2
гр. д. № 1990/2014 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 192
София, 24.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 1990/2015 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
П. Л. И. е подала частна жалба срещу определение № 2853 от 17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 1888/2014 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 29.09.2014 г. на Бургаски районен съд за прекратяване на производството по предявения от жалбоподателката срещу [фирма], [населено място] като недопустим.
Касационните доводи са за необоснованост на извода за недопустимост на иска. Допускането до касационна проверка се иска на основание чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК поради разрешаване на процесуални въпроси в противоречие с формираната практика.
Ответникът по касация не е подал отговор по жалбата.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна.
Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Жалбоподателката е предявила срещу [фирма], [населено място] иск за осъждане на ответника да обезпечи всички необходими условия за нормално ползване на наетия от нея имот с договор от 05.06.2012 г. и да не пречи на използването му до изтичане на срока на договора. Посочила е , че иска намира правна квалификация в чл. 79 във вр. с чл. 237 ЗЗД.
Съдът е приел въз основа на заявените обстоятелства и представени писмени доказателства, че наетия от жалбоходателката апатамент № 5, намиращ се на втория етаж в сграда в [населено място], с административен адрес [улица], е бил ипотекиран от наемодателката Ж. П. преди отдаването му под наем, за което е сключен договор за ипотека от 25.05.2008 г., н. а. № 57, т. 7. Имотът е изнесен на публична продан по изп. д. № 201280040401166 и придобит сред проведен търг от дружеството – ответника по иска. На 20.02.2014 г. е бил насрочен въвод в имота на купувача. Съдебния изпълнител е констатирал, че имота се ползва от П. И. на основание договор за наем, който е сключен след ипотекирането му. От това е приел, че тя не противопоставя права, които може да брани с иск за собственост, поради което и по аргумент от чл. 498, ал. 2 ГПК не е налице основание да не се извърши въвод в имота. Отлагането на въвода за 03.04.2014 г. е обосновано с наличието на множество движими вещи в него на ползващото имота лице.
При така заявените и установени обстоятелства съдът е намерил предявеният иск за недопустим, тъй като не се твърдят действия, с които да не е изпълнена т. 8 от договора за наем, създаваща задължение за наемодателя да обезпечи всички необходими условия за нормалното ползване на имота от наемодателя. Законът не предоставя възможност на наемателя чрез иск да търси защита от евентуални бъдещи действия на наемодателя, както и да бъде задължен да не предприема действия за принудителното отстраняване на наемателя от имота.
Въззивният съд е изложил съображения, че наемателят може да предяви иск срещу приобретател на имота за реално изпълнение на задълженията по договора на основание чл. 237, ал.1 и 2 ЗЗД, но ищцата не сочи обстоятелства, от които да се направи извод, че договорът не се изпълнява. Поддържаното и след уточняване на исковата молба искане да се осъди ответника да не пречи на ползването на имота, не дава възможност да се определи правната квалификация на иска.
Формулираният процесуален въпрос за задължението на съда да изложи мотиви, с които да обоснове правните си изводи, не обуславя основание за допускане на определението до касационна проверка. Съдът е обсъдил данните по делото и е изложил мотиви. Действително в първото определение, с което производството по иска е било прекратено, съдът е приел, че евентуално правната квалификация е по чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 237, ал. 1 и 2 ЗЗД. С това определени е отменено определението за прекратяване на производството и делото е върнато с указание да се остави исковата молба без движение за уточняване на обстоятелствата, на които се основава иска. Изразеното становище за правната квалификация е било под условие, че се заявят след уточняване на исковата молба такива факти и обстоятелства.
При повторното прекратяване на производството по делото съдът се е позовал на това, че не са заявени нови обстоятелства, а се иска осъждане на ответника за в бъдеще да не предприема действия, които да препятстват изпълнението на договора. От това е направен обоснован извод, че наемателят на разполага с правна защита срещу бъдещи действия на наемодателя.
Несъстоятелен е зададеният в т. 4 въпрос за наличие на противоречие в мотивите на двете определения за прекратяване. Не е съобразено това, че първото определение за прекратяване, постановено от районния съд не е възприета дадената от страната квалификация на предявения иск, а във въззивното определение, с което то е отменено, е изразено становище за възможната прана квалификация на предявения иск, ако исковата молба бъде поправена съобразно дадените указания.
Формулираните въпроси в т. 5 и 6 са за това допустимо ли е да се прекрати производството по предявения иск, ако той не е правно регламентиран. Този въпрос не е разрешен от съда. Изводът за недопустимост на иска е обоснован с това, че ищцата не заявява противопоставими на ответника – приобретател на имота от публична продан, права. Съобразно това те не обуславят общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка по тях.
Останалите формулирани въпроси са идентични с обсъдените, тъй като касаят въпроса за допустимостта на иска и неговата правна квалификация.
Изводът на съда за недопустимост на предявения иск е обоснован и законосъобразен. Искът е предявен срещу приобретател на имота, придобил вещни права върху него при действието на сключен договор за наем. Ответникът не е правният субект, с когото е сключен договорът за наем. Той е приобретател на имота на основание публична продан и съгласно разпоредбата на чл. чл. 498, ал. 2 ГПК, тъй като ищцата не претендира да е носител на вещни права върху него, а твърди че го ползва на облигационно основание – договор за наем сключен след като имотът е бил ипотекиран, тя няма противопоставими права на този собственик.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на определение № 2853 от 17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 1888/2014 г. на Бургаски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: