О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1020
София, 12.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 2 ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Д. ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 717/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Й. К. Х. от гр. Ст. Загора против решение от 07.01.2010 г. по гр. д. № 627/2009 г. на Окръжен съд гр. С., с което е оставено в сила решение по гр. д. № 77/2009 г. на районен съд гр. Нова Загора. С това решение е признато за установено по отношение на касатора и Н. М. Д. и Й. П. Д., всички ответници по исковете, че ищците Я. С., К. И. и К. К. са собственици на общо по ? ид. ч. от нива от 20.496 дка, нива от 30.756 дка, нива от 6.735 дка и нива от 26.848 дка и последните двама ответници Д. са осъдени да ревандикират тези части от имотите. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен и съставения в полза на касатора нот. акт за собственост на описаните ниви на основание давноснно владение до размера на ? ид. ч. за всяка от тях.
Касационният довод е за недопустимост на ревандикационния иск, предявен срещу касатора, както и за необоснованост на извода, че договорът, от който ищците черпят права, е валиден, като сключен от лице, действащо като представител на продавача.
Относно предпоставките за допускане касационна проверка на въззивното решение е направено позоваване на чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 2 ГПК. Твърди се, че съдът е разрешил процесуалния въпрос за допустимостта на предявения срещу касатора ревандикационен иск в противоречие със задължителната практика на ВКС, без да се посочват и представят влезли в сила съдебни решения, които съставляват такава практика. Друго твърдение е за разрешаване на материалноправния въпрос за недействителност на пълномощното дадено от праводателката на ищците С. Г.. Този довод се мотивира с това, че в нот. акт за продажба на имота при описване на представените документи е посочено: “пълномощно от с.Млекарово”, а представеното по делото пълномощно дадено на адв. А. Т. е било заверено в кметството на с. Б.. Поддържа се, че въпросът се решава противоречиво като се прави позоваване на решения № 238 от 13.03.1991 г.- по гр. д. № 127/91 г. на ВКС, ІІ г. о. и на решение № 606 от 12.07.2000 г. по гр. д. № 23/2000 г. на ВКС, ІІ г.
Ответниците по касация намират, че не са налице релевираните предпоставки за допускане касационна проверка на решението.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
След преценка на доказателствата съобразно наведените основания за допускане касационна проверка настоящият състав на ВКС, І г. о., намери следното:
Неоснователен е доводът за недопустимост ревандикационния иск предявен срещу касатора. Срещу него е предявен установителен иск за собственост, като ищците са искали да се установи, че те са собственици на ? ид. ч. от описаните четири земеделски имота. Ревандикационен иск е предявен срещу останалите ответници, на които касаторът е продал четирите земеделски имота, след като се е позовал на наследствено правоприемстмо и снабдил с нот. акт за собственост.
Съдът е уважил по отношение на касатора установителния иск и на основание чл. 537 ГПК е отменил нот. акт. Ревандикационните искове са били предявени и са уважени по отношение на следващите приобретатели на имотите, ответниците Д..
Процесуалният въпрос за допустимостта на иска е разрешен при правилно прилагане на закона.
За да уважи исковете съдът е приел за установено от фактическа страна, че земеделските земи са били реституирани на наследниците на И. П. Х. – С. И. Г., дъщеря, и К. И. Х., син. На 25.06.1997 г. наследниците са се снабдили с констативен нот. акт за собственост на имотите при равни права на основание наследяване и земеделска реституция. На 27.06.1997 г. С. Г. е продала притежаваните от нея по ? ид. ч. от имотите на С. К. С. срещу поето от него задължение за издръжка и гледане. На 10.12.1998 г. брат й К. Х. е продал на сина си Й. Х. (касатора) притежаваните от него по ? ид. ч. от същите имоти срещу поето от последния задължение за издръжка и гледане.
С. Г. е починала на 17.12.1997 г. и оставила за наследници племенници от починал брат К. Х. – молителят Й. Хръвчанов и Е. К. и Й. К.. Наследниците Е. и Й. са направили отказ от наследството на 23.02.2007 г. и 27.02.2007 г., след което касаторът се е снабдил с констативен нот. акт за собственост на земеделските имоти на основание наследяване и договор за покупко-продажба – нот. акт № 117 от 02.03.2007 г. , т. ІV, н. д. № 186/2007 г. На 01.10.2008 г. е продал имотите на Н. Д., който към този момент е била в брак с Й. Д.. В хода на производството касаторът се е позовал и на придобивна давност.
На 17.06.2006 г. е починал С. К. С. и оставил за наследници ищците по иска Я. С. съпруга, К. И. дъщеря и К. К., син.
При така установените факти съдът е приел, че ищците се легитимират като собственици на по ? ид. ч. от описаните четири земеделски имота на основание наследяване от С. С., а той на основание алеаторен договор за продажба срещу задължение за издръжка и гледане сключен със С. Георгиев.
Приел е, че касаторът не е придобил право на собственост върху ? от същите имоти на основание наследяване от С. Г., тъй като те не са били част от откритото след смъртта й наследство, поради направено приживе разпореждане с тях. От тук е намерил, че сключеният договор за продажба на нивите между касатора (първия ответник) и ответниците Д. не е транслирал вещни права за по ? ид. част от имотите, тъй като праводателят не е бил носител на такива. Ревандикационният иск срещу Д. е уважен до размер на ? от имотите и до този размер е отменен констативният нот. акт съставен в полза на касатора.
Въведеният довод за нищожност на договора за продажба сключен между С. Г. и С. С. поради липса на валидно изразена воля, обоснован с твърдението, че договорът е сключен от лице без представителна власт – адв. Т., е намерен за неоснователен. Представеното пълномощно, с което С. е упълномощила адв. Т. да продаде притежаваните от нея ? ид. части от земеделските имоти, подписа върху което е заверен в с. Б. и е изведено с изх. № 79 от 27.06.1997 г., съдът е намерил за валидно и делегиращо права на представителя, участвал в сключването на договора.
Действително в съставения нот. акт. е посочено, че пълномощното е “от с. Млекарово”, но това неточно описание на представения документ, който е следвало за бъде индивидуализиран и с посочване на изх. № и дата, не оборва материалната доказателствената сила на представеният писмен документ със нотариална заверка на подписа на съставителя му С. Г..
Разрешеният от съда материалноправен въпрос за валидността на упълномощителната сделка е в съответствие с доказателствата по делото. При формиране на правния извод правилно е приложен закона, който е установил писмената форма с нот. заверка на подписа като условие за действителност, когато се предоставят права за разпореждане с недвижими имоти (чл. 37 ЗЗД). Въпросът не се решава противоречиво, а представените решения в случая са неотносими, тъй като в тях съдът се е произнесъл по валидността на договорите с оглед на основания, различни от обсъжданото в настоящото дело.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.01.2010 г. по гр. д. № 627/2009 г. на Окръжен съд гр. Сливен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.