О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 232
София, 17.03.010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 26 февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИА. ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1441/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Я. Д. Н. и Е. А. Н. са подали касационна жалба срещу въззивно решение № 1* от 18.06.2009 г. по гр. д. № 1569/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 3143/2006 г. на районен съд гр. П.. С това решение е отхвърлен предявения от касаторите срещу А. С. В. , Р. Д. Н. и Н. Д. Г. установителен иск за собственост на оригинерно основание давностно владение на дворно място съставляващо ПИ № 21 по кадастралния план на кв. Остромила, в гр. П., с площ от 707 кв. м. и построените в него масивна едноетажна постройка на площ от 76 кв. м., масивна сграда застроена на площ от 118 кв. м., полумасивна постройка застроена на площ от 73 кв. м. със селскостопанско предназначение, както и 671/2384 ид. ч. от дворно място, съставляващо ПИ 20, целия с площ от 1677 кв. м. в същия квартал и населено място и построените в него две селскостопански постройки на площ от 149 и 146 кв. м. Развит е довод за необоснованост на извода, че касаторите не са придобили вещни права върху имотите на основание давностно владение. Поддържа се и нарушение на процесуалния закон – чл. 188 ГПК отм. при обсъждане на събраните гласни доказателства, тъй като са обсъдени само някои от тях и не е обосновано игнорирането на другите. Относно предпоставките за допускане до касация касаторите се позовават на общите предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК. Като въпрос решен от съда и от значение за изхода на спора са определили възприетото, че осъществяването на фактическа власт върху имота не е равнозначно на демонстриране на субективния елемент на давностното владение, че имотът се владее като свой.
Ответниците по касация намират жалбата за неоснователна. Поддържат че не е налице основание за допускане касационна проверка на решението.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
С решението въззивният съд е потвърдил първоинстанционното, с което е отхвърлен предявение от касаторите установителен иск. Приел е за установено, че имотът произхожда от наследодател Е, който през 1930 г. е придобил на основание договор за покупко-продажба 2/3 ид. ч. от нива с площ от 4780 кв. м. и чифлик с площ от 6260 кв. м. и двата в землището на с. О., сега квартал на гр. П.. Е. Н. е починал през 1987 г. и оставил за наследник син Д. Н. В. Същата година на 12 юни Д. В. и съпругата му са дарили на сина си Я. Н. , ищец и касатор, ? ид. ч. от дворно място с площ от 600 кв. м. и построената в него жилищна сграда, гараж и стопански постройки. Дарение са направили и на дъщеря си Н. Г. също за ? ид. ч. от описания имот. През м. август на 1987 г. са сключили съдебна спогодба, по силата на която в дял на Я. е поставен ? ид. ч. от дворното място и целия втори жилищен етаж на построената в имота жилищна сграда, както и ? ид. ч. от подобренията в дворното място, също стопанска постройка на 32 кв. м., и два навеса, а в изключителен дял на Я. е поставен гараж построен на основание строително разрешение от 1985 г. С гласни доказателства е установено, че страните са владяли и съседния, разположен в западна посока имот с площ от 1670 кв. м., който са използвали за задоволяване на селскостопански нужди. В този имот касаторът е построил без строителни книжа три гаража, за узаконяването на които е получил съгласие от съсобствениците на терена – неговата майка и сестрите му през 1995 г. С гласни доказателства, които съвпадат и с обясненията на ответниците Р се установява, че спорният терен е ползван от всички съсобственици, като стопанските постройки са ползвани от касатора, който ги е построил с цел отглеждане на животни. Първият кадастрален план за населеното място е одобрен през 2000 г. , в него имотът е заснет като два поради съществуваща материализирана ограда, каквато представляват стените на стопанските постройки разположени в източната част на имот пл. № 20. През 2004 г. страните по иска са се позовали на давностно владение за двата имота и са се снабдили с констативни нот. актове за собственост на ПИ № 20 и № 21 и построените в имот № 20 стопански градите. С приета графологическа експертиза е установено, че заявлението адресирано до нотариуса за съставяне на констативните нот. актове през 2004 г. не е подписано от касатора.
Въз основа на така установените факти съдът е приел, че касаторът и съпругата му не са придобили имотите, предмет на иска, на основание давностно владение, тъй като не са осъществявали изцяло фактическа власт върху тях и не са доказали субективния елемент на това владение.
По отношение изводът на съда за неоснователност на иска в частта за ПИ № 21 и част от № 20 изводът съответства на установените факти по делото и решеният въпрос за това дали е налице субективен елемент при владението и дали то е противопоставено на останалите съсобственици е в съответствие на възприетото в представените решения на състави на ВКС. Тези решения са постановени при сходни факти, поради което не може да се направи извод, че въпросът е решаван противоречиво а от това че е налице предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение в тази част.
Налице е такава предпоставка за допускане до касация на решението в частта, с която са отхвърлени исковете за собственост по отношение на стопанските постройки. По отношение на разрешеният въпрос от съда за принадлежността на правото на собственост на стопанските сгради е налице и предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като съдът е обсъдил част от гласните доказателства без да излага мотиви защо игнорира останалите – нарушение на нормата на чл. 188 ГПК отм. Не са формирани изводи относно това, кога са осъществени релевантните за спора факти построяването на сгради, колко на брой, с каква площ и предназначение, от кого, кой ги е ползвал след построяването им и дали това е станало със знанието и без противопоставянето на собствениците на терена. Разрешеният процесуален въпрос за относимостта на доказателствата и фактите установени с тях е дадено в нарушение задължителната практика на ВКС, което е основание за допускане касационна проверка на решението в тази част.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
Р Е Ш И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 18.06.2009 г. по гр. д. № 1569/2008 г. на Пловдивски окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите да внесат по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 465.92 лв. на основание чл. 18, ал. 1, т. 3 от Тарифата за таксите събирани от съдилищата в едноседмичен срок от съобщаване на указанието и представят доказателство за това.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.