2
гр. д. № 1508/2015 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 136
София, 18.05.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 1508/2016 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. с ал. 1 ГПК.
И. Г. Д. е подал частна касационна жалба срещу определение № 3739 от 22.12.2015 г. по гр. д. № 5086/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от него частна жалба срещу решение от 23.09.2015 г. по гр. д. № 9601/2011 г. на СГС, с което е оставена без уважение жалбата му срещу действия на съдия изпълнител по изп. д. № 20037/2011 г. на държавен съдебен изпълнител при СРС, изразяващо се в налагане на запор и изпълнение върху негови банкови сметки.
В жалбата са развити съображение за незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител. Не са въведени доводи за незаконосъобразност на извода на САС за недопустимост на подадената частна жалба, която е оставена без разглеждане.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Жалбоподателят Д. е обжалвал с частна жалба пред САС решение, постановено от СГС по ч. г. д. № 9601/2011 г. в производство по чл. 436 и сл. ГПК. С него е оставена без уважение жалбата му срещу действие на съдебен изпълнител – запор върху банкова сметка, по която е превеждано трудовото му възнаграждение. Жалбоподателят е твърдял, че този доход е несеквестируем, поради което с извършеното незаконосъобразно действие е останал без доходи. С решението съдът е констатирал, че съдебният изпълнител не е извършвал действие – налагане на запор, тъй като банковата сметка е била запорирана в проведено обезпечително производство. Приел е, че не е недоказано твърдението в тази сметка да се превежда трудовото възнаграждение на жалбоподателя и изплатеното му обезщетение за временна нетрудоспособност, както и че от нея са правени удръжки над несеквестируемия по закон размер от този вид доход (чл. 446 ГПК).
Софийски апелативен съд е намерил подадената срещу решението жалба за недопустима по аргумент от чл. 437, ал. 5 ГПК.
Изводът е законосъобразен. Производството по обжалване действия на съдебния изпълнител е уредено като двуфазно. С постановяване на решение от окръжния съд по мястото на изпълнението се изчерпва процесуалния ред за атакуване действията на съдебния изпълнител. Като е приел, че подадената частна жалба е недопустима, съдът е приложил точно закона.
Не е налице основание за отмяна на обжалваното определение, поради което то следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3739 от 22.12.2015 г. по гр. д. № 5086/2015 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: