2
гр. д. № 522/2010 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 96
София, 10.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 7 март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Д. Ц.
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от председателя Ж. С. ч. гр. д. № 522/2010 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба подадена от Д. К. П. срещу определение от 15.06.2010 г. по гр. д. № 5050/2010 г на СГС, с което е оставена без уважение подадената от него частна жалба срещу определение от 25.03.2010 г. по гр. д. № 12149/06 г. на СРС, с което въззивната жалба подадена срещу първоинстанционното решение е върната като нередовна, поради неизпълнение на указанието за внасяне на държавна такса.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежат на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Предмет на касационно обжалване е определение на въззивния съд, с което е оставено в сила друго на първоинстанционния съд за връщане на въззивна жалба като нередовна. Определението е от категорията посочени в чл. 274, ал.3 ГПК, поради което за да се допусне касационна проверка следва да са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 , т. т. 1-3 ГПК. В подадената втора частна жалба вх. № 82795 от 22.11.2010 г. е формулиран процесуален въпрос, решен от съда при преценка редовността на въззивната жалба. Твърди се, че нормата на чл. 71 ГПК установява изискване за внасяне на държавна такса по принцип, а не създава задължение тя да е внесена при подаване на въззивната жалба и неизпълнението на това задължение да прави жалбата нередовна. С това се обосновава наличието на пред0поставката по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Определеният като процесуален въпрос решен от съда, представлява тълкуване на страната за характера на нормата на чл. 71 ГПК, дали тя е от императивен или от диспозитивен характер. Не се касае до процесуален въпрос решен от съда, който да е от значение за това дали въззивната жалба е редовна. Изискването за внасяне на държавна такса за въззивното обжалване е установено в нормата на чл. 261, ал. 4 ГПК. Нормата е от императивен характер и съдът е служебно задължен да следи за редовността на подадената въззивна жалба. Като е констатирал, че въззивната жалба е нередовна поради това, че не е внесена държавна такса, въпреки дадените указания за това на два пъти на касатора, съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос дали възивната жалба е редовна, а не по този към кой момент се дължи внасяне на държавна такса.
На следващо място въпросът за това към кой момент следва да е внесена държавната такса е уреден нормативно. Нормата е ясна, не създава пречки при прилагането й, поради което не се нуждае от тълкуване. По прилагането й е формирана трайна и безпротиворечива практика, поради което не е налице и предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане касационна проверка на определението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на определение от 15.06.2010 г. по гр. д. № 5050/2010 г на СГС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.