О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1052
София, 22.11.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 9 ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Д. ЦЕНЕВА
Бонка Дечева
изслуша докладваното от председателя Ж. С. частно гражданско дело N 540/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от М., гр. София срещу решение от 04.01.2010 г. по гр. д. № 633/2009 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение по гр. д. № 395/07 г. на Б. РС, с което е уважен предявен срещу касатора от В. Т. Т., иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ като е признато, че ищцата има право на възстановяване на земеделски имот – нива с площ от 3.6 дка в м. „Чаканица”, в землището на с. Врачеш, община Б. (бивша Орхание). Касационният довод е за неправилно прилагане на закона. В изложението е направено позоваване на основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Наличието му се обосновава с това, че съдът е разрешил материалноправният въпрос на кого е принадлежало правото на собственост към момента на обобществяване на земеделската земя на основание нот. актове за собственост от 1920 г. и от 1923 г. и не е съобразил това, че имотът не е бил деклариран на основание Указ на ВНС за задължително пререгистриране на непокритите имоти (ДВ, бр. 122 от 31.05.1949 г.), поради което и не е вписан в емлячния регистър съставен за това населено място.
Ответницата по жалбата намират същата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и обжалваем интерес на стойност над 1000 лв., поради което е процесуално допустима.
След като обсъди решението и доказателствата по делото настоящият тричленен състав намира, че не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационна проверка.
От фактическа страна по делото е установено, че наследодателят С. Н. Ц. е закупил през 1923 г. нива в м. „Чаканица”, в землището на с. Врачеш, Орханийска околия, сега община Б., с площ от 1.6 дка, за който договор е съставен н. а. № 224, по н. д. № 256/1920 г. През 1924 г. М. Н. Ц. се е позовала на давностно владение и снабдила с нот. акт за собственост на нива от 2 дка в м. „Чаканица” в землището на с. Врачеш, една от границите на която е имотът на С. Ц.. Ищцата е правнучка на наследодателката М. Ц., починала 1929 г. М. Ц. е оставила за наследник С. Н. Ц., син. Той е починал 1949 г. и оставил за наследници Р. Н., съпруга, починала 1953 г. и Василица С. П., дъщеря, починала 1986 г. Тя е оставила за наследници три дъщери, една от които е ищцата.
По делото не е било спорно между страните, че имотът не е бил деклариран на основание Указа на ВНС от 1949 г. за деклариране на непокритите недвижими имоти.
Направеният извод, че ищцата се легитимира като наследница на посочените праводатели, както и че те са били собственици на имота по исковата молба, поради което в нейна полза е възникнало право на възстановяване на собствеността върху тези имоти по реда на ЗСПЗЗ, съответства на данните по делото. Направен е при правилно прилагане на закона. Не декларирането на имота на основание цитирания указ няма за последица загубване правото на собственост. Право на собственост се изгубва ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него – чл. 99 ЗС. Основанията за придобиване право на собственост са посочени в нормата на чл. 77 ЗС. За да се докаже, че правото на собственост е загубено, следва да се установи от кого и на какво основание е придобито, каквито данни по делото не са установени. Задължението за деклариране на непокритите имоти има административен характер. Неизпълнението му няма вещноправни последици, изразяващи се в загубване правото на собственост върху недекларираните имоти.
Даденото разрешение от съда на материалноправния въпрос е в съответствие на закона и формираната задължителна практика на ВКС. По въпроса за основанията за загубване правото на собственост практиката е постоянна и непротиворечива, поради което не се налага тълкуване на нормата. Не се налага тълкуване и на Указа от 1949 г., тъй като нормите му са ясни. Целта на издаването му не е прекратяване право на собственост, а установяване на фактическото положение относно непокритите недвижими имоти и носителите на правото на собственост за тях.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.01.2010 г. по гр. д. № 633/2009 г. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: