2
гр. д. № 378/2011 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 951
София, 19.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 4 октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 378/2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
П. П. Б., чрез повереника си адв. Й. М. от АК – В. Т. е подал касационна жалба срещу решение от 28.10.2010 г. по гр. д. № 838/2010 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е отменено частично първоинстанционното по гр. д. № 382/2007 г. на Великотърновски районен съд и вместо него е постановено друго, с което е допуснато извършване на делба на УПИ V-30, в кв. 87 по плана на [населено място] с построената в него сграда на площ от 61.71 кв. м. и на УПИ ХІІІ-3, в кв. 87 по плана на същото населено място, между касатора и Г. П. Б. при равни права. С решението е отменен и съставения в полза на касатора нот. акт за собственост на описаните имоти, съставен по реда на обстоятелствена проверка № 131, т. VІІ, рег. № 3536, по н. д. № 667/2005 г.
Касационионният довод е за незаконосъобразност на извода, че касаторът не е придобил правото на собственост върху двата имота на основание давностно владение.
Към касационната жалба е представено изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, в което не са посочени конкретни основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка. Формулиран е разрешеният от съда материалноправен въпрос от значение за изхода на спора като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, който е относно това, кога съсобственик на недвижим имот може да придобие по давност идеалните части от имота на другите съсобственици.
Ответницата по касация намира жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение.
При извършената проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и съобразно релевираните доводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице общо основание за допускане касационно обжалване.
Срещу касаторът е предявен от Г. П. Б., негова сестра, иск за делба на три съсобствени на основание наследствено правоприемство недвижими имот в землището на [населено място], [община]. По отношение на имот VІ-34 в кв. 87 искът е отхвърлен като неоснователен. В тази част решението е влязло в сила и не е предмет на касационно обжалване.
По отношение на останалите два имота въззивния съд е приел, че те са съсобствени между страните при равни права. Намерил е за неоснователен доводът на касатора, че е придобил правото на собственост върху имотите на основание давностно владение, което е осъществявал от 29.07.1985 г., след смъртта на общия наследодател П. Б., техен баща, до предявяване на иска. Изводът е основан на установените по делото факти, че касаторът е демонстрирал пред сестра си, че владее имотите за себе си едва след 2001 – 2002 г., когато ги е оградил и е ограничил достъпа й до тях, като ги е заключил. Не е установено по делото кога касаторът е формирал намерение да ги владее за себе си и да е манифестирал това си намерение пред сестра си по начин, че то да й стане известно преди 2001 г. Осъществяваното владение за времето от 2001 г. до предявяването на иска на 04.10.2007 г. не е продължило в предвидения от закона срок за придобиване на вещни права върху имотите на това оригинерно основание.
Разрешения от съда материалноправен въпрос за това дали са установени всички елементи от фактическа състав на давностното владение, на което се позовава касатора, е разрешен при правилно прилагане на закона. То съответства на доказателствата по делото, които не установяват касатора да е демонстрирал намерението си да владее идеалните части от имотите, собствени на сестра му, за себе си в период преди 2001-2002 г. и това да е станало известно на ищцата по иска. Тези изводи съответстват и на възприетото в решение № 508 от 29.07.2003 г. по гр. д. № 740/02 г. на ВКС, І г о. и решение № 216 от 05.04.2002 г. по гр. д. № 657/2001 г. на ВКС, І г. о., които касаторът е представил към касационната жалба, без да мотивира в каква връзка ги представя. Тези решения не съставляват задължителна практика на ВКС. Доколкото не съществува противоречие в правните изводи, направени в тях относно приложението на института на придобивната давност по отношение частите на съсобствениците в общ имот, не може да се обоснове и предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение и на това основание.
В подадения от ответницата по касация отговор по жалбата е направено искане за присъждане на разноски за касационното производство, но не са представени доказателства, че такива са направени и техния размер, поради което разноски не се присъждат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 294 от 28.10.2010 г. по гр. д. № 838/2010 г. на Великотърновски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: