О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1019
София, 12.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 26 октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Д. ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 441/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Л. С. Н. и П. М. Николов срещу решение от 29.09.2009 г. по гр. д. № 1287/2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 18894/2006 г. на СРС, с което е отхвърлен предявения от касаторите срещу СО, район В. иск за собственост на дворно място с площ от 2680 кв. м., съставляващ УПИ І-797 – отреден за озеленяване и трафопост, в кв. 19, по плана на гр. София, м. “НПЗ О. и съседни жилищни територии” ( Модерно предградие, кв. “О.” ІІ ч.) като неоснователен.
Касационният довод е за незаконосъобразност на извода, че праводателят на ищците С. М. М. и касаторите не са придобили вещни права върху имота на основание давностно владение осъществявано непрекъснато от 1956 г. Относно предпоставките за допускане касационна проверка на въззивното решение е направено позоваване на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК с твърдението, че разрешеният въпрос за приложението на института на давностно владение в разгледаната хипотеза е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касация не е взел становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
Настоящият състав на ВКС като обсъди доказателствата съобразно наведеното основание за допускане касационна проверка намери следното:
За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че имот пл. № 797 в кв. 19, по плана на гр. София, местността “НПЗ О. и съседни жилищни територии” е идентичен с имот пл. № 1, пол. 24 по плана на ІІІ-та индустриална зона “О.” от 1973 г. и с част от имот пл. № 2 и улица с о. т. /741-740/ по данни от скица № 390 от 29.03.2005г. Заснетият в плана от 1973 г. имот пл. № 2 е идентичен с имот пл. № 46/1034 в кв. 24, с административен адрес “ул. Маслинено клонче” 3, който е бил отчужден от н-ците на Г. В. за озеленяване и улица, като собственикът е бил обезщетен парично през 1971 г. Същата година за имотът е бил съставен акт за държавна собственост, а на 31.01.200 г. е бил съставен акт за частна общинска собственост.
По данни от скица – копие от неодобрен кадастрален план през 1991 г. теренът, отреден за озеленяване и благоустройство е заснет с пл. № 797 и нанесен в кадастралния лист № 219 и съгласно разписна книга на Модерно предградие е бил записан на С. М. М.. По графични данни е бил с площ от 2680 кв. м. По делото не са ангажирани доказателства това на кого е принадлежал имотът, съставляващ разликата над 1400 кв. м. до претендираната площ от 2680 км. м. и на кого е било противопоставено владението.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска по съображения, че към датата на предявяването му по действащия план на гр. София няма УПИ с такъв номер и площ. Въззивният съд е оставил в сила решението, но по различни съображения. Приел е, че по делото не е установено наследодателят на ищците да е владял имота за времето от 1956 г. до 1971 г., в който период е могъл да придобие вещни права върху него, ако е доказал, че е установил непрекъснато владение, което е противопоставил на собственика. След отчуждаването на имота този придобивен способ е бил неприложим.
В изложението по чл. 283, ал. 4 ГПК е формулиран разрешеният от съда материалноправен въпрос за приложението на института на придобивната давност като обща предпоставка за допускане касационно обжалване. Не е формулиран конкретен въпрос за да се прецени наличието на някоя от предпоставките по чл. 280, ал.1, т. т. 1-3 ГПК.
Разрешеният от съда въпрос за приложението на института на придобивната давност е законосъобразен. От представения протокол за оценка на отчуждения имот от н-ците на В. се установява, че основанието за отчуждаването му е заповед № 528 от 23.ІІ.1949 г. на м-во на архитектурата и благоустройството, а нуждите за които се отчуждава са за озеленяване. Отчуждаването е извършено при действието на Закона за благоустрояването на населените места. Съгласно чл. 47 от този закон недвижимите имоти, отредени, съгласно улично-регулационния план за мероприятията на общината, държавата и обществените (автономни) учреждения (чл. чл. 56 и 108 ), както и недвижимите имоти, придадени къмъ парцела на други лица по дворищно-регулационния планъ – се считатъ отчуждени по силата на самия регулационенъ планъ.
В резултат на това непосредствено отчуждително действие имотът е преминал в патримониума на държавата, поради което придобивната давност е била неприложима по отношение на него по разпореждане на чл. 34 ЗД, а след отмяната му – чл. 86 ЗС, първоначална редакция. Това, че процедурата по обезщетяване на собственика е завършила през 1971 г., установява само, че тогава е удовлетворено облигационното вземане, възникнало в полза на собственика на отчуждения имот. Тази процедура няма вещно-прехвърлително действия. Като е намерил за неоснователно позоваването на оригинерния придобивен способ давностно владение, съдът е съобразил и трайната съдебна практика, формирана по прилагане на действалия в периода от 1959 г. до 30.03.1973 г. ЗРПВПВННИ (Обн. в Изв., бр. 90 от 11.11.1958 г. и отменен с влизане в сила на ЗСГ).
Не е налице основание за допускане касационна проверка на въззивното решение, поради което ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.09.2009 г. по гр. д. № 1287/2008 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.