О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 950
София, 28.10.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 12 октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Д. ЦЕНЕВА
Бонка дечева
изслуша докладваното от председателя Ж. С. частно гражданско дело N 384/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 16.04.2009 г. по гр. д. № 58/08 г. Бургаски районен съд е отхвърлил предявения от наследниците на М. А. И. – К. Т., Й. П. Николов, П. Т. и К. Й. К. срещу община гр. С. установителен иск за собственост на дворно място с площ от 2500 кв. м., съставляващо част от имот пл. № 347, в кв. 51 по отменения плана на с. Драчево, а по плана на възстановената собственост записан като имот № 000578.
С решение от 24.11.2009 г. по гр. д. № 308/2009 г. Бургаски окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното.
Недоволни от решението са останали ищците и го обжалва с доводи за необоснованост и неправилно прилагане на закона чл. 79 ЗС – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 не е направено позоваване на някоя от предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Формулиран е материалноправен въпрос допустимо ли е придобиване по давност на недвижим имот, когато владението е осъществявано от 1960 г. на основание частен писмен договор със знанието и без противопоставянето на собственика и имотът не е бил внасян в ТКЗС,.
Ответникът по жалбата не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че владеният от ищците имот е бил част от имот пл. 347, в кв. 51 по плана на с. Драчево от 1945 г. За част от него с първия дворищно-регулационен план от 1945 г. е бил отреден парцел VІ-347, застроен с масивна жилищна сграда. В разписния списък имотът е бил записан на А. И.. На основание ПМС 216/1961 г. имотът е бил изключен от строителните граници на населеното място. През 1992 г. е одобрен следващия дворищно-регулационен план, в който имотът е заснет с пл. № 570, като границите са частично изместени поради прилагане на предходната регулация. Част от имот пл. № 570 е включен в регулацията и за нея е отреден парцел V-570 в кв. 51. Останалата част е останала извън регулацията и е нанесена с оранжев цвят в скица № 2 към заключението на приетата техническа експертиза. В картата на землището в сила от 1997 г. от имот пл. № 570 са образувани два имота пл. №№ 570 и 578. Имот пл. № 570 е записан на ищцата К. М. на основание съдебна делба от 1983 г. и съставен въз основа на нея нот. акт № 63/83 г. Имот пл. № 578 е записан като общински в картата на възстановената собственост.
Касаторите са поддържали, че наследодателят им е закупил 2500 кв. м. от описания имот пл. № 347 през 1960 г. от Н. Т., като договорът не е оформен с нотариален акт. Съставена е само разписка за заплащане на уговорена цена.
Въз основа на тези данни съдът е приел, че имот пл. № 347 не е бил без собственик, поради което държавата не е придобила вещни права върху него на основание чл. 6 ЗС. В плана от 1945 г. е бил записан на А. И., а през 1983 г. част от имота с площ от 5235 кв. м., която е била извън регулацията на селото, е записана на наследниците на К. А. И..
С изключването на имота от строителните граници на населеното място през 1961 г. на основание ПМС 216/61 г. той е причислен към държавния поземлен фонд. В градоустройствено отношение е придобил статут на терен в извън селищната територия. Влезлият в сила застроително регулационен план, с който теренът е бил изключен от регулацията на населеното място има за последица и разместване на собствеността – чл. 26, ал. 2 и ал. 3 З.. След осъществяване на този фактическия състав, правото на собственост преминава в държавата и по отношение такъв имот давностното владение като придобивен способ е неприложимо по разпореждане на закона – чл. 86 и чл. 2 ЗС в първоначална редакция.
Касаторите не са установили наследодателят им да е станал собственик на имота предмет на иска, на някое от основанията по чл. 77 ЗС. Те не се легитимират като собственици на имота и на основание давностно владение и наследяване, поради което искът е отхвърлен като неоснователен.
В изложението към касационната жалба не е формулиран същественият за изхода на спора въпрос, по който съдът се е произнесъл с решението.
Развиват се доводи за това, че общината не е доказала придобивно основание за записване на имота като общински, но той не се обосновава с конкретни факти. Не се аргументира и това на какво основание ищците са станали собственици на имота. В изложението към касационната жалба не е направено позоваване и обосноваване наличието на нито една от предпоставките по чл. 280, ал.1, т. 1-3 ГПК. В уточнението към нея е заявено, че разрешаването на въпроса за придобивната давност е от значение за точното прилагане на закона.
Разрешеният от съда материалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора е приложим ли е оригинерният способ давностно владение по отношение на имоти, държавна собственост. Въпросът е решен в съответствие с постоянната практика на ВКС. Фактите по делото не съдържат специфика, която да обоснове извод, че разрешаването на въпроса е от значение за точното прилагане на закона.
При проверка на решението не се установи да е налице релевираната предпоставка за допускане касационна проверка на въззивното решение, поради което то не следва да се допуска до касация.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.11.2009 г. по гр. д. № 308/2009 г. Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: