4
гр. д. № 290/2012 г. на ВКС, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 468
София, 14.06.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 12 юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 290/2012 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Ф. С. С. и Е. А. С. срещу решение от 16.12.2011 г. по гр. д. № 1134/2011 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение по гр. д. № 1032/10 г. на Карнобатски районен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторите срещу [община] иск за делба на съсобствения УПИ ХХVІ-2802, в кв. 71 по ЗРП на [населено място]. Касационният довод е за необоснованост и незаконосъобразност на извода, че теренът не подлежи на делба, тъй като е със статут на обща част, поради застрояването му с триетажна жилищна сграда, обектите в която са собственост на една група правни субекти, а собственици на терена са друга група правни субекти. В изложението се поддържа, се съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос допустимо ли е да се извърши делба на съсобствен имот, когато единият съсобственик не е етажен собственик (носител е на правото на собственост върху ? ид. ч. от терена, но не и от сградата). Поддържа се, че по този въпрос няма формирана практика. Позоваването на съда на ПП № 2 от 1982 г. е неоснователно, тъй като в него се разглеждат хипотези, при които етажните собственици са собственици и на идеални части от терена. Твърди се, че съдът е решил и процесуален въпрос, съществен за изхода на спора – следва ли да изгради правните си изводи по направените възражения на страните след преценка на всички събрани доказателства. Въпросът е решен в противоречие с формираната задължителна практика с решения постановени по чл. 290 ГПК, каквито са Р на ВКС по гр. д. № 149/2011 г., ІІ г. о. и решение на ВКС по гр. д. № 4744/08 г. на І г. о. Не са обосновани конкретни предпоставки за допускане на касационна проверка.
Ответникът по касация [община] намира жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което допустима.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
От фактическа страна е установено, че касаторите, ищци по иска за делба, се легитимират като собственици на ? ид. ч. от поземления имот, което право са придобили на основание договор за покупко-продажба сключен с [община] през 2010 г. на основание чл. 35, ал. 3 ЗОС, както и на първия жилищен етаж, на гараж № 1 и североизточното складово помещение № 1 и ? ид. ч. от общите части на построената в имота триетажна двуфамилна жилищна сграда. Правото на собственост върху жилището са придобили на основание договор за покупко- продажба сключен през 2002 г. с наследниците на И. Н. И..
От доказателствата по делото е установено и това, че имотът е бил държавна собственост. През 1975 г. на И. И. и на брат му С. Н. И. е било отстъпено от държавата правото на строеж на жилищна сграда, за което е съставен и договор от 14.06.1975 г. Правото на строеж е било реализирано с построяването на триетажната двуфамилна сграда. Възникналата съсобственост върху сградата е била прекратена чрез договор за доброволна делба. След смъртта на И. Н. И., наследниците му са продали притежаваното от него жилище и гараж на касаторите.
Вторият етаж от сградата, както и гараж № 2 и изба № 2 са били собственост на С. Н. И.. През 2005 г. тези обекти са продадени от И. и съпругата му на А. и А. С. заедно с припадащата се част от правото на строеж.
След анализ на установените факти съдът е достигнал до извода, че имотът в резултат на застрояването му с жилищна сграда, обектите в която принадлежат на различни собственици е загубил самостоятелния си статут и съставлява обща част по смисъл на чл. 38 ЗС, поради което не подлежи на делба по разпореждане на закона – чл. 38, ал. 3 ЗС. Позовал се е и на разрешението дадено в Постановление на Пленума на ВС № 2/1982 г.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос е решен от съда при правилно прилагане на материалния закон и задължителната практика.
В урегулирания поземлен имот е била построена на основание отстъпено право на строеж двуфамилна жилищна сграда, самостоятелните обекти в която принадлежат на различни физически лица. С построяването на сграда в изпълнение предвижданията на застроителния план теренът загубва самостоятелното си значение и придобива обслужващ характер по отношение на построеното в него. Това, че той е съсобствен между касаторите и общината, която не е собственик на обект в построената сграда, не е основание да се приеме друго разрешение. Разгледаните хипотези в Постановление № 2 от 1982 г. не са напълно идентични с настоящия казус. В тях въпросът за допустимостта на делбата е преценяван при установена съсобственост върху имота и липса на сграда, но възможност за построяването на такава, с която да се удовлетворят потребностите на всички съсобственици; на реализиране на правото на строеж само от единия съсобственик; на застрояване на терена с две самостоятелни сгради всяка от които принадлежи на отделни съсобственици на терена. Възприетото от съда изразеното в Постановлението, че когато имотът е застроен със сграда, собственост на различни лица, то с това е променено предназначението на терена, е обосновано. Не е установено и това с построяването на сградата да е изчерпана възможността за застрояването на имота включително и допълващото застрояване. Ако съсобственик на имота, не е реализирал изцяло правото си да строи в него, то това също е основание за недопустимост на делбата на съсобствения имот, в какъвто смисъл е възприетото в т. „в”, абз. трети на цитираното Постановление. Законосъобразно е определен като аргумент за недопустимост на делбата на имота и правото на собственика на другия жилищен обект в сградата да закупи съответната част от дворното място, правна възможност призната с ПМС №235/1996 г., а след отмяната му с нормата на чл. 35, ал. 3 ЗС (ДВ бр. 63/2007 г.). Застрояването на съсобствен урегулиран имот по предвидения в плана начин обуславя недопустимост на делбата, тъй като тя е несъвместима с предназначението му – чл. 34, ал. 1 ЗС.
При постановяване на решението съдът е обсъдил задълбочено всички събрани доказателства и въз основа на тях е формирал правния си извод, поради което този процесуален въпрос не е решен в противовес на формираната задължителна практика, на която се позовава касаторката.
Съобразно изложеното въведените материалноправен и процесуален въпроси не обуславя предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка по тях на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.12.2011 г. по гр. д. № 1134/2011 г. на Бургаски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: