2
гр. д. № 7460/2013 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 619
София, 16.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 7460/2013 г.
Производството е по чл. 286 ГПК.
Образувано е по подадена от Л. К. П. от [населено място] частна жалба срещу определение № 193 от 08.05.2013 г. по ч. гр. д. № 2244/2013 г. на ВКС, ІІ г. о., с което е оставена без разглеждане подадената от П. частна жалба срещу определение № 79 от 28.01.2013 г. по ч. гр. д. № 39/2013 г. на ВКС, ІV г. о.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, поради което е допустима.
За да се произнесе по основателността й съдът взе предвид следното:
С определението № 79 от 28.01.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 39/2013 г. на ВКС, ІV г. о., е потвърдено определение от 08.10.2012 г. по ч. гр. д. № 557/2012 г. на ВКС, ІІІ г. о., с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от П. частна жалба срещу въззивно определение на Благоевградски окръжен съд по ч. гр. д. № 615/2012 г., с което е потвърдено определение на Благоевградски РС по гр. д. № 890/1998 г., с което е отменено допуснато обезпечение на предявен от лицата М. П. и В. П. срещу [община] и В. В. иск за делба. Изводът за недопустимост на частната касационна жалба е обоснован с нормите на чл. 390 и чл. 396, ал. 1 ГПК и възприетото в тълкувателно решение № 1 от 21.07.2010 г. на ОСГТК на ВКС, което е в смисъл че определенията, постановени в обезпечително производство както и тези за отмяна на наложени обезпечителни мерки, подлежат на двуинстанционен контрол.
Срещу това определение е подадена от П. ч. ж., по която е образувано ч. гр д. № 2244/2013 г. на ВКС, ІІ г. о.
С постановеното по него определение № 193 от 08.05.2013 г. тричленен състав на ВКС е констатирал, че частната жалба е недопустима. Обосновал се е с това, че с постановяването на определението по ч. гр. д. № 79 от 28.01.2013 г. по ч. гр. д. № 39/2013 г. на ВКС, ІV г. о. е изчерпан процесуалния ред за защита на страната. При постановяването му състав на ВКС е действал като втора инстанция съгласно чл. 274, ал. 2, пр. 2 ГПК. Разпоредбата на чл. 274 ГПК не предвижда възможност за контрол на това определение от друг състав на ВКС, поради което с постановяването му е приключено предвиденото производство за контрол над определение, постановено от друг тричленен състав на ВКС.
В частната жалба, по която е образувано настоящото производство, не се съдържа изложение на основанието, на което се обжалва определението. Направено е формално твърдение, че е неправилно и незаконосъобразно без да се излагат мотиви за това.
Обжалваното определение е постановено след обсъждано не извършените процесуални действия и постановените определения по тях. Обосновано от констатираното е намерено, че подадената частна жалба е недопустима.
При постановяване на определението е спазен процесуалния закон, поради което не е налице основание за отмяна на обжалваното определение по ч. гр. д. № 2244/2013 г. на ВКС, ІІ г. о.и същото следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 193 от 08.05.2013 г. по ч. гр д. № 2244/2013 г. на ВКС, ІІ г. о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: