2
гр. д. № 398/2011 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 576
София, 25.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 26 октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от председателя Ж. Силдарева ч. гр. д. № 398/2011 г.
Производството е по чл. 121 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба подадена от В. П. И. срещу определение от 30.06.2011 г. по ч. гр. д. № 209/2011 г. на Окръжен съд –Монтана, с което е обезсилено определение от 03.06.2011 г. по гр. д. № 5/2011 г. на РС-Монтана, прекратено е образуваното производство поради родова неподсъдност и делото е изпратено по компетентност на Административен съд –Монтана.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, но е недопустима.
В. И. е сезирал РС-Монтана с искова молба против Общинска служба земеделие [населено място] с искане да бъде осъдена да се произнесе с решение по направеното от него искане за възстановяване на земеделски земи. По това искане ОСЗ е отказала да се произнесе поради това, че земите са заявени от Н. И. П. по преписка № 11980 и са възстановени на наследниците на И. И.. Обуславя интереса си от „иска” с това, че Н. П. не е заявила за възстановяване, заявените от него земи, което твърди, че се установява от подадената от нея декларация от 03.06.1992 г. Посочил е и правно основание на иска – чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ.
С определение от 03.06.2011 г. по гр. д. № 5/2011 г. РС-Монтана е намерил, че „ заявеното основание е недопустимо”, тъй като жалбоподателят не сочи кое е обжалваното решение и в какво се състои незаконосъобразността му. Обратно ищецът твърди, че не е постановявано решение. При отсъствието на законодателна възможност съдът да задължава административния орган да извършва предоставените му функции, заявеното искане е недопустимо. На това основание е прекратил производството по делото.
С обжалваното определение въззивният съд е констатирал, че заявеното искане, неправилно е назовано „искова молба”. То представлява жалба срещу мълчаливия отказ на ОСЗ да се произнесе по направеното от жалбоподателя искане за възстановяване на земеделски земи. Намерил е, че компетентен да се произнесе по нея е административния съд, след като е съобразил, че жалбата е подадена на 19.05.2011 г. при действието на АПК, преди влизане в сила на изменението му с ДВ бр. 39 от 20.05.2011 г., т. е. преди да е била променена подсъдността при обжалване на административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ от административните на районните съдилища (§ 19 от ПЗР към ЗИД на АПК).
Частната касационна жалба е допустима, подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с който е разрешен въпрос за подведомственост на заведеното дело – чл. 15, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна.
Касаторът в подадената „искова молба” твърди, че ОСЗ не се е произнесла по искането му за възстановяване на земеделска земя. Намира за неоснователно становището й, че имотът е заявен от наследниците на И. И., поради което той няма интерес от направеното искане, тъй като поддържа, че заявените от него земи за възстановяване не са идентични със заявените от наследниците на И..
При тези данни обосновано въззивният съд е намерил, че след като няма произнасяне на административния орган с надлежен акт, то назованият от касатора „иск” не представлява жалба срещу решение на ОСЗ и не подлежи на разглеждане по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Касае се за жалба срещу мълчалив отказ на административен орган, каквато е общинска служба земеделие, и компетентен да се произнесе по жалбата е административния съд. Изводът е законосъобразен и съответства на търсената защита и заявените факти, поради което не е налице основание за отмяната му.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 30.06.2011 г. по ч. гр. д. № 209/2011 г. на Окръжен съд –Монтана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: