2
гр. д. № 510/2010 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 18
С., 07.01.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на девети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Д. Ц.
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 510/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 25.04.08 г. по гр. д. № 2710/2006 г. П. районен съд е уважен частично иска за собственост до размер на 0.664 дка от бивш земеделски имот № 010297, идентичен с част от бившия имот № 010215, в м. „П.”, в землището на[населено място] поле. Отхвърлен е иска за разликата до 4.634 дка, представляващи цялата площ на имот № 010297 като неоснователен. С решението е прекратено производството по иска за 5.317 дка, съставляващи имот № 010296 по действащия земеразделителен план, а по предходния част от имот 010215, като недопустим.
С решение от 17.07.09 г. по гр. д. 741/09 г. П. окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното.
Недоволен от решението е останал ответникът по иска И. И. Ф., от[населено място] и в срока по чл. 283, ал. 1 ГПК го обжалва с довод за недопустимост на иска и за необоснованост. Относно допускане на касационно обжалване на решението не е направено позоваване на предпоставката по чл. 280, ал. 1 ГПК. Формулирани са въпросите, по които страната счита, че съдът се е произнесъл и са съществени за изхода на спора, а те са – дали се запазва действието на решението на ОСЗ след постановено решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с което е установено, че възстановения имот е принадлежал на друго лице; следва ли имотът, предмет на установителен иск за собственост, да е индивидуализиран по последния актуализиран план за възстановяване на имотите в съществуващи реални граници; допустим ли е установителен иск за собственост, когато ищецът не е във владение на имота.
Ответникът по касация не е взел становище по жалбата.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационна проверка.
Срещу касатора е предявен на 05.09.2006 г. от П. Ж. Ф. иска за установяване, че е собственик на земеделски имот № 010215 по КВС, в м. „П.”, в землището на[населено място] поле с площ от 9.951 кв. м., което право е придобил на основание давностно владение, осъществявано от 1993 г.
По делото е установено, че на ищеца като един от наследниците на П. И. Ф. и на Ж. П. Ф. е възстановено право на собственост върху земеделски имот с площ от 8.100 дка, заснет в картата на възстановената собственост с № 10076 и друг имот с площ от 1.850 кв. м. заснет с пл.№ 10077.
През 2000 г. срещу П. Ф. е бил предявен от касатора иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване, че част от притежавания от наследодателя му имот е бил заснет като части от възстановените на Ф. имоти с №№ 10076 и 10077. С решение по гр. д. № 6299/2000 г. П. РС е уважил частично иска, като е признал за установено, че наследодателят И. Н. Ф. е бил собственик на имот с площ от 3.970 дка, съставляващ част от имот пл. № 479 по кадастралния план от 1955 г., която част неправилно е заснета като части от имоти 76 и 77, в масив 10 по плана за земеразделяне за[населено място] поле. Отхвърлил е иска за разликата от 472 кв. м.
Ищецът по настоящия иск П. Ф. е поддържал, че след възстановяване правото на собственост върху имоти 10076 и 10077 и постигнато съгласие с останалите съсобственици е бил въведен във владение на имотите през 1994 г., за което е съставен протокол от ОСЗ. С договор за покупко-продажба е придобил право на собственост върху притежаваните от останалите наследници общо 5/6 ид. ч. от двата имота ( н. а. № 122, т. LІІ, н. д. № 16097/96 г. На основание уреждане на отношенията със съсобствениците е поискал заснемането на имотите като един и те са били заснети през 2004 г. с № 010215, целия с площ от 9.951 дка. Счита, че въпреки влязлото в сила решение, постановено по предявения срещу него от И. Ф. иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, той е придобил вещни права върху описания имот на основание давностно владение.
Установено е по делото, че въз основа на влязлото в сила решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, по искане на касатора ОСЗ е постановила ново решение № 06955 от 12.09.06 г. на основание чл. 18д, ал. 4 ППЗСПЗЗ, с което на наследниците на И. Н. Ф. е възстановено право на собственост върху нива с площ от 4.634 дка, съставляваща имот № 010297, който е обособен от част от бившия имот № 010215 по КВС. Останалата част от бившия имот № 010215 е била заснета с № 010296.
Съдът, сезиран с настоящия спор, е зачел силата на пресъдено, нещо формирана с решението постановено по гр. д. № 6299/2000 г. П. РС, с което искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е бил уважен частично за площ от 3.970 дка, като за разликата до претендираната площ от 4.634 дка искът за собственост е отхвърлен като неоснователен. Въз основа на това е намерил, че решението на ОСЗ, с което е възстановено право на собственост върху земеделска земя с площ от 4.634 дка, е нищожно за разликата на признатите с решението 3.970 дка. След като не е било установено наследодетелят на касатора да е бил собственик и на разликата от 0.664 дка, то не е имало основание да се изменя предходното решение на административния орган и да се възстановява и тази площ. Тя е била възстановена на ищеца по иска, П. Ж. Ф., поради което предявеният установителен иск е основателен само за тази площ. По отношение на иска в останалата му част за 3.970 дка, съставляващи част от имот № 010297, искът е отхвърлен като неоснователен, като е прието, че касаторът не е придобил вещни права върху тази площ на основание давностно владение. С решението е прекратено производството по делото по предявения иск за имот № 010296 по картата на възстановената собственост, идентичен с останалата част с площ от 5.317 дка от бившия имот № 010215, поради липса на правен интерес от него.
Въззивният съд с решение от 25.04.08 г. по гр. д. № 2710/06 г. е възприел напълно изводите на първоинстанционния и е потвърдил решението.
Касационният довод за недопустимост поради това, че спорът за собственост е бил решен със сила на пресъдено нещо е неоснователен. Решението по гр. д. 6299/2000 г. на ПлРС е постановено по установителен иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, който има за предмет установяване правото на собственост към минал момент – този на внасяне на имота в кооперативното стопанство. Искът по гр. д. № 2710/2006 г. има за предмет установяване правото на собственост към момента на предявяването му, като за придобивен способ е посочен оригинерният – давностно владение. При липсата на идентичност на спора, по него не е формирана сила на пресъдено нещо и изводът, че искът е допустим съответства на практиката на ВКС по този процесуален въпрос.
Съдът не се е произнесъл по формулирания въпрос дали решението на ОСЗ запазва действие след като е бил уважен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, тъй като решението за възстановяване на спорната земеделска земя е било изменено въз основа на влязлото в сила решение, и предмет на обсъждане е било новото решение. При правилно прилагане на процесуалните норми съдът е взел предвид този факт, настъпил по време висящността на спора, и е основал правните си изводи на него.
Останалите формулирани въпроси не са от значение за крайния изход на спора, тъй като не въз ос9нова на тях е формирана решаващата воля на съда. С представената молба за уточнение на касационната жалба в изпълнение на дадените за това указания, не са обосновани наличието на някоя от предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК. Съдът няма служебно задължение да извежда правните въпроси , от значение за изхода на спора от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти, поради което при липса на мотивирани предпоставки за допускане касационна проверка, такава не следва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.07.09 г. по гр. д. 741/09 г. П. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: