2
гр. д. № 507/2011 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 542
София, 09.11.011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 3 ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от председателя Ж. Силдарева ч. гр. д. № 507/2011 г.
Производството е по чл. 286, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба подадена от Д. С. Г., чрез процесуалния му представител адв. Ю. С. срещу определение № 117 от 27.04..2011 г. по гр. д. № 466/2010 г. на ВКС, І г. о., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на подадените касационни жалби на основание чл. 280, ал. 2, ГПК. К. довод е това, че данъчната оценка не определя действителната цена на имот. Поддържа се и довод за недопустимост на постановеното решение, поради отсъствието на предпоставки за предявяване на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима.
Касационната жалба срещу въззивно решение по гр. д. № 690/2009 г. на Кюстендилски окръжен съд е намерена за недопустима с оглед цената на предявения от А. Г. срещу касатора установителен иск за собственост на земеделски имот с площ от 200 кв. м., в м. „Корията”, в землището на [населено място], с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Съдът е приел, че цената на иска следва да се определи към момента на извършване проверка за допустимостта на касационната жалба. Съобразил е данните за данъчната оценка на имота и е определил цената на иска по правилото на чл. 69, ал.1, т. 2 ГПК, която възлиза на сумата 547.40 лв. Предвид това, че тя е под 5000 лв., че касационната жалба е подадена на 27.01.2010 г. и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й след изменението с ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г. е направил извод, че е недопустима.
Неоснователен е доводът, че допустимостта на касационно обжалване следва да бъде преценена с оглед пазарната цена на имота, предмет на иска. Цената на иска се определя от ищеца с предявяване на иска – чл. 70 ГПК. Въпросът за цената на иска може да се повдига в първото по делото заседание от ответника или от съда.
Подадената от касатора искова молба е била нередовна поради не посочване цената на иска. На това основание съдът я е оставил без движение. С молба от 02.10.2008 г. ищецът е посочил, че цената на иска е данъчната му оценка, за която е представил писмено доказателство.
След като цената на иска е определена на база данъчната оценка, при правилно прилагане на закона касационният съд е извършил преценка за допустимостта на касационната жалба по тази цена, тъй като този въпрос не може да бъде повдиган отново.
Неоснователен е вторият довод за недопустимост на предявения иск и от там на постановеното по него решение. Съдът проверява допустимостта на обжалвания акт само когато, той подлежи на обжалване. В случая касационния контрол на въззивното решение е изключен с оглед цената на иска. Недопустимата касационна жалба не пренася делото за разглеждане пред касационния съд, поради което за него не възниква задължен да извърши проверка на обжалвания съдебен акт относно неговата валидност и допустимост.
При проверка на определението не се установи да е допуснато неправилно прилагане на процесуалния закон, поради което не е налице основание за отмяната му.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 117 от 27.04..2011 г. по гр. д. № 466/2010 г. на ВКС, І г. о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: