О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 732
София, 06.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 6 април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1893/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от В. Д. К. от гр. В.срещу решение от 09.07.2009 г. по гр. д. № 1584/2007 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 3871/2004 г. на Варненски РС, с което е отхвърлен предявения от касатора и Т. Д. К. срещу Х. М. , К. Н. С., И. Ф. С. и Х. Ф. С., Л. Х. Г., П. Ж. П., А. С. И. и П. Н. Д. иск за установяване, че те са съсобственици на възстановените по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи на основание наследствено правоприемство от наследодателя Т. Поддържат, че решението е постановено при неправилно прилагане на материалния закон – чл. 8, ал. 4 ЗН. Относно предпоставката за допускане касационна проверка се позовават на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като считат, че въпросът за това дали нормата, намира приложение и по отношение на новооткритите наследства, въпреки че е влязла в сила след проведено реституционно производство по ЗСПЗЗ е от значение за точното прилагане на закона.
Ответницитe по касация намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на решението съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
От фактическа страна по делото е установено, че земеделските имоти са били собственост на Т. Д. К. Той е бил в брак с П. К. сключен през 1912 г., от който нямат деца. Теодосий К. е починал през 1977 г. и е оставил за наследник само съпругата си П. К. Тъй като освен нея наследодателят не е оставил наследници по възходяща линия нито братя и сестри ( братята му К. , К. и О. са починали преди него и не са оставили наследници, поради, което той ги е наследил), преживялата съпруга на основание чл. 9, ал. 3 ЗН е получила цялото наследство.
Законосъобразно съдът е приел, че касаторите, които са наследници по съребрена линия от V степен на родство, като наследници на Е. К. , братовчедка на Т. К. от починалия му чичо З. Л. (за което преки доказателства по делото не са представени) не са призовани към наследяване.
Те не са призовани към наследяване по отношение на навооткритото наследство (реституираните земеделски земи), тъй като и с изменената редакция на чл. 9, ал. 3 с ЗИД на ЗН от ДВ бр. 60 от 1992 г., когато наследодателят е оставил за наследник съпруг и не е оставил наследници от първи, втори и трети ред на наследяване, т. е. низходящи (чл. 5 ЗН), възходящи от първа степен (чл. 6 ЗН) и възходящи от втора и по-горна степен и/или братя и сестри и или техни наследници по права линия ( чл. 7 ЗН) наследството се получава от преживелия съпруг. С това наследниците от V и VІ степен на съребрено родство, включени в ІV ред наследниците по закон (чл. 8, ал. 4 ЗН), са изключени от наследяване. Разпоредбата на закона е ясна и безпротиворечива.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване намира приложение, когато липсва съдебна практика по разрешения от въззивния съд въпрос или когато съществуващата практика следва да бъде променена поради това, че е погрешна.
Само трайно установена грешка в правоприлагането, изразена в константната практика или в тълкувателно решение, която е допусната и в обжалваното въззивното решение, може да е основание за допускане на касационното обжалване, с цел да се преодолее погрешната практика с даване на различно разрешение на същия правен проблем. Такива твърдения в касационната жалба не се правят.
Разрешеният от съда въпрос не е за действието на правната норма – чл. 8, ал. 4 ЗН по време, а за това, кои наследници са призовани към наследяване на навооткритото наследство. Въпросът е решен при точно прилагане на закона.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.07.2009 г. по гр. д. № 1584/2007 г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.