4
Гр. д. № 3099/2014 г. на ВКС, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 451
София, 07.07. 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на трети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Д. ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 3099/2014 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от К. А. Н. срещу решение от 03.02.2014 г. по гр. д. № 314/2013 г. на окръжен съд М., с което е след отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго по съществото на спора като са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора обективно съединени искове срещу Х. О. [населено място] за ревандикация на сграда с идентификатор 48489.5.206.1 по кадастралната карта на [населено място] от 2006 г.,с предназначение – павилион за хляб, застроен на площ от около 70 кв. м. в поземлен имот с идентиф. 48489.5.206 и иск по чл. 59 ЗЗД за присъждане на сумата 4462.92 лв., представляваща обезщетение за ползване на същия имот без основание за времето от 02.09.2011 г. до 20.09.2011 г. Поддърдържа се довод за необоснованост на извода, че разпоредбата на чл. 92 ЗС не намира приложение по отношение на спорния недвижим имот – сграда – павилион, както и че след като при продажбата на терена, върху който е построена, не е уговорено друго, то купувача е собственик и на построеното в него.
Относно предпоставките за допускане на касационна проверка е направено позоваване на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по разрешените от съда материалноправни въпроси: 1. приложим ли е института на приращението по отношение на сграда, построена в общински имот; 2. придобива ли право на собственост върху сградите купувача на недвижимия имот, в който те са построени, когато предмет на договора е само терена и не е уговорено друго.
Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
От фактическа страна е установено, че ищците са придобили правото на собственост върху недвижим имот с идентиф. № 48489.5.206 по КК на [населено място] одобрена през 2006 г. на основание договор за покупко-продажба сключен с продавачите П. и Е. Б. на 19.112.2003 г., за който е съставен н. а. № 58, т. VІ, рег. № 12822.
Правото на собственост върху имота праводателите Б. са придобили през м. май 2003 г. на основание договор за покупко-продажба, сключен с [община] на основание § 3, ал. 2 от ПЗР на ПМС № 235 от 19.06.1996 г. и заповед № 1131 от 20.05.2003 г. на кмета на [община] за продажба на недвижим имот УПИ VІІІ, в кв. 1 по плана на [населено място] от 1972 г., частна общинска собственост и построените в него на основание отстъпено право на строеж през 1999 г. с нот. акт № 142, т. VІІІ магазин и склад на едро, магазин за пчеларски стоки и склад, собственост на П. и Е. Б..
С акт № 128 от 10.10.1994 г. е узаконен масивен павилион за хляб с размери 7.85/8.80 м., построен през 1978 г. в района на стария Хлебозавод в парцел VІІІ в кв. 1 по плана на [населено място]. В акта сградата е записана като общински имот.
Ответникът по иска [фирма] [населено място] е регистриран с решение от 01.02.1993 г. Противопоставил е довод, че за времето от 1.01.2002 г. до 31.12.2003 г. ищецът, действал като едноличен търговец с фирма „Е.” ползвал сградата на основание наемно правоотношение, сключено с ответника, и е заплащал наем за сградата. Ползвал се е и на давностно владение, което е осъществявал повече от десет години, поради което счита, че е придобил правото на собственост върху нея на това оригинерно основание. От представения правен анализ на ответника се установява, че обектът магазин за хляб, построен в УПИ VІІІ, в кв. 1 по плана на града, не е актуван като общинска собственост и е включен в дълготрайните активи на дружеството. Сградата е построена през 1967 г. в отклонение от дадените строителни линии и други строителни книжа, но е допустим строеж по разпоредбите, действали към момента на извършване на строителството. Строежът е узаконен с акт за узаконяване на 10.04.1994 г. Съдът е приел, че тъй като незаконните строежи се узаконяват на името на собственика на земята (чл. 162, ал. 2 във вр. с чл. 180 З.) сградата е записана като общинска собственост.
След анализ на установените факти и съвкупната им преценка въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, с което ревандикационния иск е бил уважен и го е отхвърлил като неоснователен. Приел е за установено, че павилионът е собственост на ответника. Построен е от държавния хлебозавод през 1978 г.( а по данни от правния анализ на ответника – 1967 г.) и е ползван от него и от преобразуваното по реда на ЗППДОП [фирма], [населено място], учредено със 100% общинска собственост, до 2011 г. При проведената приватизационна процедура по реда на ЗППДОП през 1995 г. павилионът е бил включен в баланса на ответното дружество.
По доводът за придобиването на правото на собственост от ищеца върху тази сграда на основание приращение е приел, че сградата като узаконена през 1994 г. и построена в общински имот е придобила статут на общинска собственост и разпореждането с нея е могло да се извърши само по предвидения специален ред в чл. 35 ЗОС. След като той не е спазен в резултат на продажбата на терена на физически лица, сградата не е станала тяхна собственост. Праводателите на ищеца са закупили терена в качеството си на носители на правото на строеж върху общински имот. На това основание общината може да продава само терена, върху който е построен обект на основание отстъпено право на строеж, но не и сгради – общинска собственост, поради което договорът не е имал за предмет сградата, предмет на иска. Праводателите на касатора са придобили само правото на собственост върху земята, и с това право са изразили воля да се разпоредят чрез продажба в полза на касатора и съсобственичката М. К..
Д. на ответника за придобиване право на собственост върху имота на основание давностно владение е намерен за неоснователен по аргумент от разпоредбата на чл. 86 ЗС и установения мораториум за придобиване право на собственост върху държавна и общинска собственост на това оригинерно основание.
При този изход на ревандикационния иск е намерен за неоснователен иска по чл. 59 ЗЗД за присъждане на обезщетение за ползване на сградата. Искът за присъждане обезщетение за ползване на терена съдът е приел, че е недопустим, тъй като не е предявен с исковата молба, а под формата на изменение на иска. Тъй като се касае за предявяване на нов иск, което не е направено по предвидения в закона ред, въззивният съд е обезсилил решението на първоинстанционния, постановено по тази претенция.
Първият поставен в изложението въпрос за приложимостта на института на приращението по отношение на сграда, построена в имота, придобит от касатора, не е обусловил решаващият извод на съда за неоснователност на ревандикационния иск..
И. на приращението намира приложение по отношение на носителя на правото на собственост върху имот към момента, в който в него е построена сграда. В случая към 1967 г. теренът е бил държавна собственост и сградата е станала собственост на държавата като е била предоставена за стопанисване и управление на Хлебозавода в [населено място] (държавно предприятие). След като при влизане в сила на ЗМСМА сградата е била включена в баланса на предприятието, то на основание §7, ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА общината не е придобила право на собственост върху нея. Процедурата по узаконяване не е правно основание за придобиване на вещни права, а способ за установяване, че дадена сграда има градоустройствен статут, от което следва че съставлява и годен обект на правото на собственост.
Вторият формулиран въпрос не е обсъждан от съда, тъй като такъв довод не е въведен в исковата молба и не е бил предмет на разглеждане. Съобразно това той не съставлява общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационна проверка по него. Общо основание по смисъла на разпоредбата е материалноправен или процесуален въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран е чрез основанието и петитума на иска и е обусловил решаващата воля на съда. В този смисъл е разрешението, дадено в т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
При този изход на касационното производство касаторът К. А. Н. ще бъде осъден да заплати на ответника по касация [фирма] [населено място] направените от него разноски за касационната инстанция в размер на 575 лв., доказани с договор за правна помощ , сключен на 09.05.2014 г. с адв. Й. А. от АК-М..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.02.2014 г. по гр. д. № 314/2013 г. на окръжен съд М..
ОСЪЖДА К. А. Н. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] да заплати на [фирма] [населено място] сумата 575 (петстотин седемдесет и пет) лв. разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: