2
гр. д. № 554/2010 г. на ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 6
С., 05.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 16ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Д. Ц.
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. частно гражданско дело N 554/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
М. П. М. от[населено място] е подал касационна жалба срещу решение от 07.01.2010 г. по гр. д. № 511/2009 г. на Л. окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното по гр. д. № 654/08 г. на Т. районен съд и е постановено друго по съществото на спора като касаторът е осъден да предаде на Л. Й. В. владението на собствения й недвижим имот № 53707.504.95 по плана на[населено място]. С решението е отхвърлен предявения от касатора насрещен иск за установяване, че той е собственик на имота на основание давностно владение. Касационните доводи са за необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт, основания за отмяна по чл. 281 ГПК.
Относно предпоставката за допускане касационна проверка в изложението по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК е направено позоваване на основанието по чл. 280, ал.1 т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Поддържа се, че съдът се е произнесъл по съществения за изхода на спора въпрос за придобиване право на собственост на оригинерно основание, който е от значение и за точното прилагане на закона.
Ответницата по жалбата в становището по нея поддържа, че не е налице релевираната предпоставка за допускане на касационна проверка на решението.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и обжалваем интерес на стойност над 1000 лв.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Срещу касатора е предявен ревандикационен иск от Л. В. за описания имот. Ищцата установява, че е носител на правото на собственост на имота на основание договор за покупко-продажба сключен на 21.07.08 г. с продавач М. С., за който е съставен н. а. № 82, т. ІV, н. д. № 594/08 г.
Ответникът по иска, сега касатор, е противопоставил възражение, че се легитимира като собственик на имота на основание оригинерния способ давностно, за което се е снабдил и с нот. акт съставен по реда на обстоятелствената проверка на 17.05.2008 г. (н. а. № 32, т. ІІІ, н. д. № 350/2008 г.).
От фактическа страна е установено, че праводателят на ищцата е наследник на К. Т., починал през 1984 г. През 1985 г. е извършена делба между наследниците му, с която в дял на М. К. С. е бил поставен имот, съставляващ п-л ХVІ-1567 в землището на[населено място]. С приета техническа експертиза е установено, че имотът, предмет на иска, № 53707.504.95 е идентичен с части от имоти пл. №№ 1567, 11565 и 301. Бившият парцел ХVІ-1567, който е бил предмет на дела, е бил образуван от 800 кв. м. от имот п. № 1567, целия с площ от 1333 кв. м., както и части от имоти пл. № 1565, 1564 и 301 от предходния кадастрален план на[населено място]. Останалата част от имот пл. № 1567 е била включена в парцел ХV, в кв. 18 по плана на[населено място]. С гласни доказателства е установено, че спорният имот е бил предоставен на касатора за ползване от К.. Свид. М., дъщеря на касатора, е установила, че баща й през 1987 г. е закупил с неформален договор имота от М. К.. След няколко години М. поканил К. да уредят отношенията си по нотариален ред, но последния отказал да прехвърли правото на собственост върху имота. Свидетелката Т. установява, че е собственик на придаден за упълномеряване на бившия парцел ХІV имот, стойността на който имот й е платена от касатора. Установено е и това, че в различни периоди от време имотът е обработван от различни лица, без да се установи дали те са имали качеството на държатели или са владяли имота за касатора.
След преценката на доказателствата е намерено, че касаторът не е придобил вещни права върху имота на оригинерно основание, тъй като не са осъществени елементите от фактическия състав на този придобивен способ. Осъществяваното владение не е противопоставено на собственика. До знанието му не е достигнало намерението на касатора да владее имота за себе си. Не е било формирано такова намерение, извод за което е направен от факта, че касаторът е поканил собственика да уредят отношенията си по нотариален ред, но последният е отказал. Това действие сочи, че касаторът е имал съзнанието, че не е собственик на имота. Свидетелят Г. е установил, че имотът е предоставен от К. на касатора за ползване, тъй като касаторът му е бил сват. В този смисъл са и показанията на свидетелката П.. Предоставянето на имота за ползване сочи на облигационно правоотношение, и доколкото не е уговорена насрещна престация, това отношение носи белезите на договор за заем за послужване. Упражняването на фактическа власт на това основание е държане, а не владение с намерение да се придобие имота за себе си. По делото не са събрани доказателства с които да се установи кога касаторът е променил намерението си да владее имота за себе си и дали това намерение е противопоставено и стигнало до знанието на собственика.
Въз основа на тези факти съдът е приел, че не е осъществен субективния елемент от фактическия състав на давностното владение, поради което касаторът не е придобил вещи права върху имота на това основание.
Разрешението на съществения за изхода на спора въпрос за придобиване имота на основание давностно владение е направено при правилно прилагане на закона.
Основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване намира приложение, когато липсва съдебна практика по разрешения от въззивния съд въпрос или когато съществуващата практика следва да бъде променена поради това, че е погрешна. Това основание намира приложение и когато за разрешаването на повдигнатия с касационната жалба материалноправен или процесуален въпрос се налага приложение на правна норма, или норми, които са непълни, или неясни, или по които няма създадена съдебна практика, или постановената такава е изоставена и се налага корективно тълкуване. Мотивирането на основанието по т. 3 е предмет на изложението, което следва да се приложи към касационната жалба – чл. 284, ал., т. 4 ГПК, а в представеното такива не се съдържат
Установените факти, на които касаторът се е позовал, не сочат на специфика, която да е от значение за точното прилагане на закона.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.01.2010 г. по гр. д. № 511/2009 г. на Л. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: