2
гр. д. № 649/2010 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 30
С., 20.01.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 23 ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Д. Ц.
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 649/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Д. П. Д. от[населено място] е подал касационна жалба срещу решение № 164 от 11.02.2010 г. по гр. д. № 2001/2009 г. В. окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 4095/07 г. на В. районен съд, с което е отхвърлен предявен от касатора срещу общинска служба земеделие при [община] иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване право на възстановяване на земеделски земи с обща площ от 37.8 дка в землището на[населено място], които са били собственост на наследодателката на ищеца Д. Д. П. и внесени от нея в кооперативното стопанство. Касационният довод е за незаконосъобразност на извода, че искът е неоснователен, тъй като касаторът, ищец по него, не е установил наследодателката му да е придобила описаните земи на основания наследяване, а друга част по дарение, от съпругът й Д. П. И..
В представеното „допълнение„ към касационната жалба се поддържа, че съдът е разрешил въпросът за това дали представената декларация за внасяне на имотите в ТКЗС от наследодателката му е достатъчно доказателство, че тя е била и носител на правото на собственост за тях към този момент. В същото не са формулирани и обосновани предпоставки за допускане на касационна проверка.
Ответникът по касация намира, че не следва да се допуска такъв, тъй като касационна жалба не отговаря на изискванията за редовност по чл. 284, ал. 3 ГПК въпреки дадените указания на страната за отстраняване на нередовността.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, тричленен състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане касационно обжалване.
За да отхвърли иска съдът е приел за установено, че касаторът не е доказал съпругът на наследодателката му да й е дарил земеделеските имоти, които тя е декларирала, че внася в кооперативното стопанство. Не е установено и това, той да е бил собственик на тези имоти. Представените нотариални актове, с които се установява, че той е придобил земеделски земи, се отнасят за имоти различни, от тези предмет на иска. В касационната жалба както и в хода на разглеждане на делото е заявено, че съпругът на наследодателката е придобил и земи по давност, но доказателства за това не са ангажирани. Липсват извлечения от данъчни или емлячни регистри, в които имотите да са декларирани, което би било индиция за установено върху тях владение с намерение придобиване право на собственост.
Писмената декларация за внасяне на имотите в кооперативното стопанство не съдържа сведение за принадлежността на вещните права върху тях. При направено позоваване на деривативните способи наследяване и давностно владение, законосъобразно е прието, че осъществяването на тези правопораждащи факти е следвало да бъде установено.
В касационната жалба не са формулирани процесуални или материалноправни въпроси, които да са решени от съда и да са от значение за крайния изход на спора. Не са формурина и мотивирани предпоставки за допускане на касационна проверка на решението, поради което такава не следва да се допусне.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 164 от 11.02.2010 г. по гр. д. № 2001/2009 г. В. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: