О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 999
София, 08.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 19 октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Д. ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 395 /2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от А. Г. В. и В. И. В. срещу решение от 23.12.2009 г. по гр. д. № 1565/2009 г. на Варненски окръжен съд, с което след като е отменено частично първоинстанционното решение по гр. д. № 2352/08 г. на Варненски РС е постановено друго по съществото на спора, с което е признато за установено по иска на К. Б., че касаторите не са собственици на реална част от имот пл. № 986 по ПНИ на с о “Г. Трака” в землището на гр. Варна, с площ от 187 кв. м. на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ.
Касационният довод е за необоснованост на извода, че не е била налице предпоставката – имотът да е застроен със сграда, от което е направен и незаконосъобразен извода за основателност на отрицателно установителния иск. Относно предпоставките за допускане касационна проверка на въззивното решение е направено позоваване на чл. 280, ал.1, т. т. 3 ГПК. Изложен е довод, че съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, допустимо ли е във въззивното производство да се въвеждат нови твърдения, за да се отрече че в полза на ответниците е възникнало право на изкупуване на имота по реда на §4а ПДР на ЗСПЗЗ. Дали правото за позоваване на нови факти не е преклудирано с предявяване на иска. Допустимо ли е да се въвеждат такива пред втората инстанция след като са събрани доказателства, които опровергават първоначалното твърдението на ищците, че в полза на наследодателя на касаторката не е било предоставено право на ползване върху спорния имот.
Разрешеният от съда материалноправен въпрос от значение за изхода на спора е дали имотът е бил застроен с постройка, която е дала право на наследниците на ползувателя да трансформират правото на ползване в право на собственост върху имота.
Ответницата по касация намира жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
По делото е установено от фактическа страна, че в полза на наследодателя на касаторката В. е било предоставено право на ползване на 800.00 кв. м., пустееща земя, в м. “Каджа тепе” в землището на гр. Варна с решение № 5-ХІІІ, обективирано в протокол № 4 от 22.02.1969 г. на основание ПМС № 21/1963 г. На основание издадено строително разрешение № 88 от 25.02.1986 г. в имота е построена паянтова вилна постройка, нанесена в плана със знак “ПЖ”. С техническа експертиза е прието, че сградата е била дървена, с размери 4.0/3.0 м., изпълнена на бетонова площадка върху бетонов цокъл с височина 0.30 до 0.50 м. Към момента на извършване на огледа – преди депозиране на заключението в съда на 29.01.2009 г. сградата е била разрушена и разграбена.
През 1993 г. по искане на касаторката е издадена оценка на имота № 445 № 16.09.1993 г. Определената цена е заплатена на 15.04.1994 г. Касаторката и брат й Д. Г. К., като наследници на Г. Д. К. са се снабдили с констативен нот. акт за собственост на имот пл. № 986, с който номер имотът е бил заснет в плана за местността. През 2004 г. Г. К. е продал на сестра си 300 ид. ч. от имот пл. № 986 по кадастралния план на “Г. трака”, за което е съставен н. а. № 9, т. ІІ, н. д. № 209/2004 г.
Въз основа на така установените факти, съдът е намерил, че наследодателят на касаторката е бил ползувател на имота, но той като в него не е била построена сграда по смисъла на § 1в ПЗР на ЗСПЗЗ, в полза на наследниците му не е възникнало право на изкупуване на имота. Уважил е иска до размер на 187 кв. м. от имот пл. № 986, тъй като това е площта от признатия за възстановяване на ищците имот – нива с площ от 8.906 дка, съставляваща имот пл. І 11175 по КП от 1956 г., която попада в ползвания от ответницата имот.
Първият довод е за процесуален пропуск на съда да извърши проверка за валидността на решението на ОСЗ от 26.01.2000 г., с което ищците обуславят плавния интерес от иска, тъй като преди него през 1996 г. има издадено друго, с което им е отказано възстановяване на част с площ от 6.760 дка от имот пл. № 11175 по плана от 1956 г., тъй като попада в терен по § 4 ПДР на ЗСПЗЗ. Твърди се нищожност на второто решение и с това се обосновава липсата на правен интерес от предявяване на иска.
Следващото възражение е за съществено процесуално нарушение допуснато от въззивния съд, тъй като едва в това производство са наведени нови основания за отричане възникване правото на изкупуване в полза на касаторите. В исковата молба се е поддържало само, че на наследодателя на ответниците не е било отстъпено право на ползване, поради което имотът се владее без основание. Пред въззивния съд, след като е било опровергано първото твърдение, е наведено следващо, че в имота не е построена сезонна сграда.
На последно място се поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос за характера на постройката в имота с оглед възникване правото на изкупуване на терена, който въпрос е от значение за изхода на спора.
В изложението по чл. 283, ал. 4 ГПК се правят същите твърдения, без да са формулирани конкретни процесуални или материалноправни въпроси, които да са разрешени от съда в противоречие със задължителната практика или да се решават противоречиво или са от значение за точното прилагане на закона. Формулираните въпроси, разрешени от съда следва да се отнесат към общата предпоставка за допускане касационно обжалване, тъй като са свързани с предмета на спора и неговия изход.
Въпросът за допустимостта на иска е разрешен от съда в съответствие с формираната постоянна практика. Решението на ОСЗ, с което ищците обуславят правния си интерес не е нищожно, с него се признава правото на възстановяване на имота, и се определя неговото местонахождение по съставения комбиниран план в съответствие с изискването на чл. 14, ал.1, т. 3 ЗСПЗЗ, то е издадено за поправка на първото, което е постановено преди влизане в сила на помощния план и плана на новообразуваните имоти.
Не е налице релевираното процесуално нарушение – въвеждане на нови факти, отричащи възникването на правото да се придобие собствеността върху ползвания имот на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ пред въззивната инстанция. Още с исковата молба ищците са заявили, че не са се осъществили елементите от фактическия състав на това придобивно основание, тъй като имотът не е бил предоставен за ползване на основание актове на органите по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и в него не е била построена сграда. Обсъждането им от въззивния съд е обусловено от очертания с исковата молба предмет на спора.
Разрешеният от съда материалноправен въпрос относно характера на построеното в имота е в съответствие с трайната практика на ВКС. С техническа експертиза и гласни доказателства е установено, че в имота е построена на бетонна основа барака, която според вещото лице е изпълнена върху бетонов цокъл от дървен материал, а според разпитаните свидетели е била изградена от тухли, като сградата е била съборена поради разграбване на материалите от нея. Тя е била с размери около 10 кв. м. Тези и характеристика сочат, че не е представлява сграда за сезонно ползване по смисъла на чл. 177 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, действала към момента на изграждането й, както и по смисъла на § 1в, ал. 3, т. 3 от ПДР на ППЗСПЗЗ. От това е направен законосъобразен извод, че не е бил налице този елемент от фактическия състав на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което в полза на касаторите не е възникнало право на изкупуване на предоставения на наследодателя им терен за ползване.
При проверка на решението не се установи да е налице релевираното основание за допускане касационна проверка на въззивното решение.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.12.2009 г. по гр. д. № 1565/2009 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.