5
гр. д. № 4709/2015 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 18
София, 13.01.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 10 ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 4709/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 03.06.2015 г. по гр. д. № 79/2015 г. Окръжен съд Монтана е потвърдил решение от 05.01.2015 г. по гр. д. № 70167/2014 г. на районен съд Монтана, с което е признато за установено по иска на М. И. Д., че Н. П. Н. и С. П. Н. не са собственици на апартамент 4б с идентификатор 48489.11.540.1.10 по КК и КР на [населено място], с площ от 60.86 кв. м. ведно с прилежащите му идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, намиращ се в [населено място], с административен адрес [улица], ет. 1.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е постъпила касационна жалба от ответниците по иска Н. Н. и С. Н. с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на касационна проверка по разрешените от въззивния съд два процесуални въпроса 1. длъжен ли е съдът да разгледа и да се произнесе по всички възражения на страните; 2. какъв е пътя на защита на правото на собственост, ако въззивният съд не е извършил поисканата от страната проверка и не е решил спора по същество и не се е съобразил с влязло в сила преди това решение по преюдициален за спора въпрос. Намира, че тези въпроси обуславят основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК тъй като са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Иска се допускане касационна проверка и на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по въпросите: 1. каква е защитата на член кооператор, когато има влязло в сила решение на същия съд да бъде предадено владението на недвижим имот, разпределен на член-кооператор в предходен момент; 2. При влязло в сила решение, постановено на основание чл. 38а ЗЖСК допустим ли е предявения отрицателен установителен иск предявен от трето лице, което не е член-кооператор и владее имота без основание; 3. ползва ли се от защитата на инструмента на придобивната давност трето лице, което не е член-кооператор и владее имота без основание, който имот принадлежи на Ж. преди разпределителния протокол и определяне на окончателна цена.
Ответникът по касация М. Д. оспорват наличието на основания за допускане на касационна проверка на въззивното решение, както и касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд за да се произнесе взе предвид следното:
Правният интерес от предявения отрицателен установителен иск ищецът е обосновал с това, че от 1997 г. владее описаното жилище като свое, на което владение не се е противопоставил собственика Ж. нито член-кооператор. Ответниците са се снабдили с нот. акт № 21, съставен на 1.03.2013 г., т. ІІ, рег. № 1341, по н. д. № 84 от 2013 г. за собственост на апартамента, съставен на 1.03.2013 г., с който са признати за собственици на имота на основание наследяване на член-кооператор в Ж. Я. 3, [населено място] Н. П., техен баща.
За да уважи иска съдът е приел за установено от фактическа страна следното:
Наследодателят на ответниците е бил приет за член-кооператор на Ж. Я. 2 и 3 в [населено място] с решение на общото събрание на Ж. проведено на 20.04.1983 г. Съгласно протокол № 33 от 19.071984 г. на ОС на Ж. наследодателят е следвало да придобие правото на собственост върху апартамент № 1. П. П. е починал на 26.12.1986 г. и оставил за наследници съпруга Н. П. и непълнолетните си деца към този момент, ответниците по иска. След разделяне на кооперацията на две самостоятелни юридически лица и обособяването на корпус 3 в Ж. „Я.-3” като член кооператор е била записана само съпругата на наследодателя. С протокол № 5 от 08.06.1994 г. общото събрание на Ж. е взело решение за разпределение на обектите в сградата между член-кооператорите. На З. П. и съответно на другите наследници на П. П. е бил разпределен апартамент № 4 и гараж № 24. Към тази датата ответниците са били вече пълнолетни – Н. Н. е роден 1969 г., а С. Н. 1972 г.
С решение от 18.01.1995 г. Н. П. е била изключена като член-кооператор на основание чл. 18 ЗЖСК поради невнасяне на дължимите вноски. (Това не се е отразило на членствените правоотношения на ответниците.)
След изключването на Н. П. на 18.05.1995 г. е било взето решение от ОС на кооперацията за преразпределяне на апартамент 4 и гараж № 24 на В. Г.. Това решение е прогласено за нищожно с решение от 05.08.2004 г. по гр. д. № 620/1997 г. на РС-Монтана.
На 10.07.1998 г. ОС на Ж. „Я.-3” е разгледало молбата на член-кооператора В. Г. да се прехвърли от вх. А, в който й е бил определен ап. 10 на 3 ет. във вх. Б за апартамент № 4 на 1-ви етаж. Искането е било уважено.
Установено е и това, че Г. е поискала разпределеното й жилище да се раздели на два апартамента, за което е бил одобрен архитектурен проект през 1995 г. (л. 256 от гр. д. № 70 167/2014 г. на РС-Монтана). Искането е мотивирала с невъзможност да изпълнява финансовите задължения към кооперацията. Ищецът е племенник на Г. и е установил владение върху единия от обособените апартаменти от 1997 г. като го е завършил до степен да е годен за обитаване със свои средства и без противопоставянето на собственика Ж. или на член-кооператор. Това е установено със събраните по делото гласни доказателства.
С решение по протокол от 14.11.2006 г. апартамент № 4 е разпределен за В. Г. -69 кв. м. и за М. Д. – 64 кв. м.
С решение на ОС на Ж. „Я.-3” от 16.11.2009 г. е извършено отново разпределение на апартаментите между член-кооператорите като на В. Г. е бил разпределен ? и. ч от ап. 4, включваща помещения №№ 10-15 вкл., а останалата ? ид. ч., включваща помещения №№ 17-21 вкл. и ? от гараж № 6 е била разпределена на ищеца М. Д. (л. 293 от гр. д. № 70 167/2014 г.).
С решение на ОС на Ж. по протокол № 124 от 08.04.2010 г. касаторите са изключени от кооперацията.
С приета техническа експертиза е установено, че нито те, нито майка им са заплащали следващите се суми за отстъпеното в полза на кооперацията право на строеж върху общинска земя. Установено е и това, че Ж. „Я.-3” не е приемала окончателна оценка на обектите, няма изготвен протокол за определяне на припадащите се идеални части от общите части на сградата за обектите в нея. За сградата, построена от Ж., има изготвен само акт за приемане на строежа (Образец 15) от 29.11.2001 г.
След обстоен анализ на установените факти съдът е достигнал до извода, че съставеният констативен нот. акт за собственост в полза на ответниците не ги легитимира като такива, тъй като е съставен при отсъствието на предпоставките по чл. 35 ЗЖСК за това – не е проведено общо събрание, което въз основа на разпределението по чл. 28, ал. 1, точка 5 да приеме окончателната цена на имотите и да определи припадащите се идеални части от общите части в сградата и от правото на строеж. При направено оспорване на констативния нотариален акт ответниците не са установили тези правнорелевантни факти. На следващо място към момента на съставянето на акта те не са имали качеството на членове на Ж., поради това, че са били изключени с решение на общото събрание от 2010 г.
За неоснователно е намерено възражението, че силата на пресъдено нещо на решението по гр. д. № 620/1997 г. на районен съд Монтана обвързва ищеца по иска. Не е налице тъждество на страните и предмета на делото с тези по настоящия спор. Решението е постановено по иск по чл. 39 ЗЖСК предявен от Н. Павлова и касаторите за прогласяване нищожността на две решения на ОС на Ж. № 29 от 18.01.1995 г. и № 37 от 08.05.1995 г.
Поставените в раздел А на изложението два процесуални въпроса не обуславят основание за допускане касационна проверка на решението по тях. Съдът е обсъдил възраженията на страните и е определил тяхната релеванстност за спора съобразно приетите за установени факти и вида на търсената правна защита. Формулираният като втори въпрос, не съставлява правен въпрос решен от съда. В частта, с която се твърди, че съдът не се е съобразил със силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, въззивният съд е обосновал защо намира, че то не обвързва ищецът и правилно не е взето предвид.
За да бъде определен като общо основание за допускане касационна проверка формулираният от страната въпрос следва да е бил решен от съда и той да е обусловил решаващите му изводи относно правния спор. Обсъденият не отговаря на тези изисквания.
В раздел Б на изложението не е поставен нито един въпрос, който да е бил решен от съда.
Не е разрешаван въпросът за това каква е защитата на кооператор, в полза на когото е постановено решение по чл. 38а ЗЖСК. Касаторите са ответници по отрицателен установителен иск, предявен от трето лице, ползващо единия от имотите, за които са се снабдили с констативен нот. акт за собственост. Искът по чл. 38а ЗЖСК е уважен в полза на касаторите по отношение на друго лице – В. А., което не е страна в настоящото производство.
Вторият въпрос от процесуален характер също е решен при правилно прилагане на закона. Предявеният отрицателно установителен иск е допустим. Правният интерес от него е мотивиран със съставения в полза на ответниците констативен нотариален акт, при съставянето на който ответниците са се позовали на последиците от наследяване на членственото правоотношение на баща им в Ж. „Я.-3” , но без да са налице останалите предпоставки за съставяне на нот. акт на основание чл. 35, ал. 2 ЗЖСК.
Третият въпрос относно това дали лице, което не е член на Ж., но владее жилище, собственост на Ж., се ползва от „ защитата на инструмента на придобивната давност”, не е обсъждан от съда. Съдът е формирал правен извод, че искът е допустим, тъй като ищецът има интерес да отрече твърдяните от ответниците права на собственост върху владяния от него имот. Въпросите в раздел Б на изложението не обуславят общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК, поради което и по тях не следва да се допусне касационна проверка на въззивното решение.
При този изход на касационното производство касаторите ще бъдат осъдени на основание чл. 78, ал. 2 ГПК да заплатят на ответника по касация М. Д. направените от него разноски за касационното производство, които възлизат на сумата 1650 лв. за адвокатско възнаграждение. Разходът е установен с представен договор за правна помощ от 03.09.2015 г., сключен с адв. К. Б. от АК-М., който в частта, в която е удостоверено че възнаграждението е платеното, има характер на разписка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.06.2015 г. по гр. д. № 79/2015 г. Окръжен съд Монтана.
ОСЪЖДА Н. П. Н., ЕГН[ЕИК], от [населено място] , [улица], ет. 6 да заплати на М. И. Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх. Б, ет. 1, ап. 4 сумата 1650.00 (хиляда шестстотин и петдесет) лева разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: