О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 26
София, 11.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 28 декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1335/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от М. И. Е. от гр. Р. срещу решение от 27.04.2009 г. по гр. д. № 42/2009 г. на Разградски окръжен съд в частта, с която е обезсилено решение от 17.12.2008 г. по гр. д. № 1105/2007 г. на Разградски районен съд, с което е отхвърлен предявения от Велика К. Е. иск за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу поето задължение за издръжка и гледане до размер на 1/6 ид. ч. и в частта, с която първоинстанционното решение, с което искът е уважен до размер на 5/6 ид. ч. от имота, е оставено в сила. Поддържа, че решението е необосновано и постановено при неправилно прилагане на материалния закон, което е основание по чл. 281, т 3 за касирането му. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се е позовала на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, а в допълнителната касационна жалба поддържа само основанието по т. 3 ГПК, като излага мотиви, че решаването на конкретния казус е от значение за точното прилагане на закона. По отношение решението, в частта, с която е обезсилено частично първоинстанционното, касаторката поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуален въпрос за дееспособността на ищеца П. П. , нейн баща в противоречие със закона. Ако е считал, че са налице данни за недееспособност е следвало да спре производството по делото, до решаването на този въпрос, а не само да приеме, че процесуалното право за оттегляне на иска не е валидно упражнено от него изхождайки за дееспособността му от приета по делото психиатрична експертиза. Това произнасяне на съда е в противоречие с постоянната практика на ВКС.
Ответниците по жалбата я намират за неоснователна.
Касационна жалба срещу въззивното решение, в частта с която е обезсилено решение от 17.12.2008 г. по гр. д. № 1105/2007 г. на Разградски районен съд, с което е отхвърлен предявения от Велика К. Е. иск за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу поето задължение за издръжка и гледане до размер на 1/6 ид. ч. поради сливане качеството на ищец и ответник, на основание наследствено правоприемство след смъртта на Велика Е. , са подали и ищците И. Поддържат, че решението в тази част е незаконосъобразно. Неправилно съдът е счел, че до размера на наследствените права на ответницата след смъртта на майка й е настъпило сливане на качеството на ищец и ответник за 1/3 ид. ч. от притежаваните от Велика ? ид. ч. от първия жилищен етаж на жилищната сграда и ? ид. ч. от дворното място. Алеаторният договор е сключен в полза на двамата родителите, поетите задължения от ответницата са неделими, поради което при установяване на неизпълнението му, той следва да бъде развален изцяло. Относно основанието за допускане на касационна проверка е направено позоваване на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК като се поддържа, че процесуалният въпрос се решава противоречиво от съдилищата, а в случая е решен и в противоречи на практиката на ВС на РБ изразена в ТР № 30 от 1981 г.
Ответницата по жалбата М. Е. не е взела становище по основателността й.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страна, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което са допустими.
По жалбата на М. Е.
За да уважи иска за разваляне на договора до размер на 5/6 ид. ч. съдът въз основа събраните доказателства е приел, че касаторката не е изпълнила поетото задължение за издръжка и гледане на майка си ищцата В, тъй като е полагала инцидентно грижи, а преимуществено такива е полагал ищецът И, съпруг на ищцата и баща на касаторката. След смъртта на Велика Е. и след предявяване на иска касаторката е преустановила да полага каквито и да било грижи за баща си. От това е направен извод, че поетото задължение за гледане на две лица, без да е направено разграничение на задълженията към всяко едно от тях по вид и обем сочи на поето неделимо и едновременно задължение за престиране на издръжка и гледане по отношение на кредиторите. Неизпълнението на задължението по отношения на единия кредитор е основание да се иска прекратяване на целия договор, което следва от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД и характера на поетото задължение.
В хода на процеса е починала ищцата В. В процесуалното й правоотношение са встъпили останалите страни по делото в качеството им на наследници: И. П. , преживял съпруг, касаторката като наследник от първа низходяща степен. Конституиране като ищец и П. П. , син на починалата страна.
Първоинстанционният съд е уважил иска за 5/6 ид. ч. от имота, предмет на алеаторния договор, и е отхвърлил иска по отношение на 1/6 ид. ч. от имота.
Пред въззивния съд ищецът И е подал молба за оттеглане на иска. След като е изслушал ищеца и повереника му и въз основа на приета съдебно – психиатрична експертиза, съдът е намерил, че към момента на упражняване на това процесуално право, ищецът не е бил в състояние да разбира свойството и значението на това, което върши и не е могъл да ръководи постъпките си поради, поради което то не е валидно упражнено. Поради това се е произнесъл по съществото на спора. Въззивният съд е намерил, че с оглед настъпилата смърт на страната е настъпило сливане на фигурата кредитор и длъжник до размера на наследствените права на касаторката, които са 1/6 ид. ч. от имота, предмет на алеаторния договор. Въз основа на това е направил извод, че не е налице правен интерес от иска до този размер и на това основание е обезсилил първоинстанционното решение в тази част и е прекратил производството по иска за нея.
Доводът за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила поради това, че не е спряно производството по делото след като е установена настъпила невменяемост на ищеца и не е предоставена възможност да се инициирано производство по поставянето му под запрещение не намира опора в закона. Решението, с което ще се постави едно лице под запрещение, действа за напред от влизането му в сила, поради което няма да е относимо към психическото състояние на лицето при извършени преди това действия. Съдът правилно е изследвал въпроса дали процесуалното право е надлежно упражнено, чрез изслушване на психиатрична експертиза и съобразно това е направил извод, че то не е валидно и не се е произнесъл по него. Този процесуален въпрос е решен в съответствие с практиката на съдилищата, поради което не е налице основание по т. 2 на чл. 280, ал.1, ГПК за допускане касационна проверка навъзиввното решение.
Не е налице и основание по т. 3 на чл. 280, ал.1 ГПК за проверка на решението в частта, с която договорът е развален.
Основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато за разрешаването на повдигнатия с касационната жалба материалноправен или процесуален въпрос се налага приложение на правна норма, или съвкупност от норми, уреждащи правен институт, които са непълни, или неясни, което налага тълкуването им с цел разкриване точния им смисъл или (и) по които няма създадена съдебна практика, или постановената такава се налага да бъде изоставена поради, тъй като не съответства на обществените отношения, които урежда пред тяхната динамика. Касаторката не поддържа такова твърдение, а счита че от събраните доказателства не се установява, че не е изпълнявала поетите задължения. Разрешаването на това дали е налице изпълнение или не на поето облигационно задължение е въпрос на преценка на доказателствата по делото, а не на прилагане на неясна правна норма.
По жалбата на И. П. и П. П. :
Разрешеният от съда процесуален въпрос за допустимостта на иска относно 1/6 ид. ч. от продадения имот е в съответствие с постоянната практика на ВКС.
Настъпването на смъртта на кредитора по алеаторния договор има за последица прекратяване на договора по отношение на него. Друга последица от е преминаването по наследяване в имуществената сфера на наследниците на правата и задълженията на наследодателя включително и правото на иск до размера на наследствените им права. Съобразно това ищецът И е носител на правото да развали договора до размер на ? ид. ч., притежаваните от него права върху имота преди разпореждането с него и за още 1/6 ид. ч., обема на наследствените му права върху същия имот. Наследникът П. П. е носител на наследствени права в размер на 1/6 ид. ч. и до този размер може да претендира разваляне на договора. За останалата 1/ 6 ид. ч. правата са наследени от касаторката. В резултат на наследственото правоприемство е настъпило сливане на качеството на кредитор и длъжник, а в процесуалното отношение на ищец и ответник
Сънаследникът не може да упражни правата на другите наследници, поради което доводът, че договорът следва да бъде развален изцяло, не намира опора в закона. В този смисъл е и становището изразено в т. 3 от ТР на ОСГК на ВС на РБ № 30 от 1981 г.
Съобразно изложеното следва извода, че не са налице релевираните предпоставки за допускане касационна проверка на решението в обжалваните части.
По развитите съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.04.2009 г. по гр. д. № 42/2009 г. на Разградски окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение по гр. д. № 1105/2007 г. на Разградски районен съд, с което е развален алеаторния договор до размер на 5/6 идеални части.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.04.2009 г. по гр. д. № 42/2009 г. на Разградски окръжен съд в частта, с която е обезсилено решение от 17.12.2008 г. по гр. д. № 1105/2007 г. на Разградски районен съд, с което е отхвърлен предявения от Велика К. Е. иск за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу поето задължение за издръжка и гледане до размер на 1/6 ид. ч.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.