5
гр. д. № 3451/2015 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 532
София, 02.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на тринадесети октомври в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдия Ж. Силдарева гр. д. № 3451/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
А. И. К. и Л. А. А., чрез пълномощника си адв. Р. Т., са подали касационна жалба срещу решение № 18102/06.11.2014 г., постановено по гр.д. № 2917/2002 г. по описа на Софийски градски съд. С него е отменено решение от 06.07.2011 г. по гр.д. № 1897/1996г. по описа на Софийски районен съд и на основание чл. 32, ал. 2 ЗС е разпределено ползването на съсобствен недвижим имот, представляващ УПИ 6, кв. 197, по плана на [населено място], местност П.-Б., с утвърдена регулация на имота със заповед № 7223/30.12.1976г., съобразно скицата към заключението по допълнителната тройна СТЕ на вещите лица Ч., П. и М., депозирана по делото на 03.11.1999 г. Ползването е разпределено, както следва: на Б. Б. И. и Т. А. И., като собственици на ? ид. ч. от дворното място – дял, оцветен в зелено по скицата към допълнителната СТЕ, с площ 156 кв.м., и означен с букви НОШЩН, и букви МЛКИЯЮМ; на Я. А. Е., А. И. К. и Л. А., за притежаваните от първата ? ид. ч. от дворното място, за което вторите двама има запазено право на ползване – дял, оцветен в червен цвят, с площ 156 кв.м., по букви АБВГРСМА; на Д. Й. П. -К., В. В. К. /двамата конституирани по реда на чл. 120 ГПК/отм./ на мястото на починалия В. К./, К. А. К. и И. И. К. за притежаваните от първите двама ? ид. ч. от дворното място и за правото на ползване върху същата част на останалите – дял, оцветен в син цвят, с площ 312 кв.м., по букви ДЕОНЩПФУТСРГД; за общо ползване на всички страни: Б. Б. И., Т. А. И., Я. А. Е., Д. Й. П. – К., В. В. К. (последните двама конституирани по реда на чл. 120 ГПК/отм./ на мястото на починалия В. К.), К. А. К., Иванка И. К., А. И. К., Л. Ангелова и Н. И. (конституирана по реда на чл. 120 ГПК/отм./ на мястото на починалата страна И. И.) е определен дял, означен с жълт цвят по скицата, с площ 89 кв.м., и по букви ИЦХУФПЩШЖЗИ, и без букви в частта на шахтата в югозападната част на имот. Като скицата към заключението по допълнителната тройна СТЕ на вещите лица Ч., П. и М., депозирана по делото на 03.11.1999г., подписана от въззивния съдебен състав се счита неразделна част от решението.
Излагат доводи, че решението е неправилно, поради извършени нарушения на процесуалния и материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение във връзка със следните формулирани въпроси: 1. следва ли теренът, върху който е изпълнен незаконен строеж, да се третира като свободен от застрояване и да се разпредели за ползване на извършилия незаконното строителство; 2. може ли да се разглежда като етажна собственост сграда, която представлява незаконен строеж по смисъла на разпоредбите на гл. XXІ ЗУТ. Твърди се, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да са изложени конкретни съображения защо поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Прилага се препис от решение № 159/03.09.2012г. по гр.д. № 1205/2011 г. по описа на ВКС, ІІ г.о.
Ответниците по касация Б. И., Н. И. и Т. А. И. са подали писмен отговор на касационната жалба, в който оспорват наличието на основания за допускане до касационна проверка, както и касационната жалба по същество. Претендират разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежни страни срещу подлежащо на обжалване въззивно решение (при действието на ГПК в ред. преди изменението с ДВ бр. 50/2015 г.), поради което е допустима.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, намери следното:
С обжалваното решение №18102/06.11.2014 г., постановено по гр. д. № 2917/2002 г., Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, е отменил първоинстанстанционното решение от 06.07.2001г. на Софийски районен съд и на основание чл. 32, ал. 2 ЗС е разпределил ползването на процесния недвижим имот, заснет с пл. № 6, в кв. 197, по плана на [населено място], местност П.-Б. с утвърдена регулация на имота със заповед № 7223/30.12.1976 г., между страните в настоящото производство. За да се произнесе, въззивният съд е изследвал правата на страните върху имота, чието разпределение се иска, съобразно дадените задължителни указания за тълкуване на закона в т. 2 на ТР 13/10.04.2013 г. по т.д. 13/2012 г. на ОСГК на ВКС. От събраните писмени доказателства: протокол от 07.05.1974 г. по гр. д. № 1020/1974 г. по описа на СРС, К. район І с-в, н. акт № 188, том ХХХХVІІ, дело 10140/1992 г., н. акт № 67, том ХХІV, дело 4490/1993 г., н. акт № 103, том ХХХІX, дело 8295/1992 г. е установил, че страните по делото притежават вещни права върху процесния имот и са процесуално легитимирани да участват при разпределението на ползването му по чл. 32, ал. 2 ЗС. Съгласно указанията по тълкуване на закона, дадени в посоченото по-горе тълкувателно решение, съдът е приел, че собствениците на идеални части от индивидуални обекти, намиращи се в жилищна сграда, изградена в процесното дворно място и носителите на право на ползване върху същата сграда имат качеството задължителни необходими другари в процеса. Въззивният съд е отчел, че при разпределяне на ползването на дворно място, права имат и лицата, притежаващи право на собственост в жилищната сграда, но непритежаващи права върху самото дворно място, като е съобразил и приложил правилото на чл. 64 ЗС, даващо им права да ползват двора, доколкото това е необходимо за ползването на постройката според нейното предназначение. При преценка на събраните доказателства и установените факти, в съответствие с относимите законови разпоредби, съдът е направил извод, че Б. И., Т. И., Я. Е., Д. К. и В. К. са носители на правото на собственост върху дворното място, К. К., И. К., А. К. и Л. А. са носители на вещно право на ползване върху имота, а Н. И. притежава право на собственост върху идеални части от индивидуален обект в построената в дворното място жилищна сграда. Следователно всички изброени лица имат процесуална легитимация да участват в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС. Като се е позовал на събраните доказателства и разпоредбите на чл. 37, чл. 38 и чл. 39 ЗС, съдът е приел, че изградената масивна жилищна сграда в дворното място е в режим на етажна собственост. Посочил е, че Н. И. притежава права единствено върху идеална част от жилищната сграда, не и върху дворното място, което изключва приложението на чл. 38 ЗС по отношение на нея. Приел е, че когато всички етажни собственици не са собственици и на дворното място, те не могат да вземат решение за начина на ползването му, тъй като дворното място не е обща част на етажната собственост. При тези съображения е счел, че съдът следва да се произнесе по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС.
За да постанови обжалваното решение, Софийски градски съд е приел, че разпределението следва да се извърши по скицата на към допълнителната тройна СТЕ на вещите лица Ч., П. и М., депозирана по делото на 03.11.1999г. във връзка с основната тройна СТЕ, депозирана по делото на 17.02.1999 г., и неоспорена от страните. Взел е предвид, че в нея са отчетени правата им, както и съществуващите допълнителни постройки в имота, включително и изградения строеж без строителни книжа от ищеца, както и от кого са изградени допълнителните постройки. Съобразено е и осигуряването на общи за ползване зони, както до входа на сградата, така и до наличните в имота шахти. При тези съображения и на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, Софийски градски съд е разпределил ползването на съособствения недвижим имот, представляващ дворно място, между страните по делото при посочените по-горе дялове.
За да се произнесе, въззивната инстанция подробно и обосновано е изследвала процесуалноправната легитимация на страните в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, обусловена от самостоятелните им материални права върху процесното дворно място.
Формулираният първи въпрос съставлява твърдение на касатора, а не е разрешаван от съда. В производството по разпределение ползването на незастроения терен, площта заета с помещение, незаконно пристроено към жилищната сграда, правилно е включено в терена, ползването на който следва да се разпредели между съсобствениците. В оцветената в зелено част от имота по буквите МЛКИЯЮМ се намира незаконно пристроеното жилище от ищеца по иска и тази площ му е предоставена за ползване. К. намира, че неправилно е предоставена площта между буквите МЛЮ, но тя е част от терена оцветен в зелено, който по площ отговаря на правата на тази страна в съсобствеността. Поставеният въпрос не обуславя общо основание за допускане касационна проверка по него.
Вторият въпрос изобщо не е бил предмет на разглеждане от въззивния съд. За да достигне до крайния извод относно правна легитимация на Н. И. за участие в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, съдът е изследвал обстоятелството, че тя притежава право на собственост на основание наследствено правоприемство от съпругът й И. К., починал в хода на процеса на 16.04.2002 г., върху ? ид. ч. от северното жилище в сградата, заедно с правото на строеж и съответните идеални части от сградата, построена в процесното дворно място. Софийски градски съд правилно е приложил нормата на чл. 64 ЗС, като е приел, че след като Н. И. има право на собственост върху идеални части от индивидуален обект в жилищната сграда, тя има право да се ползва от земята, на която тази жилищна сграда е изградена и от прилежащия й терен, необходим за обслужването й, а това е площта от имота, определена за общо ползване от всички съсобственици и оцветена в жълто на скицата. С този анализ се изчерпва изцяло произнасянето на съда относно обекта – етажна собственост, построен в дворното място, предмет на разпределение. Съдът изобщо не е разглеждал въпроси относно правото на собственост върху останалите постройки в имота, което не е било предмет на делото.
В обобщение поставените въпроси не обуславят общо основание за селектиране на касационната жалба, поради което обжалваното въззивно решение не следва да се допусне до касационна проверка.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците по касационната жалба имат право на присъждане на сторените разноски в настоящото производство. Същите обаче не са представили доказателства, че са заплатили разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер и съобразявайки дадените задължителни указания за тълкуване на закона в т. 1 на ТР 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, разноски не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 18102 от 06.11.2014 г., постановено по гр.д. № 2917/2002 г. по описа на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: