2
гр. д. № 317/10 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 865
София, 01.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 28 септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Д. ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 317/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Г. В. М. от гр. Шумен срещу решение от 10.11.2009 г. по гр. д. № 409/2009 г. на Ш. окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 12.05.2009 г. по гр. д. № 2287/08 г. на Ш. районен съд, с което е допуснато да се извърши делба между М. К. и касатора на УПИ ІV-79, в кв. 29 по плана на гр. Шумен както и на построената в него двуетажна жилищна сграда, застроена на площ от 98 кв. м., сграда застроена на площ от 36 кв. м. с предназначение гараж, сграда застроена на площ от 72 кв. м. със селскостопанско предназначение и сграда, построена на площ от 15 кв. м. също със селскостопанско предназначение при права по ? ид. ч. за всеки съделител.
Касационният довод е за незаконосъобразност на извода, че касаторът не е придобил на оригинерно основание построения от него в съсобствения имот гараж, както и селскостопанските постройки след като ги е владя повече от десет години считано от 1992 г., когато ги е построил, до предявяване на иска 3.10.2008 г. Относно предпоставките за допускане касационна проверка на въззивното решение е направено позоваване на чл. 280, ал.1, т. т. 1, 2 ГПК, мотивирано с това, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос осъществени ли са елементите от фактическия състав на давностното владение в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа се и това, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата.
Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
От фактическа страна по делото е установено, че страните са наследници на В. М., техен баща, починал 1989 г. и на И. Г., тяхна майка, починала 2000 г. На основание наследствено правоприемство се легитимират като собственици на описаните имоти. Доводът, че касаторът е придобил правото на собственост върху гаража и стопанските постройки на оригинерно основание, съдът е намерил за неоснователен, тъй като по делото не е установено, кога касаторът е променил упражняването на фактическа власт върху частите от тези сгради, принадлежали на другите съсобственици, от държане за тях в упражняване на фактическата власт за себе си. Не е доказал да е демонстрирал това си намерение по начин, че то да достигне до знанието на другите съсобственици – неговата майка и сестра му, ищцата по иска. Изводът е мотивиран и с това, че през 2000 г., след смъртта на майката на страните, касаторът е декларирал пред данъчната служба, че е собственик на ? от тези сгради. Същата година и ищцата е декларирала, че е собственик на по ? ид. ч. от сградите и дворното място. Установено е по делото и това, че ищцата е живеела в Ч., но всяка година през лятото е идвала и е живеела в съсобствения имот. През 2007 г. касаторът не я е допуснал в имота като е заявил претенциите си да е негов изключителен собственик.
Въз основа на така установените факти съдът е направил извод, че построените от касатора сгради – гараж и две стопански сгради, са станали собственост на съсобствениците на терена по приращение. Той не е придобил вещни права върху тях, тъй като не са осъществени всички елементи от фактическия състав на този деривативен способ. Той не е демострирал, че е формирал анимус за своене на вещта, израз на което би било промяната на държането във владение за себе си. Такова субективно намерение не е манифестирано и не е достигнало до знанието на останалите съсобственици и не им е било противопоставено. Не е придобил правото на собственост и върху жилищната сградата и дворното място, тъй като осъществяваното владение, ако е имал намерение за своене, след 2000 г. до предявяване на иска за делба не е продължило в предвидения в закона 10 годишен срок – чл. 79, ал.1 ЗС.
Разрешеният от съда въпрос за осъществяване елементите от фактическия състав на давностното владение е в съответствие с практиката на ВКС. При отсъствието на данни, че касаторът е променил намерението, с което е държал имотите и е започнал да упражняват фактическата власт върху тях за себе си, изводът, че не е придобил вещни права върху тях на оригинерно основание е обоснован и законосъобразен.
В касационната жалба и изложението към нея не е формулиран точно кой е същественият за спора въпрос при преценка елементите от фактическия състав на давностното владение, който съдът да е решил в противоречие със задължителната практиката на ВКС или с формираната постоянна такава. Съобразно изложеното съдът намира, че не е налице релевираната предпоставка по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на решението в обжалваната част.
Водим от горното ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.11.2009 г. по гр. д. № 409/2009 г. на Ш. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.