4
гр. д. № 295/2010 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 890
София,11.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 21 септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Д. ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 295/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Община П. срещу решение № V-47 от 15.05.2009 г. по гр. д. № 106/2009 г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 141/2008 г. на Ц. районен съд, с което касаторът е осъден на основание чл. 108 ЗС да предаде владението на 500 кв. м., съставляващи част от бивш парцел V., в кв. 29 по плана на гр. П., а сега включени в площадното пространство и озеленяване пред кметството, която част е повдигната в жълт цвят на скицата изготвена от в. л. Б. (л. 44 от делото).
Касационният довод е за недопустимост на предявения иск. Поддържа се довод и за незаконосъобразност на извода за основателност на иска, поради това, че по делото не е установено касаторът да упражнява фактическа власт върху имота. Относно предпоставките за допускане касационна проверка на въззивното решение е направено позоваване на чл. 280, ал.1, т. 1 и 3, ГПК. Твърди се, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос дали искът за ревандикация е основателен, в хипотезата при която не се твърди и не е установено упражняване на фактическа власт от страна на ответника по него. Този въпрос е разрешен в противоречие с трайно установената практика на ВКС относно елементите от фактическия състав на нормата на чл. 108 ЗС. Представени са и решения, в които предявени ревандикационни искове са отхвърлени, поради това че не е доказан единият от елементите на фактическия състав – упражняване на фактическа власт върху вещта, предмет на иска.
Ответникът по касация ПС “Г.” АД, гр. София намира жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
От фактическа страна по делото е установено, че ищецът е придобил право на собственост върху парцел V., в кв. 29 по плана на гр. П. на основание чл. 17, ал. 3 ЗППДОП след като на основание § 34 ПДР от същия закон със заповед № РД 09-145 от 20.03.1997 г. на министъра на културата, стойността на този терен е била включена в капитала на дружеството и на това основание той е заведен като дълготраен материален актив на дружеството. По отношение принадлежността на правото на собственост върху спорната реална част от парцела е формирана сила на пресъдено нещо с влязло в сила решение по гр. д. № 386/06 г. на Бургаски окръжен съд. То е постановено по предявен от търговското дружество срещу община П. установителен иск за собственост на същия имот.
В производството по ревандикационния иск с приета техническа експертиза е установено, че от парцел V. с площ от 1660 кв. м., 1032 м2 са били определени с плана от 1970 г. за строително петно за изграждане на кино като пред сградата е било предвидено и петно за озеленяване, а останалата площ е била отредена за друго мероприятие. С частично изменение на плана от 1973 г. парцелът е бил разделен на два парцела: V. – за лятно кино и V. – за магазин на СД”Търговия”. От съхраняваните документи в общината е установено, че киното е построено през 1962 г. В действащия ЗРП от 1976 г. пред сградата на киното е определена площ за озеленяване. При оглед на място вещото лице е установило, че пред сградата на киното в посока север е изпълнена градинка, оградена с бордюри. Извършено е и благоустрояване около киното от изток като са направени плочници до обособената улица.Тези благоустройствени мероприятия са извършени около 1988 г. след ремонта на киното през 1985 г. Теренът, усвоен за това мероприятие, е повдигнат в жълт цвят на скицата към заключението на в.л. Б., прието от Ц. районния съд (л. 44 от гр. д. № 141/08 г.). Със заповед № 280 от 18.11.1999 г. на кмета на община П. е одобрено частично изменение на регулацията за п-ли І-386, VІ-385 и V-383 в кв. 29, разположени на изток от парцел V.. С тази промяна е запазена западната граница на тези парцели, граничеща с изпълнената улица и е отделена площ, измерена графично от 500 кв. м. от парцел V., по продължение на западната му граница, за благоустрояване – плочници и озеленяване, които към този момент вече са били реализирани. Тази площ е извън площта от 1032 кв. м., върху която е било реализирано киното.
При постановяване на решението по предявения установителен вещен иск, съдът не е направил констатация, че ищецът е ползвал само площ от 1032 м2, върху които е реализирано киното, поради което само за тази площ е било налице основание по § 34 от ПЗРЗППДОП за включване на стойността й в капитала му и че тя е предмет на придобиване на правото на собственост от дружеството по разпореждане на закона. С влизане в сила на решението по установителния иск са преклудирани всички възражения, които касаторът е могъл да противопостави за да отрече твърдението на ищеца, че е собственик и на терена, предназначен за озеленяване.
Релевираният довод, че предявеният ревандикационен иск е недопустим, е неоснователен. Той е мотивиран с твърдението на ищеца по иска, че вида на търсената защита не е влизане във владение на имота от 500 кв. м., върху който са проведени благоустройствени мероприятия – плочник за тротоар и озеленяване, а определяне на обезщетение с имот, поради отчуждаването на този терен за обществено мероприятие. Петитумът на иска съдържа искане ответникът да бъде осъден да предаде владението на имота, предмет на иска. Така формулираният вид на търсената защита и изложените обстоятелства правилно са обосновали извод, че искът е ревандикационен с правно основание чл. 108 ЗС, поради което е допустим.
Не е налице предпоставка за допускане касационна проверка и поради разрешаване на материалноправен въпрос в противоречие с константната практика на съда. Касаторът се е позовал на решения, постановени от ВКС по гр. д. № 4457/07, № 3104/07 г., и 4184/08 г., постановени по ревандикационни искове, страни по които са били физически лица. Решението постановено по гр. д. № 6203/07 г. е неотносимо към поставения въпрос, тъй като по него е разрешен въпросът дали кооперацията е правоприемник на друга и на това основание собственик.
Касаторът се позовава на факта на осъществяване на фактическа власт върху имот от юридически лице и начинът по който той се доказва.
За да уважи иска съдът е приел, че фактическата власт се упражнява от общината, след като спорния имот е част от озеленяване пред киното, тротоар и озеленяване по продължение на улица от изток на имота. Намерил е, че израз на владението върху имота е начинът, по който той се използва. Изводът е законосъобразен. Общината е юридическо лице и действията, които тя извършва за осъществяване дейността си и реализиране на правата й са винаги опосредени. В случая изпълнените благоустройствени мероприятия имат публичен характер и ползването им се извършва от гражданите на населеното място и други лица, който начин е обусловен от презназначението им. Разрешеният от съда въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, тъй като при решаването му не се срещат затруднения и няма формирани различни становища.
При проверката на решението не се установи да са налице въведената предпоставка по чл. 280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК за допускане касационна проверка на решението.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-47 от 15.05.2009 г. по гр. д. № 106/2009 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.