2
гр. д. № 6209/2015 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 20
София, 21.01.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 6209/2015 г.
Производството е по чл. 286, ал. 2 във вр. с чл. 306, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от Д. Р. А. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. Г. срещу определение № 389 от 11.11.2015 г. по гр. д. № 5558/2015 г. на ВКС, ІV г. о., с което е оставена без разглеждане молбата на касатора за отмяна на влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 355/2014 г. на ОС-Габрово като просрочена. Поддържа се довод, за необоснованост на извода за подаване на молбата за отмяна след изтичане на преклузивния срок, който се мотивира с това, че в закона не е уреден въпроса по какъв начин страната узнава определението, постановено от ВКС на основание чл. 288 ГПК, с което не се допуска касационна проверка на въззивното решение. Липсата на регламентирана възможност за узнаване на актовете на ВКС следва да бъде преодоляна като се приложи по-дългия срок установен в чл. 305, ал. 1, т. 3 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да се произнесе, Върховният касационен съд констатира следната фактическа обстановка:
Въззивното решение, отмяна на което се иска, е постановено на основание чл. 271, ал. 1 ГПК и след като е отменено първоинстанционното е отхвърлен предявения от молителя иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказания „предупреждение за уволнение”. Решението е съобщено на молителя на 10.11.2014 г. То е влязло в сила на 08.05.2015 г., когато с определение № 518 от същата дата, по гр. д. № 443/2015 г. на ВКС, постановено на основание чл. 288 ГПК, не е допусната касационна проверка .
Преди влизане в сила на въззивното решение е било постановено решение № 222 от 23.10.2014 г., по адм. н. д. № 184/2014 г. на Административен съд – Габрово, с което е било отменено наказателно постановление за санкциониране на констатирано административно нарушение, извършено от Д. и въз основа на което му е било наложено дисциплинарното наказание. Това решение като неподлежащо на обжалване е влязло в сила на датата на обявяването му – 23.10.2014 г. На 24.09.2015 г. жалбоподателят А. е подал молба за отмяна на въззивното решение на основание чл. 303, ал.1, т. 3 ГПК.
Съобразно хронологията на постановяване на решенията и влизането им в сила състав на ВКС е приел, че поради това, че отмяната на акта, въз основа на който е наложено дисциплинарно наказание, е станала преди влизане в сила на въззивното решение, с което е отхвърлен иска за отмяната на дисциплинарното наказание, срокът да се иска отмяна на въззивното решение на посоченото основание е започнал да тече от датата на влизането му в сила – 08.05.2015 г. и е изтекъл на 08.08.2015 г. Молбата за отмяна е подадена повече от два месеца след изтичане на срока поради което е недопустима.
Неоснователен е доводът, за липса на регламентиран начин за съобщаване на актове на ВКС, с които не се допуска касационно обжалване на въззивно решение. Съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК за съдът е установено задължение да връчва преписи на страните само от актове, които подлежат на обжалване. По аргумент за противното в останалите случай актовете не подлежат на връчване, а за страната е налице задължение да следи за постановяването им. Страната не може да черпи права от неизпълнението на процесуалните си задължения.
Изводът за недопустимост на молбата за отмяна е обоснован и законосъобразен. Не е налице основание за отмяна на обжалваното определение, поради което то ще бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 389 от 11.11.2015 г. по гр. д. №5558/2015 г. на ВКС, ІV г. о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: