3
гр. д. № 786/2010 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 265
София, 24.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 18 януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Д. Ц.
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 786/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 135 от 16.03.2010 г. по гр. д. № 714/2009 г. П. окръжен съд е отменил решението по гр. д. № 583/08 г. на Велинградски районен съд и е решил спора по същество като е приел за установено по отношение на ищците К. Папазова, П. Г. У., Ц. Д. С., В. Д. Б. З. Д. Г., В. Н. К., Г. Н. Ч., С. Г. Ц. и Е. Г. В., че С. П. Ш. от[населено място] не е придобил право на собственост върху 1 декар, съставляващ част от имот № 147019, в м. „Голямо блато (Варниците)”, разположен в южната му част на основание § 4а ПДР на ЗСПЗЗ и го е осъдил да предаде владението на същия имот на ищците.
Недоволен от решението е останал ответникът Ш. и го обжалва с доводи за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. Относно предпоставките за допускане касационна проверка на решението се е позовал на тези по чл. 280, ал.1, т. т. 2 и 3 ГПК, като счита, че въпросът за това от кой момент се придобива право на собственост върху имот, предоставен за ползване на основание актове по § 4 ПР на ЗСПЗЗ се решава противоречиво и че разрешаването му в разгледаната от съда хипотеза е от значение за точното прилагане на закона.
Ответницитe по касация не са взели становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, като обжалваемият интерес е на стойност над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
От фактическа страна по делото е установено, че ищците, като наследници на Д. Ш. са заявили за възстановяване земеделски имот – нива с площ от 4.252 дка в м. „Голямо блато (Варниците)”, в землището на[населено място]. ОСЗ се е произнесла с решение № 1 от 12.09.1995 г. като е признала за възстановяване в съществуващи стари реални граници заявения имот, заснет с № 147019 в картата на землището.
На 30.01.1997 г. ОСЗ е издала друго решение № 691 по същата преписка, в което признатите за възстановяване имоти не са били индивидуализирани с граници, а само е посочена площта им и местонахождението им. На 18.12.1997 г. наследниците на Ш. са сключили договор за доброволна делба на възстановените им имоти с първото решение и в дял на ищците е поставен имот № 147019, част от който с площ от 1 дка е предмет на иска по чл. 108 ЗС.
Ответникът е противопоставил довод, че спорният имот му е бил предоставен за ползване на основание акт от посочените в § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, като не е представил доказателство за това на основания кой от актовете на тези държавни органи, кога и какъв имот му е бил предоставен за ползване.
С писмени доказателства е доказал, че на 26.05.92 г. е подал молба да бъде оценен предоставения му за ползване имот, в който е бил построил сграда на площ от 24 кв. м. С протокол № 87 от 11.06.1992 г. е определена оценката на 600 кв. м. от предоставения за ползване имот, която цена касаторът е изплатил на 11.06.92 г.
Със заповед № 210 от 22.04.1999 г. издадена от кмета на [община] на основание § 61 ППЗСПЗЗ е отказано правота на изкупуване на 34 молители, между които и на касатора по съображения, че ползувателите не притежават документ удостоверяващ, че имотът им е предоставен за ползване по установения в нормативните актове на ДС, МС и др. Заповедта е била отменена от областния управител като незаконосъобразна.
Въз основа на така установените факти въззивният съд е приел, че започната процедура от касатора за изкупуване на имота не е завършила с издаването на надлежен акт, тъй като от издадено писмо ОСЗ-В. на 25.02.2009 г. (л. 83 по гр. д. № 583/80 г. на ВРС) е установено, че няма изработен план за имотите, предоставени за ползване на гражданите. Не са изработени на основание § 4к, ал. 1 и 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ помощен план и план на новообразуваните имоти. Няма издадена заповед от кмета на общината за приключване процедурата по изкупуването на предоставената за ползване земя. По отношение на ищците е приел, че процедурата по възстановяване на земеделската земя е приключила с валиден акт на ОСЗ, от което е направил извод, че предявеният от тях ревандикационен иск е основателен.
С решението си съдът се е произнесъл по въпроса от кой момент ползувател на имот предоставен му на основание актове по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ придобива правото на собственост върху него, ако искане за изкупуване на имота е направено през 1992 г. , т. е. при действието на ЗСПЗЗ в първоначалната му редакция. Правните изводи на съда са направени в противоречие с практиката на ВКС относно процедурата по придобиване право на собственост върху терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ с оглед момента на изпълнение на изискванията на закона за това, поради което е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 135 от 16.03.2010 г. по гр. д. № 714/2009 г. П. окръжен съд .
УКАЗВА на касаторката да внесе държавна такса в размер на 80 лв. в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: