановяването й са се уреждали от разпоредбите на ЗИН. По този въпрос няма изрично произнасяне на съда, поради това, че не е установена идентичност, но и при установяването на такава, изводът като краен резултат не би се променил, тъй като с този имот държавата се е разпоредила в полза на физически лица, преди отмяната на конфискацията, правна последица от което е, че той е извън нейния патримониум. Това е било основание да се определи обезщетение на правоимащите лица по реда на чл. 151 ЗИН. В този смисъл е разрешението дадено в мотивите на т. 1 на ТР № 2 от 4.12.2009 г. по т. д. № 2/09 г. на ОСГК на ВКС.
Формулираният въпрос за идентичността на конфискувания имот с владения от ответниците е фактически въпрос, а не е материалноправен, поради което не е от значение за крайния изхода на спора. Ето защо не е налице обща предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка на решението. Позоваването на всички основания по чл. 280, ал.1 ГПК е направено формално в края на изложението и не удовлетворява изискването за редовност на същото установено в нормата на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и разяснени с ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.03.10 г. по гр. д. № 2214/2008 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: