4
гр. д. № /2013 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 435
София, 24.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 4681/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по подадена от Т. К. АД частна касационна жалба срещу определение № 477 от 09.05.2013 г. по ч. гр. д. № 1137/2013 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 07.12.2012 г. по гр. д. № 171/2012 г. на районен съд – К. за прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск. Касационният довод е за неправилно прилагане на процесуалния закон. Допускането на касационна проверка се иска на основание чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК. Наличието на това основание се обуславя с довод, че по разрешения от съда въпрос дали е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване неистинността на документ, когато той е оспорен в хода на делото от страната, на която е противопоставен, но съдът не е допуснал откриване производство по оспорването й, е от значение за точното прилагане на закона. Твърди се, че е неотносима към разрешаването на въпроса задължителната практика на ВКС, израз на която е ТР № 5/2012 г. на ОСГТК.
Частната касационната жалба допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна.
Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Касаторът е предявил иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване неистинността на частен документ – служебна бележка, издадена от негово име и представена като доказателство по гр. д. № 1263/2011 г. по описа на РС-Казанлък от ищеца по делото Р. К. за установяване на размера на незаплатеното му трудово възнаграждения за посочените в документа месеци. Правният интерес от иска обосновава с това, че касаторът, като ответник по иска за неплатено възнаграждение, е оспорил истинността на съдържанието и авторството на документа. Твърдял е, че посоченото в него лице като издател на документа, не го е съставило и подписало. Поискал е да се открие производство по оспорването му и е направил искане за допускане на доказателства за оспорването му, но това искане не е било уважено от съда. Намира, че поради това единствения му път за защита срещу удостовереното в неверния частен документ е предявяване на иск за установяване неистинността му.
Районният съд, сезиран с иска по чл. 124, ал. 4 ГПК, го е намерил за недопустим, като се е позовал на това, че документът – служебна бележка изх. № 03-31/29.03.2011 г., изготвен от М. Ш., в качеството й на изпълнителен директор при Т. К. АД, е бил представен със заявлението, подадено от Р. К. за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК против дружеството, сега касатор, и въз основа на него е било образувано ч. гр. д. № 841/2011 г. на Казанлъшки РС. Това дело е било приложено към образуваното по повод предявения от К. установителен иск по чл. 415, ал. 2 ГПК, след като ответникът Т. К. АД е оспорила издадената заповед за изпълнение. Съдът е намерил, че касаторът не е оспорил частния документ в срока за подаване на отговор на исковата молба и не е поискал откриване на производство по оспорването му, поради което това право е било преклудирано. Пропускането на срока за оспорване на частен документ не е основание за предявяване на установителен иск по чл. 124, ал.4 ГПК, в какъвто смисъл е и задължителната практика на ВКС – ТР № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С обжалваното определение въззивният окръжен съд Стара З. е потвърдил първоинстанционното определение за прекратяване на производството по иска.
Касационна проверка на определение се иска да се допусне по разрешения в него процесуален въпрос – налице ли е правен интерес от предявяване на иск по чл. 124, ал. 4 ГПК, когато е оспорена автентичността на частен документ, представен с исковата молба, в първото съдебно заседание, но съдът е отказал да открие производство по оспорването му.
От книжата по делото се установява, че в отговора по исковата молба касаторът – ответник по иска, е оспорил качеството на „заверен препис от документ” на представените писмените книжа с исковата молба и е поискал представянето им в оригинал или в заверени по предписания в закона начин преписи от тях. След представянето им е оспорил истинността на частният документ – служебна бележка изх. № 03-31/29.03.2011 г., в първото проведено съдебно заседание по гр. д. № 1263/2011 г. на Казанлъшки районен съд. Съдът е отказал откриване производство по оспорването с аргумент, че то не е направено в исковата молба, подадена по реда на чл. 415 ГПК, поради което не е спазен срока по чл. 193, ал. 1 ГПК.
Изводът за недопустимост на иска е законосъобразен, но по съображения различни от изложените. Касаторът е оспорил своевременно представения частен документ, тъй като годен такъв е представен едва в първото по делото съдебно заседание в изпълнение дадените от съда указания за представяне на оригиналните документи или заверени преписи от тях.
Процесуалното нарушение на съда, допуснато по направеното искане за оспорване на документ, не е основание да предявяване на установителен иск по чл. 124, ал. 4 ГПК. Това процесуално нарушение, което може да бъде отстранено при обжалване на решението, а също и със събиране на други доказателства по делото, които да опровергаят удостовереното в частният документ. Заплащането на трудово възнаграждение се установява с писмен документ – ведомост, или друг счетоводен документ за превеждането му по сметка на работника в банката, както и с икономическа експертиза, каквато е поискана и допусната по делото.
Разрешеният от съда въпрос е бил за това дали оспорването в първото съдебно заседание, направено от ответника по иска, на частен писмен документ, представен от ищеца също в първото съдебно заседание е процесуално допустимо, а не този, формулирани от касатора. Проверка за законосъобразността на изводите на съда по допустимостта на това процесуално действие на ответника ще бъде направена във въззивното производство, ако първоинстанционното решение бъде обжалвано. Разрешаването на този въпрос не обуславя допустимостта на предявения иск по чл. 124, ал.4 ГПК.
Изводът, че той е недопустим е законосъобразен, поради което не е налице общото основание за допускане на касационна проверка по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на определение № 477 от 09.05.2013 г. по ч. гр. д. № 1137/2013 г. на Старозагорски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: