О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 967
София, 01.11.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 19 октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Д. ЦЕНЕВА
Бонка Дечева
изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 417/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Х. и Х. Х. срещу решение от 28.10.2009 г. по гр. д. № 838/09 г.на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 8271/07 г. на Бургаски районен съд, с което е прието за установено по иска на ищците, че касаторите не са станали собственици на 229 кв. м., съставляващи част от имот № 198, в резултат на трансформиране на предоставеното им право на ползване в право на собственост на основание § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ. Въведени са доводи за недопустимост на иска и за неправилно прилагане на материалния закон. Относно предпоставките за допускане касационна проверка е направено позоваване на всички посочени в чл. 280, ал.1 ГПК.
Ответниците по касация намират, че не е налице основание за допускане до касационна проверка на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
Срещу касаторите е предявен отрицателен установителен иск от М. Ш., Г. Д., С. П. и Д. Д., всички наследници на Г. П. Д., на които с решение на ОСЗ от 11.10.2000 г. е признато право на възстановяване на земеделски имот с площ от 8.00 дка, в м. „Под Ментешето”, в кв. “Вл. В.”, в землището на гр. Варна, който имот попада в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ.
От фактическа страна е установено, че на касаторката е бил предоставен за ползване терен с площ от 600 кв. м. на основание ПМС 11 от 1978-80 г. Част от този имот в размер на 229 кв. м. е част от имот пл. № 78, по отменения кадастрален план, собствен на наследодателя на ищците и внесен от него в ТКЗС. С приета експертиза е установено, че в имота няма построена сграда, изпълнена е само бетонна площадка. Засадено е лозе на площ от 206 кв. м. от вивени сортове – 135 бр. Има засадени асми 9 бр. – десертни сортове на 20 г. и 2 бр. асми на 2-3 г. Имотът отстои на 9 км. От гр. Варна и на 11 км. от брега на Ч. море, факт приет от съда като ноторно известен.
С решението съдът се е произнесъл по съществения процесуален въпрос за допустимостта на иска и материалноправния въпрос дали в полза касаторите, е възникнало право да трансформират правото на ползване в право на собственост върху имота, който е от значение за изхода на спора.
Неоснователен е доводът, че въпросът за допустимостта на иска е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, тъй като такава не е формирана. Въпросът не е решен и в противоречие с постоянната практика. Тя е в смисъл, че отрицателният установителен иск е допустим и правен интерес от него имат лицата, на които е признато право на възстановяване на имоти, попадащи в терени по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Правният интерес е обусловен от отричане правата на ползувателите да изкупят терените, което следва да бъде взето предвид при изработването на плана на новообразуваните имоти ( § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ), въз основа на който ще бъде завършена процедурата по възстановяване на земеделската земя с издаване на заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ от кмета на общината, в района на който се намира заявения за реституция имот.
Развитият довод, че искът е недопустим, тъй като ищците не се легитимират като собственици на имота, поради това че реституционната процедура не е завършена е не относим към характера на иска и неговия предмет. Искът е отрицателно установителен и е насочен към отричане в полза на ответниците да е възникнало право на изкупуване на имота. Правен интерес от иска имат лицата, на които е признато право на възстановяване на земеделски имот, който попада в терен, в които са раздавани имоти за ползване на основание актове на органите посочени в §4 ПЗР на ЗСПЗЗ. В случай че по исковата претенция бъде постановено позитивно решение, с което се отрече правото на ответниците да изкупят имота, то следва да бъде зачетено при изготвянето на плана на новообразуваните имоти, с който ще се определят границите на имотите, които ще се възстановят. Такова разрешение е изложено от състав на ВКС в решение от 20.01.2009 г. по гр. д. № 4956/2007 г. Позоваването на него е некоректно тъй като съдът е отрекъл на ищците правото на иска, поради това, че ответникът по него не е ползувател по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, а черпи права от извършена замяна по Т. комисията. Некоректно е позоваването и на решение № 342 от 21.04.2009 г. на ВКС, тъй като в него е прието, че ищците имат интерес от предявен отрицателно установителен иск след като е влязъл в сила ПНИ, тъй като те нямат друг правен способ, с който да установят, че в полза на ползувателите на имота, реституция на които иска, не е възникнало право на изкупуване.
По отношение разрешеният процесуален въпрос не е налице нито една от предпоставките по чл. 280, ал.1, Т. за допускане касационна проверка на решението.
Не са налице такива и по отношение разрешения материалноправен въпрос с решението. С нормата на § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ е признато право на изкупуване на имоти от ползуватели, които имоти са ползват като лозя, овощни градини или земеделската земя е единствена за семейството, но при наличието на определи представки – имотът да се намира на повече от 30 км. м. от градове с население над 300 хил. жители или на не-по малко от 10 км. от крайбрежната ивица. В разгледания случай са налице и двете ограничения, поради което в полза на касаторите не е възникнало право да трансформират правото на ползване в право на собственост. Това е основание да не се допуска касационна проверка на въззивното решение.
На последно място е релевиран довод, че съдът в нарушение на чл. 220 ГПК отв., не е зачел силата на пресъдено нещо формирана с решение от 20.03.1996 г. по гр. д. № 205/06 г., с което е отменен отказана кмета на община Варна да изготви оценка на ползвания от касаторите имот. Решението е постановено в административно производство. Ответниците по него не са били страни по него и не са обвързани от същото. Право на съда, решаващ гражданскоравния спор по във връзка с имота, е да извърши косвен съдебен контрол, за това дали в полза на касаторите е възникнало право на изкупуване на имота.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.10.2009 г. по гр. д. № 838/09 г.на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: