5
гр. д. № 2348/2016 г. ВКС на РБ, І г. о.
.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 443
София, 14.07.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 14 юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 2348/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Н. П. и Г. П. срещу решение № 5526 от 30.11.2015 г. по гр. д. № 546/2015 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 21.05.2015 г. по гр. д. № 233/2013 г. на РС-Петрич. С него е допуснато извършване на делба между Д. Н. П., действаща лично и като пълномощник на основание чл. 32, ал.1, т. 2 ГПК на децата си Е. З. П. и К. З. П., Г. К. П., Н. В. П., Ж. К. П. и Г. Г. П. на съсобствения им недвижим имот, представляващ дворно място извън регулацията на [населено място], в м. „И.”,[жк], в землището на града с площ от 1353 кв. м., с идентификатор по КК № 56126.8.2 при квоти: 476,5/1353 ид. ч. за ищците Д., Е. и К. П.; 400/1353 ид ч. за ответниците Г. К. П., Н. В. П. и 476,5/1353 ид. ч. за ответниците Ж. К. П. и Г. Г. П..
С решението е отхвърлен иска за делба на жилищна сграда със селскостопански складове, построена в съсобствения имот. В тази част то не е предмет на касационно обжалване.
Касационните доводи са за необоснованост на извода, за неоснователност на възражението за изтекла в полза на Г. П. и съпругата му Н. П. придобивна давност, по отношение на дворното място, предмет на иска за делба.
Ответниците по касация не са взели становище по жалбата в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Срещу решение, в частта, с която е отхвърлен иска за делба на построената в имота сграда, е подадена касационна жалба от Д. П.. Касационните доводи са за необоснованост на извода, че Г. и Н. П. са придобили правото на собственост върху сградата на основание давностно владение, поради което по отношение на нея не е налице съсобственост между страните по делото.
Ответниците по касация Н. и Г. П. намират жалбата за неоснователна. Оспорват наличието на основания за допускане до касационна проверка на въззивното решение.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от надлежни страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което са допустими.
Върховният касационен съд за да се произнесе по искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
Д. П., действаща лично за себе си и като пълномощник на пълнолетните си деца Е. З. П. и К. З. П. е предявила срещу Г. К. П. и Ж. К. П., братя на съпруга й З. К. П., починал на 25.11.2008 г., иск за делба на описания имот и на построената в него жилищна сграда на два етажа. В отговора на исковата молба Г. П. е направил възражение за придобиване на сградата и дворното място на основание давностно владение, осъществявано от него и съпругата му. Поддържал е, че те са построили сградата на основание издадено разрешение за строеж от 10.11.1995 г. до края на 1995 г., като тя е въведена в експлоатация с удостоверение № 43 от 03.06.2004 г.
От фактическа страна по делото е установено, че през 1993 г. К. П. е продала на сина си Г. П. 400 кв. м. (ид. части) от дворно място, намиращо се извън регулацията на [населено място] , в м. „И.”,[жк], като е определено, че купувача ще ползва реална част от имота, разположена от към лицевата страна на дворното място от към улицата от 18 м. (н. а. № 41 от 14.10.1993 г., по н. д. № 1014/93 г.). Същата година с нот. акт № 52 от 20.10.1993 г., т. ІV, н. д № 1033/93 е продала на синовете си З. и Ж. П. по 500 кв. м. (ид. ч.) от същото дворно място.
С гласни доказателства е установено, че сградата е построена до края на 1995 г. със средства единствено на Г. и съпругата му. Братята му са посещавали имота, но не са участвали в строителството й със средства или труд и не са се противопоставяли на построяването й. Установените в този смисъл факти от свидетелите не са опровергани с други доказателства. Не е установено братята да са се противопоставяли на владението на сградата и да са го смущавали. Въз основа това съдът е приел, че правото на собственост върху сградата е придобито от Г. и Н. П. на основание чл. 92 ЗС за частта от нея съответстваща на правото им на собственост върху терена, а за останалата част от сградата на основание давностно владение, което е изтекло към 2006 г.
Доводът за придобиване на основание давностно владение на частите от дворното място, принадлежащи на З. и Ж. П., е намерен за неоснователен, поради неангажиране на доказателства за доказване установяване на владение върху целия имот с намерението да придобият права върху него, както и че са противопоставили това намерение на останалите съсобственици. Въз основа на депозираните от свидетелите А. и М. показания, съдът е направил извод, че имотът е ползван от тримата братя. Свидетелят О. е депозирал най-точни и убедителни показания, от които се установява, че ползването на съсобствения имот е било разпределено между братята, като З. П. е ползвал западната част от имота, в която около пет години е държал и фургон, а брат му Ж. е ползвал източната част от имота, които части са разположени зад къщата. Г. е ползвал частта, разположена от към улицата. Преди няколко години е заградил своята част, с което е препятствал достъпа на братята си до техните части. За да се осигури достъп към задната част на имота е бил отворен втори вход. Свидетелят е посочил, че в източната част, ползвана от Ж., е имало фургон, който са използвали заедно са да ремонтират перални и произвеждат бойлери. Известно му, е че към момента на депозиране на показанията западната част от имота за къщата е била изорана, като в нея няма насаждения. Другата част не е била обработена.
В отговора на исковата молба ответникът Ж. П. и съпругата му Г. П. са заявили, че дворното място е съсобствено, но сградата е собствена на Г. и Н. и те нямат претенции към нея.
Съдът е допуснал до делба дворното място, като е намерил за неоснователен доводът на ответниците Г. и Н., че са придобили правото на собственост върху него на основание давностно владение. Отхвърлил е иска за делба на сградата, като е приел за установено, че тя е собственост на Г. и Н. на основание приращение и давностно владение.
След анализ на доказателствата въззивният съд е достигнал до същите правни изводи.
По жалбата на Н. и Г. П.:
Допускането до касационна проверка се иска по въпросите: 1. допустимо ли е един от съсобствениците да придобие по давност частта само на някои от останалите съсобственици, по отношение на които в негова полза е текла давност, като същевременно други от съсобствениците са ползвали своите идеални части от имота; 2. дали съгласието на владеещия целия имот съсобственик един от останалите съсобственици, да ползва част от имота за определено време, представлява промяна в намерението му да счита целия владян от него имот за свой.
Въпросите се свързват, с твърдението на касатора, че с негово съгласие брат му З. е поставил фургон, който е използвал няколко години.
Тези въпроси не са решавани от съда.
Правните изводи, че касаторът не е придобил частите от имота, принадлежащи на другите съсобственици на основание давностно владение, съдът е извел от приетото за установено, че съсобствениците са ползвали своите части, като между тях е имало извършено доброволно разпределение на ползване на имота. Касаторът е премахнал втория вход за имота, осигуряващ достъп до частите, ползвани от братята му, намиращи се зад къщата едва преди няколко години и от тогава между страните са възникнали спорове за имота. По отношение на касаторите не се доказва да са се осъществили елементите от фактическия състав на давностното владение, тъй като не са доказали да са установили фактическа власт върху частите на останалите съсобственици с намерение да ги своят, да са им противопоставили това намерение и владението да е продължило в срока по чл. 79, ал. 1 ЗС.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Формулираните въпроси не са били обсъждани от въззивния съд, те не са обусловил решаващата му воля и следователно не могат да послужат като общо основание за допускане на касационна проверка.
По касационната жалба на Д. П.:
Допускането до касационна проверка се иска по въпросите: – 1 от кога започва да тече давност от построяването на незаконен строеж или от издаването на удостоверение за търпимост на строежа; 2. – собствениците на терена дали са собственици и на сградите, построени върху него, независимо от това дали са законни или не.
Първият въпрос не е разрешаване от съда. Прието е, че сградата е построена на основание издадено разрешение за строеж и строителна линия издадени през 1995 г. В допълнение към мотивите съдът е посочил, че предмет на делба и разпореждане може да бъде и незаконно построена сграда, тъй като тя възниква като обект на гражданския оборот от момента на построяването й, което е в съответствие със съдебната практика, която е безпротиворечива по този въпрос.
За да формулира първият въпрос касаторката се позовава на факти, коментирани в мотивите на друго съдебно решение, които не са били предмет на установяване и не са релевирани в настоящото производство.
Правният въпрос, за да съставлява такъв по чл. 280, ал.1 ГПК, следва да е бил разрешен от съда и да е обусловил правните му изводи. Разрешени въпроси в други съдебни актове, постановени по искове, водени между част от страните по настоящото дело, не обуславят общо основание за допускане касационна проверка по тях.
Вторият въпрос е изведен от изложеното в мотивите на решението на стр. 8, което е в смисъл, че доводът, че при построяване на сградата от съсобствениците Г. и Н. П. без съгласието на другите съсобственици и без да им е отстъпено право на строеж, жилищната сграда е станала собствена на собствениците на земята е неоснователен.
Изводът на съда е относим към правата на страните върху сградата към момента на предявяване на иска. Той не е обусловил решаващи изводи на съда. В следващия абзац на мотивите на решението съдът е направил решаващите си правни изводи, в които е приел, че когато собственик на земята допусне в имота му да строи едно трето лице, не се противопоставя на това действие и не пречи в продължение на десет години построилият сградата да я владее за себе си, той става собственик на сградата.
От изложеното следва, че съдът е приел, че сградата е станал съсобствена на собствениците на земята, но поради това, че Г. и Н. са владели частите на другите съсобственици с тяхно знание и без противопоставянето им, те са придобили правото на собственост върху тях на основание давностно владение. Изводът кореспондира и на направеното признание от страна на ответниците Ж. и Г. П., че сградата е собствена на Г. и Н. П..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5526 от 30.11.2015 г. по гр. д. № 546/2015 г. на Благоевградски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: