О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 18
София, 13.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 7 януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 741/200 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба подадена от В. К. К. от гр. С. срещу определение от 24.11.2009 г. по гр. д. № 576/2009 г. на окръжен съд гр. С., с което е върната подадената от К. въззивна жалба срещу решение по гр. д. № 23 от 21.08.2009 г. по гр. д. № 1510/2005 г. на Старозагорски районен съд като нередовна поради това, че не е внесена допълнително определената от съда държавна такса от 355.52 лв. Развит е довод че решението, предмет на въззивно обжалване, е постановено в производство по иск за делба, поради което следващата се държавна такса трябва да се определи с въззивното решение, а не преди това. Твърди се и това, че съдът не е взел предвид, че жалбоподателката е внесла държавна такса за обжалване на решението в частта, с която съдът се е произнесъл по паричния иск по чл. 31, ал. 2 ЗС.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Жалбоподателката е подала въззивна жалба срещу решение по гр. д. № 1510/2005 г. на Старозагорски районен, постановено в производство по извършване на делбата, с което е поставен в нейн дял недвижим имот – апартамент № 9 в сградата построена в УПИ ХІІ-1291, в кв. 107Б по плана на гр. С. при определена пазарна цена за имота 84 000 лв. и е осъдена да заплати на съделителя П: сумата 17858 лв. за уравнение на дяловете, сумата 2268.00 лв. обезщетение за ползване на същия имот за времето от 02.08.2005 г. до 03.02.2009 г. както и сумата 814.30 лв. държавна такса. Заявила е, че обжалва решението в частта, с която е определена пазарната цената на имота на сумата 84 000 лв. въз основа на приетата тричленна експертиза, а не в размер на 82000 лв. въз основа на приетата едноличната експертиза, както и в частта с която което е осъдена да заплати сума за уравнение на делът на другия съсобственик. Обжалва решението и в частта, с която е уважен частично иск по чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата 2268.00 лв. Представен е писмен документ за внесена държавна такса в размер на 47.00 лв., представляваща 2% от присъденото обезщетение по иска по чл. 31, ал. 2 ЗС.
С разпореждане от 09.11.2009 г. въззивният съд е оставил без движение жалбата като е указал на подателката да внесе допълнителна държавна такса в размер на 355.52 лв., представляваща 2% от присъдената сума за уравнение на дяловете от 17858 лв.
Указанието е неправилно. Съдът не е констатирал, че касаторката не е определила стойността на обжалваемия интерес – изискване за редовност на жалбата установено в нормата на чл. 260, т. т. 3 и 4 ГПК. Липсата на данни за това препятства възможността за определяне следващата се държавна такса на основание чл. 18, ал. 1 от Тарифата за таксите събирани от съдилищата по ГПК.
От изложението в жалбата следва, че обжалваемият интерес представлява евентуално разликата между двете пазарни оценки определени от еднолична и тричленна експертизи, приети по делото, т. е. между 8 лв. и 82000 лв. или 2000 лв. Предвид на това, че върху пазарната стойност се определя стойността на дължимото за уравнение в полза на другия съделител, обжалваемият интерес може да се определи и като разликата между двете суми за уравнение на дяловете изчислени съответно върху първата и втората пазарни оценки. В този смисъл жалбоподателката следва да конкретизира въззивната жалба за да се определи стойността на обжалваемия интерес.
Изводът на въззивния съд за нередовност на жалбата в тази част е неправилен, такива са и дадените указания от него относно дължимата държавна такса. Това е основание за отмяна на определението в тази част и връщане на делото на въззивния съд за извършване на процесуални действия по чл. 267, ал. 1 във вр. с чл. 262, ал. 1 ГПК за отстраняване нередовнастта на въззивната жалба с оставянето й без движение и даване указание на страната да определи паричната стойност на обжалваемия интерес.
В частта, с която се обжалва решението по уважен частично иск по чл. 31, ал.2 ЗС, въззивната жалба е редовна, тъй като е внесена следващата се на основание т. 18, ал. 1 от Тарифата държавна такси събирани от съдилищата по ГПК държавна такса , представляваща 2% върху присъдената сума, която е предмет на обжалване. Като е приел друго съдът е постановил незаконосъобразно определение в тази част, което следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за изпълнение на следващите процесуални действия по чл. 267, ал. 1 ГПК – произнасяне по допускане на новите доказателства и насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение от 24.11.2009 г. по гр. д. № 576/2009 г. на окръжен съд гр. С..
ВРЪЩА делото на същия съд за оставяне без движение на въззивната жалба на В. К. в частта й, с която се обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е определена пазарната стойност на имота и сумата дължима от касаторката за уравнение делът на П. К. и за разглеждане на жалбата в останалата й част срещу решението на първоинстанционния съд постановено по иска по чл. 31, ал. 2 ЗС по реда на чл. 267 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.