О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 731
София, 06.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 13 април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1822/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от “М” А. , гр. С. срещу решение от 05.06.2008 г. по гр. д. № 191/2006 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е допуснато извършване на делба на обекти 1, 5 и 6 по исковата молба. Доводът е за необоснованост и незаконосъобразност на извода че тези имоти са били съсобствени между страните към момента на предявяване на иска и на допускане на делбата. Относно предпоставките за допускане касационна проверка е направено позоваване на тези по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК с довод, че разрешените материалноправни въпроси за правните последици на приватизацията и транслативното й действие са решени в ротиворечие на задължителната практика на ВКС.
Срещу решението е подадена касационна жалба и от В. М. В., И. М. В., Т. Г. П., М. И. П., М. В. Л., З. И. П., Т. И. П., Л. И. Г. , Б. И. Г., М. Д. Д., П. Е. М. Р. и В. Х. М. в частта, с която е обезсилено първоинстанционното по гр. д. № 7989/2002 г. на СРС за допускане до делба на недвижими имоти, съставляващи обекти № № 2 и 4 по исковата молба; в частта, с която е отхвърлен иска за делба по отношение на обект № 3 и обект № 1 по исковата молба и в частта, с която е оставено без уважение искане по чл. 282 ГПК отм. с доводи за незаконосъобразност и неправилно прилагане на материалния закон.
Относно предпоставките за допускане касационна проверка на въззивното решение е направено позоваване на чл. 280, ал.1, т. т. 1, 2 ГПК. Доводът е, че въпросът за наличие предпоставки за реституция на имотите при влизане в сила на ЗВСОНИ са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС и се решават противоречиво от съдилищата.
Касаторите не са взели становище по жалбите на другите страни.
Ответникът по касация Държавата не е взел становище по жалбите на съделителите физически лица.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което са допустими.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
С решение от 16.06.2005 г. по гр. д. № 7989/2002 г. на СРС е допуснато извършване на делба между В. М. В., И. М. В., Т. Г. П., М. И. П., М. В. Л., З. И. П., Т. И. П., Л. И. Г. , Б. И. Г., М. Д. Д., П. Е. М. Р. , В. Х. М. и Държавата по отношение на имоти по п. п. 1 и 3 на исковата молба, като иска за делба на тези имоти срещу “М” е отхвърлен.
Допусната е делба между ищците и “М” А. гр. С. по отношение на недвижимите имоти описани в п. 2, 4, 5 и 6 по исковата молба, като иска за делба на същите имоти срещу Държавата е отхвърлен като неоснователен.
С въззивното решение е: – обезсилено първоинстанционното в частта , по допускане делба на имот по п. п. 2 и 4;
– отменено е решението в частта, с която е допусната делба на имота по п. 1 между физическите лица и Държавата и е постановено друго, с което е допусната делба на този имот между физическите лица и “М” АД;
-по отношение на имота по п. 3 искът за делба е отхвърлен изцяло. Оставено е в сила първоинстанционното в частта по отношение на имотите по п. п. 5 и 6.
Този правен резултат е основан на приетата за установено фактическа обстановка относно поддържаното основание за възникване на съсобствеността – реституция по ЗВСОНИ и създаване на търговско дружество с държавно имущество.
От фактическа страна е установено, че съделителите, физически лица, ищци по иска, са наследници на акционерите на национализираното А. “С”. Дружеството е било национализирано на основание ЗНЧИМП и към този момент то е било собственик на недвижими имоти, намиращи се в гр. С., бул. Д. и ул. Б. и представлявали: масивна сграда със застроена на площ от 320 кв.м .; масивна сграда застроена на площ от 324 кв. м., състояща се от мазе, партер и три етажа; масивна сграда застроена на площ от 120 кв. м., състояща се от мазе и партер и сграда построена на площ от 84 кв. м., състояща се от мазе, партер и два етажа (описание по заповед № Р* от 02.12.1997 г. на кмета на Столична община за деактуване на имотите).
След национализацията на имотите, те са били предоставени за стопанисване на Държавна книговезка фабрика (ДКФ), преобразувана в ДП “М”. През 1990 г. с активите и пасивите на предприятието е създадена на основание Указ 56 за стопанската дейност ДФ “М”.
Към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ (25.02.1992 г.) процесните сгради и части от тях са били включени в нейните дълготрайните активи. Със заповед от 05.07.1994 г. на министерство на културата ДФ е преобразувана в Еднолично търговско дружество с ограничена отговорност. Със заповед от 07.09.1995 г. на министъра на културата дружеството е преобразувано в еднолично акционерно дружество с държавно имущество.
През 1998 г. е регистрирано ограничено отговорно дружество “М” ООД, гр. С., което дружество на 16.07.1998 г. сключва договор за закупуване на акции от продавач “М” ЕА. , гр. С., представляващи 45% от стойността на регистрирания капитал. След сключване на още три договора за продажба на акции съответно от 29.12.1998 г., от 22.02.1999 г. и от 14.12.2001 г. дружеството е придобило акции на брой 43424, съответстващи на 100% на капитала на дружеството, което ги е издало.
Искът за делба на описаните в исковата молба недвижими имоти е предявен на 27.06.2002 г.
І По жалбата на “М” АД:
В изложението към касационната жалба касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроса възниква ли съсобственост между реституираните собственици и дружеството по отношение на имоти по п. 1, 5 и 6 по исковата молба, които са били включени в дълготрайните му активи и които са били реституирани по силата на ЗВСОНИ или на основание чл. 18, ал. 1 ЗППДОИ реституираните собственици имат право да получават съответни части от акциите на дружеството.
Този въпрос се решава противоречиво от съдилищата, което е основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение. Разрешаването му е от значение и за точното прилагането на чл. 18, ал. 1 от ЗППДОБП.
Вторият довод е за това, че след като регистрираното през 1998 г. дружество “М” А. , гр. С. е закупило на 100 % акциите на “М” ЕА. , то на това основание е станало собственик и на недвижимото имущество притежание на ЕТД, продало акциите, поради което последното не е надлежен ответник по иска за делба. Не се поддържа дали въпросът е решен при неправилно прилагане на материалния закон и какво е основанието за допускане касационна проверка по него. Доводът е и неоснователен. Продажбата на всички емитирани акции няма вещноправни последици. Като собственик на акции купувачът участва със стойността на акциите в капитала и е придобил правата по чл. 181 ТЗ – право на глас, право на дивидент и право на ликвидационен дял. Той не е станал носител на вещни права върху имуществото, собственост на приватизираното дружество, поради което “М” ЕА. е носител на правото на собственост върху недвижимите имоти, стойността на които е включена в капитала, с който е учредено. По този въпрос не е налице предпоставка за допускане касационна проверка на въззивното решение.
ІІ. По жалбата на ищците по иска.
В жалбата се поддържа, че с решението си съдът се е произнесъл по въпроса за това дали обектите под №№ 2* и 4 в исковата молба са съществували реално към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ, което е предпоставка и за настъпване на реституцията в полза на правоимащите лица по силата на закона в противоречие със задължителната практика каквато представлява ТР № 1 от 17.05.1995 г.
Изводите, че някои от национализираните обекти не са реституирани поради това, че не съществуват във вида, в който са били при национализацията, обосновани с приетото, че нямат самостоятелен статут (канцелариите по п. 2) или не съществуват поради преустройство след национализацията (имота по п. 3) и поради пристрояване (сградата по п. 4), са направени в противоречие с разрешенията дадени в задължителната и трайна практика на ВКС, което е основание за допускане касационна проверка на въззивното решение и в тази част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.06.2008 г. по гр. д. № 191/2006 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщаване на указанието да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 2 % от данъчната или пазарна оценка на имотите, по отношение на които обжалват въззивното решението, и представят доказателство за това.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.