3
гр. д. № 659/2010 г. ВКС, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 20
С., 11.01.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 7 декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Д. Ц.
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. частно гражданско дело N 659/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от К. Т. А. срещу решение № 36 от 18.01.2010 г. по гр. д. № 914/2009 г. на С. окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 10.07.2009 г. по гр. д. № 292/08 г. на К. районен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу И. Л. К. и Б. Л. С. иск за собственост на две сгради – жилищна и стопанска построени в дворно място с № 000188 в землището на[населено място] на основание давностно владение. Поддържа се довод за допуснато процесуално нарушение поради недопускане на свидетели от въззивния съд за установяване релевантните за спора факти, както и за необоснованост на извода, че не е установен фактическия състав на давностното владение.
В изложението е направено позоваване на основанието по чл. 280, ал.1 т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението, без да е формулиран разрешеният от съда въпрос, от значение за изхода на конкретния спор. Не са изложени мотиви и за обосноваване доводът, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона или има такова за развитието на правото.
Ответниците по жалбата поддържат, че не е налице основание за допускане на касационна проверка, а по същество че жалбата е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и обжалваем интерес на стойност над 1000 лв.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
От фактическа страна е установено, че през 1991 г. касаторът е сключил договор за дарение[населено място] М. на описания имот с площ от 1500 кв. м., който е бил незастроен. Надареният е негов рожден син, който е бил осиновен при условията на пълно осиновяване от Й. М. и съпругът й Лобчо М., починали съответно 1980 г. и 2002 г. През 2005 г. е починал надареният И. М. и е оставил за наследници низходящи на братята и сестрите на осиновителите си, две от които са ответниците по делото, които не са направили отказ от наследството. С писмени доказателства е установено, че в имота през 1992 г. е построена жилищна сграда въз основа на одобрени строителни книжа на името на собственика И. М., построен е и стопански навес. С гласни доказателства е установено, че след построяване на жилищната сграда в имота са живели собственика М. и родителите му, като касаторът е отглеждал животни.
Свидетелите установяват, че сградите са строени от касатора със съдействието и на собственика на терена. На тях не е било известно, че касаторът е дарил на сина си имота. Не твърдят да им е станало известно, че касаторът е установил владение върху имота с намерение да придобие отново правото на собственост върху него на основание давностно владение.
Обосновано въз основа на тези факти съдът е приел, че не се установява касаторът да е владял имота за себе си за времето от 1992 г. до смъртта на рождения му син И. М., да е демонстрирал това си намерение и то да е достигнало до знанието на собственика на имота. След като имотът е владян и от собственика му не е налице и обективният елемент на този придобивен способ – владелецът да е упражнявал фактическа власт върху целия имот, което да е противопоставил на собственика. Твърдението на касатора, че е владял имота с намерение да го придобие по давност приживе на собственика, се опровергава от даденото от него обяснение, че е имал уговорка със рождения си син той да му прехвърли отново правото на собственост върху имота. Това сочи на липса на формирано намерение да владее имота за себе си приживе на собственика, а това е единия елемент от фактическия състав на този придобивен способ.
За времето след смъртта на собственика на имота – 2005 г. до предявяване на иска – 2008 г. не е изтекъл необходимият десетгодишен давностен срок за придобиване на вещни права на основание чл. 79, ал. 1 ЗС.
В производството пред въззивния съд не е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, като не е допуснато изслушване на свидетелски показания. Съгласно чл. 266, ал. 1 ГПК в това производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 36 от 18.01.2010 г. по гр. д. № 914/2009 г. на С. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: