4
гр. д. № 956/2010 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 326
С., 07.04.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 5 април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 956/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от С. С. Д. и Д. С. Д. срещу решение от 19.03.2010 г. по гр. д. № 580/2009 г. на Л. окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 526/08 г. на Л. районен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторите против Д. П., Л. П., К. Ц., Н. П. и Г. П. ревандикационен иск за имот № 324 по плана на новообразуваните имоти в м. „Бабаковец”, в землището на [населено място], с площ от 3.68 кв. м. като неоснователен. Касационният довод е за неправилно прилагане на материалния закон – чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ. Относно предпоставките за допускане касационна проверка на решението е направено позоваване на чл. 280, ал.1, т. т. 2 и 3 ГПК.
Ответницитe по касация намират жалбата за неоснователна. Твърдят че не е налице нито една от посочените предпоставки за допускане касационна проверка на решението.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, като обжалваемият интерес е на стойност над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не са налице въведените основание за допускане касационно обжалване.
За да отхвърли иска съдът е приел, че касаторите не се легитимират като собственици на имота, тъй като не е завършена процедурата по възстановяването му. Поставеното решение от поземлената комисия е такова за признаване правото им на възстановяване на земеделски имот в съществуващи реални граници, но в него имотът не е индивидуализиран с граници, поради това, че към момента на издаването му не е имало влязъл в сила план на новообразуваните имоти. Изрично е направено отбелязване, че завършването на процедурата по възстановяване на признатата за възстановяване земя, която е в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, ще стане по реда на чл. 28 ППЗСПЗЗ след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти.
Друг правен аргумент за неоснователност на иска е изведен от установеното по делото, че спорния имот е бил предоставен на Н. П. по реда на замяната от т п с комисия през 1963 г., въз основа на което той се е снабдил с констативен нот. акт за собственост на нива с площ от 4 дка, в м. „Бабаковец” в землището на[населено място]. Същата година е дарил на дъщеря си Р. Пърликова ? ид. ч. от имота. През 1988 г. Д. П., син на Н. П., и Д. П. са се снабдили с нот. акт за собственост по наследство и давност на нива от 2 дка при равни права в м. „Бабаковец”, като една от границите е имот на наследниците на Р. Пърликова, негова сестра. Въз основа на издадено разрешение за строеж № 239 от 1988 г. и одобрен архитектурен проект този имот е застроен със сезонна постройка. През 1998 г. наследниците на Р. Пърликова, сестра на Д. П. и сестра му Л. П. продавата на Д. П. 8/12 ид. ч. от нивата.
Този имот е идентичен със северната част на имот кад. № 523.324 в плана на новообразуваните имоти. С приета техническа експертиза е установено, че в имота са построени две стопански постройки на площ от 10 кв. м. и 43 кв. м. и жилищна сграда на площ от 37 кв. м.
В плана за новообразуваните имоти от 2003 г. заявеният от касаторите за възстановяване имот е заснет в помощния кадастрален план с № 524.182. В границите на този имот попада имотът на ответниците, заснет с кад. № 523.324 в плана на новообразуваните имоти.
Въз основа на така установените факти съдът е приел, че спорният имот не подлежи на реституция по ЗСПЗЗ по аргумент от чл. 18з, ал.3 ЗСПЗЗ, тъй като е бил придобит на основание замяна от т п с комисия през 1963 г., след като с една част от него е извършено разпореждане чрез дарение, а друга част е застроена.
В изложението към касационната жалба, се поддържа, че съдът се е произнесъл по приложението на нормата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ и е разрешил въпроса дали тя намира приложение в случаите, когато придобилите по замяна по ЗТПС имот не са го заявили за възстановяване. Считат, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, поради което обосновава предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
Съдът не е разисквал в мотивите си този въпрос. Той е разрешил въпроса дали имота подлежи на възстановяване, когато други лица противопоставят придобити права по замяна и с този имот е извършено разпореждане и застрояване. Този е съществения за изхода на спора въпрос и той е решен при точно прилагане на закона и в съответствие с постоянната практика на ВКС. Законодателят не е обвързал приложението на нормата с направено искане за възстановяване на земеделски имот и от лицето, което черпи права от замяна по ЗТПС. Върху придобитият имот по замяна е могло да се запази правото на собственост в реални граници, когато той не е подлежал на внасяне в ТКЗС и когато не е бил обобществен по реда на чл. 12 ЗСГ.
Формулираният въпрос не е съществен за решаващите правни изводи на съда по приложението нормата на чл. 18з, ал.3 ЗСПЗЗ, поради което не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане касационна проверка на решението по него.
Не е налице и предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК. Твърдението е за разрешаване на въпроса в противоречие с решения на съдилищата по сходен въпрос. Това основание намира приложение, когато правен въпрос е разрешен противоречиво с влезли в сила съдебни актове. Представените решенията на отделни състави на ВКС не са постановени по сходни казуси, в които да е дадено различно тълкуване на нормата на чл. 18з, ал. 3 ГПК. Решение № 99 от 08.07.2002 г. по гр. д. № 1175/01 г. има за предмет наличието на предпоставките на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. С решението по гр. д. № 1962/98 г. на ВКС, ІV г. о. е разрешен въпросът за наличие предпоставки за приложението на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ и изключенията от установеното в нормата в хипотезите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Неотносими са и останалите решение, тъй като в нито едно от тях разрешеният съществения за спора въпрос не попада в приложното поле на чл. 18з, ал.3 ЗСПЗЗ.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.03.2010 г. по гр. д. № 580/2009 г. на Л. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: