3
гр. д. № 6750/2014 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 652
София, 26.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 6750/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК.
Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, териториална дирекция [населено място] (К.) е подала частна жалба срещу определение № 550 от 16.09.2014 г. по ч. гр. д. № 455/2014 г. на Варненски апелативен съд, с което е обезсилено обжалваното пред него определение на Добрички окръжен съд по ч. гр. д. № 484/2014 г., постановено в производство по чл. 396, ал. 3 ГПК и на основание чл. 37 ЗОПДНПИ делото е изпратено по компетентност на Варненски окръжен съд. Поддържа се довод за недопустимост на определението, тъй като в него е посочено, че се постановява на основание чл. 37, ал. 2, изр. 2 ЗОПДНПИ вместо по ал. 3, изр. 2 на същата норма. Второто възражение срещу определението е за необоснованост на извода, че компетентен да се произнесе по искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск е Варненски ОС, тъй като е поискано налагане на обезпечение чрез възбрана на 22 броя недвижими имоти, от които по-голямата част се намират на територията на [населено място], на която се намират и седалищата на две търговски дружества, които са конституирани като ответници. Твърди се, че обезпечителното производство и бъдещото исково производство следва да се разглеждат от един и същи съд и това е Добрички окръжен съд.
Ответниците по жалбата не вземат становище по основателността й.
Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, намира следното:
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна. Частната жалба е допустима, тъй като въпросът за местната подсъдност на заявеното искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск е разрешен за първи път от въззивния съд при извършената от него служебна проверка. Производството по чл. 395 ГПК е едностранно, поради което няма ответна страна, която да постави въпроса за това, кой съд по правилата на местната подсъдност, е компетентен да се произнесе по искането.
С обжалваното определение, въззивният съд е извършил служебна проверка за допустимостта на съдебния акт с оглед правилото за местна подсъдност, установено в чл. 37, ал. 3, изр. 2 ЗОПДНПИ. Констатирал е, че компетентен да се произнесе по искането за допускане на обезпечение е Варненски окръжен съд, тъй като на територията на този съд се намира единият от недвижимите имоти, възбрана на които се иска, и който имот е с най-висока цена. На това основание е обезсилил определението на Добрички окръжен съд за допускане на обезпечение по искането на К. и е изпратил делото за произнасяне по него на компетентния Варненки окръжен съд.
Неоснователен е доводът за недопустимост на определението, тъй като в него неправилно е направено позоваване на разпоредбата на 37, ал. 2, изр. 2 ЗОПДНПИ вместо на ал. 3 от същата норма. Погрешното посочване на цифровото означение на правната норма, когато по съдържание тя е възпроизведена точно, не е основание за недопустимост на акта.
Неоснователен е и доводът за необоснованост на извода, че компетентен да се произнесе по искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск е Варненски ОС, тъй като е поискано налагане на обезпечение чрез възбрана на 22 броя недвижими имоти, от които по-голямата част се намират на територията на [населено място], където са и регистрираните седалищата на две търговски дружества, конституирани като ответници. С разпоредбата на чл. 37, ал. 3, изр. 2 от ЗОПДНПИ е въведено изключение от общата местна подсъдност, в случаите, когато се иска налагане на обезпечителна мярка – възбрана върху недвижим имот. В този случай компетентен да се произнесе е окръжният съд, в района на който се намира недвижимия имот, а когато те са няколко, в района на който се намира този с най-висока цена. Тази местна подсъдност е частен случай на местната подсъдност по чл. 109 ГПК, която определя подсъдността на вещни искове върху недвижим имот. Тази местна подсъдност е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, поради което за нея съдът е служебно задължен да следи.
Изложените аргументи относно местонахождението на останалите недвижими имот, възбрана на които се иска, както и за местонахождението на седалището на юридическите лица, срещу които се иска допускане на обезпечителна мярка, е правно ирелевантно при прилагане нормата на чл. 37, ал.3, изр. 2 ЗОПДНПИ.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС, І г. о. намира, че не е налице основание за отмяна на обжалваното определение. Същото като законосъобразно следва да бъде потвърдено
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 550 от 16.09.2014 г. по ч. гр. д. № 455/2014 г. на Варненски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: