7
гр. д. № 607/2012 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 963
София, 28.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 11 декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. N607/2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С. Г. Д. и Г. Н. Е. са подали касационна жалба срещу решение № 348 от 24.02.2012 г. по гр. д. № 142/2010 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното от 26.06.2009 г., постановено по гр. д. № 23/2007 г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторите срещу М. З. и М. Н. З. ревандикационен иск за недвижим имот, представляващ първи етаж от вътрешна жилищна сграда, построена в УПИ ІІ-6 в кв. 12 по плана на [населено място] както и за 118.80 кв. м. от УПИ ІІ-6, в кв. 12 по плана на [населено място], в който тя е построена, с админ. адрес [улица]. В хода на касационното производство е починал Г. Е. като в процесуалното правоотношение е встъпила единствената му наследница по закон касаторката С. Д.. Касационният довод е за необоснованост и неправилно прилагане на закона. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроса при липса на решение за отчуждаване на имот, взето от комисията по чл. 11 от ЗОЕГПНС, може ли по косвен път да се направи извод, че имотът е бил отчужден на това основание. Вторият разрешен от съда въпрос е за това законосъобразно ли е отчуждаването на имота на [улица] [населено място] от наследодателите Г. В. и А. В. след като той е отчужден като едно жилище, а фактически се е състоял от две жилища. Ако това отчуждаване е незаконосъобразно, нарушено ли е с това правото на наследодателя на ищците да изрази воля, кое от притежаваните жилища към онзи момент желае да запази.
Постъпила е касационна жалба и срещу допълнителното решението на Варненски окръжен съд от 07.05.2012 г., с което е отказано да се допълни първоначалното с произнасяне по релевираното основание за нищожност на извършената продажба от държавата в полза на физически лица на идеална част от дворното място на [улица] като сключена в нарушение на императивна разпоредба от НПЖДЖФ от 1957 г.
Ответниците по касация намират жалбата за неоснователна.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащи на обжалване въззивни решения, поради което са допустими.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивните решения до касационно обжалване взе предвид следното:
Ищците са предявили ревандикационен иск за описания имот. Легитимацията си на собственици извеждат от реституция на имота на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. Твърдяли са, че имотът не е бил отчужден по реда на чл. 11 ЗОЕГПНС поради това, че не е постановено решение от компетентния орган, не е съставен акт за държавна собственост за имота, поради което извършената продажба на имота, предмет на иска, от държавата в полза на ответниците е нищожна. По отношение на продажбата на дворното място се поддържа при условията на евентуалност, че е нищожна като сключена в нарушение на т. 4 от НПЖДЖФПНС от 1957 г., която забранява продажбата на терена по предвидения в наредбата ред. Алтернативно се позовават и на извършено нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗОЕГПНС при отчуждаването на жилищен етаж в сградата на [улица], [населено място], който е описан като състоящ се от две жилища от по две стаи и по една кухня, а той е бил изпълнен като едно жилище. В резултат на това считат, че им е била отнета законната възможност да запазят жилището на ул. „С. „ № 4 в [населено място].
Искът е предявен след като с влязло в сила решение е отхвърлен предявен от наследодателката на ищцата А. Г. Е. срещу същите ответници М. и М. З. иск по чл. 7 ЗВСОНИ за обявяване нищожността на договора за продажба на същия имот от държавата в полза на З. сключен през 1964 г.
За да отхвърли иска съдът е приел от фактическа страна, че имотът на [улица], представляващ дворно място с площ от 204.45 кв. м. и построените в него две двуетажни жилищни сгради външна и вътрешна, са били отчуждени по реда на ЗОЕГПНС с решение от 29.03.1954 г., което е било утвърдено с постановление на МС № 311/18.06.1954 г., както и допълнително решение от 08.03.1956 г. на Сталинската комисия по чл. 11 от ЗОГПНС, с което е определен „окончателния размер на обезщетението, следващо се за отчуждените с решение от 29.03.1954 г. имоти”. За извършеното отчуждаване по искане на ищцата А. Г. В. са били издадени и удостоверения изх. № 455 от 07.08.1954 г. и № 421 от 02.08.1954 г. Удостоверение за същото обстоятелство е издадено на ищцата и през 1998 г. – № 477 от 26.03.1998 относно имотите, които са били отчуждени от нея на основание ЗОЕГПНС.
Д., че след като в преписката липсва екземпляр от решението на комисията за отчуждаване, такова не е било взето, правилно е намерен за неоснователен.
Фактът, че протоколът за взето решение на комисията по чл. 11 от ЗОЕГПНС липсва към преписката, не е основание да се направи извод, че решение за отчуждаване не е взето. Решението като съдържание и датата на вземането му са възпроизведени в следващи документи, съставяни по преписката. То е било одобрено от МС. Решението е било изменено като са били отчуждени още два дюкяна, което се установява от контролен лист към преписка № 1041/1948 г. съставен на 5.06.1954 г. С допълнително решение на комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС от 08.03.1954 г. са били определени припадащите се идеални части от общите части на сградата и дворното място за отчуждените имоти и е бил определен окончателен размер на следващото се обезщетение за отчуждените имоти на [улица] [улица] [населено място]. Решението в частта за обезщетението е било обжалвано и е било изменено. Въз основа на тези данни съдът е приел, че административният орган се е произнесъл с решение за отчуждаване на имота и то е породило транслативно действие.
Обосновано на горните изводи съдът е приел, че след като имотът е бил отчужден по реда на ЗОЕГПНС и държавата се е разпоредила с него в полза на физически лица чрез продажба, то позоваването на реституция на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ е неоснователно, тъй като не се установява елементът от фактическия състав на нормата – имотът да е отнет без основание от държавата.
Доводите за материална незаконосъобразност на решението на комисията за отчуждаване на имоти поради нарушаване на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗОЕГПНС са намерени за неоснователни с аргумент изведен от изричното твърдение на ищцата и баща й Е., направено в молба от 26.03.1954 г. пред комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС, че жилищният етаж от съсобствената им сграда на [улица]може да се ползва като две жилища , едното състоящо се от две стаи и съществуващата кухня, а второто от три стаи, като едната ще се ползва за кухня.
Това твърдение е неотносимо към легитимацията на ищците, а сега ищцата, като собственик на имота на основание реституция, тъй като то опровергава твърдението, че имотът е отнет без законно основание. Обратно, той е в подкрепа на извода на съда, че имотът на [улица]е бил също предмет на отчуждително производство, развило се по реда на чл. 11 от ЗОЕГПНС, поради което в полза на собствениците на имотите е възникнало право да изразят предпочитание за запазване на едно от притежаваните от тях жилища за задоволяване на жилищни нужди, което те са упражнили.
Изводът на съда, че ищцата не се легитимира като собственик на първи етаж от вътрешна жилищна сграда, построена в УПИ ІІ-6 в кв. 12 по плана на [населено място] на основание реституция по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ съответства на данните по делото, които са възприети правилно съда. Въпросът за това дали липсата на решение към преписката за отчуждаване при наличие на доказателства, че то е било потвърдено и че е изменено в частта относно размера на обезщетението, е основание да се приеме, че такова не е вземано от комисията, поради което имотът не е бил отчужден по реда на ЗОЕГПНС е, решен в съответствие с данните по делото, поради което не обуславя общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка по него.
Искът за ревандикация на идеална част от дворното място, съставляващо УПИ ІІ-6 в кв. 12 по плана на [населено място], е бил намерен за неоснователен от първоинстанционният съд по съображения, че и за него ищците не се легитимират като собственици на основание реституция по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. Прието е, че такава не е настъпила, тъй като и той е бил отчужден по реда на ЗОЕГПНС, а не отнет без основание.
По направено искане за допълване на решението с произнасяне по евентуалния иск за ревандикация на идеална част от дворното място, след произнасяне по довода дали е нищожна продажбата му от държавата в полза на физически лица, сключена при изрична законова забрана за това, Варненски районен съд е постановил допълнителното решение от 30.10.2009 г., с което е оставил без уважение искането по съображения, че се е произнесъл по целия предмет на ревандикационния иск, който включва и идеална част от дворното място.
Във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение ищците са поддържали, че съдът не се е произнесъл по релевираното основание за нищожност на продажбата на дворното място, като сключена в нарушение на императивната норма на НПЖДЖФ.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. Възприел е изводите на районния съд относно това, че ищците не се легитимират като собственици на жилището и дворното място на основание реституция настъпила по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, тъй като имотът не е бил отнет от собствениците без основание, а одържавен на основание ЗОЕГПНС. По искането за допълване на решението му с произнасяне по евентуално предявения иск за дворното място, Варненски окръжен съдът се е произнесъл с решение от 07.05.2012 г. като го е оставил без уважение, с довод, че по този иск се е произнесъл с първоначалното решение.
В касационната жалба, подадена срещу въззивното решението за допълване на първоначалното, е релевиран довод, че въззивният съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос ако първоинстанционният съд не е изложил мотиви за отхвърляне на иск, предявен като евентуален, това дали е основание да се иска допълване на решението с произнасяне по предявения иск или е основание за обжалване на въззивно решение поради допуснатото процесуално нарушение – липса на мотиви за отхвърлянето на предявен иск.
Разрешеният от съда процесуален въпрос е бил за това дали в предявения иск за ревандикация на описания жилищен имот се включва и идеална част от дворното място. Съдът е достигнал до извода, че спорната част от дворното място е била предмет на иска, заявен с исковата молба и той се е произнесъл по целия предмет с първоинстанционното и с въззивното решение, поради което не е било налице основание за допълването им.
Неоснователността на този иск е обоснована с установеното, че части от дворното място не са реституирани на ищцата на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, защото дворното място е било отчуждена в полза на държавата по реда на ЗОЕГПНС, а не отнето без основание, като при влизане в сила на ЗВСОТИ имотът не се е намирал в патримониума на държавата.
Изводът е обоснован и законосъобразен. постановените решения от двете инстанции съдържат произнасяне по заявен иск, поради което не е било налице основание за допълването им. Липсата на мотиви е процесуално нарушение на изискванията към съдържанието на съдебния акт, а не липса на произнасяне по предявения иск, поради което това не е основание за допълване на решението с излагане на съображения по релевиран довод за нищожност на разпоредителната сделка сключена от държавата с физическо лице за част от дворното място.
Наред с това, в производство по предявен иск по чл. 108 ЗС, е недопустимо съдът да се произнася по довод за нищожност на договор за продажба, сключен от държавата с физическо лице за разпореждане с отчужден по реда на ЗОЕГПНС недвижим имот. Иск за установяването на тази нищожност може да бъде предявен само по реда и в сроковете по чл. 7 ЗВСОНИ.
За да предвиди възможността за проверка валидността на сключеният договори за продажба на одържавени имоти от държавата в полза на физически лица, законодателят е изхождал от това, че поради изтеклия период и при изтекъл давностен срок, не би настъпила реституция. Придобилите недвижимите имоти от държавата са разполагали с възможността да се позоват и на придобивната давност, която са могли да противопоставят на физическите лица, от които имотите са били отчуждени, ако отчуждаването е било нищожно.
Затова с нормата на чл. 7 ЗВСОНИ е уреден един специален иск за установяване нищожността на този вид договори, който иск можеше да бъде упражнен само от бившите собственици или техните наследници в определения от законодателя преклузивен срок.
Искането за произнасяне по въпроса нищожен ли е договорът от 1967 г., сключен от държавата с физически лица в частта, с която са продадени 181 кв. м. от дворното място е недопустимо и съдът не е дължал произнасяне по него. Съобразно това не излагането на мотиви по възражението за нищожност на договорът в тази част поради противоречието му на императивна правна норма, не обуславя решаващите изводи на съда за неоснователност на ревандикационния иск за този имот. По отношение и на този въпрос не е налице основание за допускане на касационна проверка, тъй като той не обуславя общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за такава.
При този изход на касационното производство касаторката ще бъде осъдена на основание чл. 78, ал. 2 ГПК да заплати на ответницата по касация М. З., направените от нея разноски за това производство, установени с представен договор за правна помощ и съдействие сключен на 10.05.2012 г. с адв. Н. Т. от ВАК, които възлизат на 250 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на решение № 348 от 24.02.2012 г. и на решение от 07.05.2012 г. за допълване на първоначалното, постановени по гр. д. № 142/2010 г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Г. Д. със съдебен адрес [населено място], [улица] чрез адв. С. Д. от ВАК да заплати на М. Г. З. със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв. Н. Т., от ВАК, сумата 250 (двеста и петдесет) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: